Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Трафиканти на бежанци активизираха наново "Балканския път"

S 250 33713eb5 3f61 4d94 a03e b2f64466f0ba

Трафикантите на бежанци, на които коронавируса изяде хляба, изглежда се размърдаха след като емигрантите отново поеха по "Балканския път". В последните дни са зачестили опитите на бежанци от Близкия изток, съсредоточени в Гърция, да преминат границата със Северна Македония. Те атакуват в района на Идомени, където взимат на абордаж влакови композиции. Има раздвижване и по турско-българската граница, като трафикантите все по-често използват това разклонение на "Балканския път" към Европа.

Ограниченията заради пандемията, в които всъщност се разбиха бежанските вълни, изглежда вече не важат. Трафикантите са "гладни", а емигрантите не свалят поглед от Европа. В края на юли служители от "Специализирани полицейски сили" в Областната дирекция на МВР-Пловдив хванаха при рутинна проверка на пътя 14 бежанци от Афганистан. Случаят красноречиво говори, че трансграничната организация за прекарването на бежанци от Турция към Западна Европа е налице - афганистанците са били превозвани в микробус "Мерцедес спринтер", ескортирала го е "Хонда Сивик". Заловени са близо до бензиностанция "Ром петрол" на 132-я километър на автомагистрала "Тракия" в посока София, а са били натоварени близо до Елхово. Шофьорите на буса и хондата признали, че цялата организация е била дело на някакъв жител на столичния квартал "Красна поляна", който им обещал да се разплати с тях, докарат ли бежанците в София. За  целта те отишли с хондата до Ямбол, където наели микробус от фирма за автомобили под наем. След това по черен път се придвижили до Елхово, където 14-те афганистанци чакали, натоварили ги и се отправили към София.

В рамките на седмица граничните служители от ГКПП -Кулата пък заловиха последователно двама румънци, очевидно част от по-мащабна схема, които прекарвали от Гърция за Западна Европа нелегални бежанци. Обикновено возели групи от по 15 души, укрити в специални тайници в бусове.

Очевидно в тенденцията за бежанския наплив към Европа заради пандемията се забелязва обрат. През юни Евростат отчете рязък спад на заявленията за убежище в Европейския съюз. Например през април са били подадени 7585 подобни искания на фона на затворените граници заради ограничителните мерки, свързани с овладяването на коронавируса. През март исканията са били 36 680, през февруари  61 805 през февруари и 66 240 през януари.

Общо от началото на годината до края на април са били подадени 172 310 заявления за убежище в ЕС. Броят им, в сравнение с пиковите 2015-2016 г. е направо смешен - съответно 1,3 млн. и 1,16 млн. първоначални заявления за убежище за тези две години.

Най-голям дял от бежанците в ЕС се пада на сирийските граждани – те представляват 2% или 74 400 души. Следват ги гражданите на Афганистан – 9% или 52 500 души, и на Венецуела – 7% или 44 800 души. Най-много бежанци се насочват към Германия, където през миналата година са получени 142 500 първоначални заявления за убежище, или почти една четвърт от всички първоначални заявления за убежище, подадени в ЕС. На второ място е Франция с подадени 119 900 заявления, а на трето е Испания със 115 200.

Активизирането на трафика на нелегални бежанци от Гърция през българската територия принуди кабинетът да приеме План за действие при извънредна ситуация вследствие на увеличен миграционен натиск по границата ни с Гърция. Набелязани са пакет от мерки на институциите, пряко ангажирани с този процес, като изпълнението им ще бъде координирано от Национални оперативен щаб, под ръководството на вътрешния министър Христо Терзийски. Основната цел на новия план  е създаване на оптимална организация, координация и взаимодействие за адекватен отговор на България в случай на възникване на извънредна ситуация вследствие на увеличен миграционен натиск. В плана са разписани конкретните задачи и отговорности на ангажираните ведомства, както и действия, които те следва да предприемат в случай на подобна ситуация - първоначално реагиране, усилване на граничното наблюдение и охрана на държавната граница, увеличаване на капацитета на работа с мигрантите, медицинско обслужване. От институциите са направени и точни разчети за необходимите сили и средства за първоначално реагиране, както и за увеличаване на способностите за изпълнение на задачите.

 

Участваме в схема на ЕК за релокация на деца

Наред мерките за възпиране на нелегалните мигранти, българските институции действат по изпълнението на ангажиментите във връзка с релокацията на малолетни мигранти. Тези действия се координират от Европейската комисия, която в края на юли създаде организация за преместването на 49 малолетни бежанци в Португалия и Финландия, а на още около 100 деца им предстои релокация в други държави от ЕС.

Единадесет държави-членки на ЕС се съгласиха да участват в разработения от ЕК план за релокация на деца-бежанци: България, Белгия, Франция, Финландия, Ирландия, Португалия, Люксембург, Литва, Словения и Хърватия. Еврокомисията покрива пътните разходи на децата, а приемащите страни може да заявят допълнително по 6 000 евро на дете, които ще бъдат изплатени от ЕК.

Очаква се през следващите месеци 18 деца да бъдат преместени в Белгия, 50 – във Франция, 4 – в Словения и 2 – в Литва. Германия ще приеме 106 деца, този път заедно с техните родители и роднини. Заради пандемията от коронавирус и затворените вследствие на това граници схемата за релокация на бежанци беше преустановена за този период от време. Държавите-членки се ангажираха да приемат 2 000 деца и малолетни без придружител, както и деца в тежко здравословно състояние заедно с техните родители или близки.

Тази ад-хок схема засега е единственото решение за оказване помощ на бежанците, които останаха блокирани на външната граница на ЕС. Системата за предоставяне на убежище на мигрантите все още не действа, защото държавите-членки все още не успяват да се договорят помежду си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във