Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Три години условно за висш прокурорски рекет

С тригодишна условна присъда за откровен магистратски рекет, и то срещу колега, приключи делото (в понеделник, 31 март) срещу бившия висш прокурор Ангел Дончев. Присъдата стана окончателна с решение на Върховния касационен съд, който потвърди изцяло акта на апелативния. Както във всяко дело срещу магистрат, остава натрапчивото усещане, че изходът на процеса е бил предрешен от външни фактори, без връзка с представените доказателства. Остава и въпросът дали държавното обвинение не е просто една масонска ложа, която върши и прикрива престъпленията на своите членове.


Дончев беше арестуван в края на 2007 г. по сигнал на колегата си Емил Милев, прокурор в районната прокуратура в Сливница. Той се оплака, че за да бъде прекратена проверка срещу него и жена му Русалина Михайлова, Дончев поискал 20 хил. евро. А всичко тръгва от опит на Михайлова, която също е прокурор, да закупи общинско жилище, подавайки невярна декларация. Призваната да брани закона магистратка излъгала, без да й мигне окото, че не притежава друго жилище в София, въпреки че имала дом в кв. "Драгалевци ". Съчетана с необяснимото имотно състояние на Милев, тази измама заинтригувала Върховната касационна прокуратура(ВКП). Но не за да я разследва, а за да рекетира кадрите си.


За подготвения удар срещу него Милев бил предупреден от друг прокурор - Венцислав Андреев, както и от лица от ъндърграунда. Последвал натиск от страна на Дончев, който обяснил, че парите са за тогавашния вътрешен министър Румен Петков. За да подсили ефекта, Дончев казал че веднъж вече спрял изпратените от Петков барети, които трябвало да арестуват Милев и Михайлова. Висшият прокурор освен това го заплашил, че ако не даде парите, "ще му се стъжни" - баретите ще му "пръснат задника". Обяснил му още, че "нещата не отиват на добре", "може да му подхвърлят наркотици като на покойния прокурор Николай Колев" и прочее мрачни картинки. С аргумента, че "мангизите са си мангизи", Ангел Дончев подсказва, че двамата с Румен Петков ще убедят тогавашния главен прокурор Борис Велчев да прекрати проверката, водена от близкия на Дончев прокурор от ВКП Магдален Маринов.


Още в началото Милев не вярва, че "голям играч" като Румен Петков ще се занимава с някакви си 20 хил. евро. Подозира, че по-скоро зад схемата стоят все прокурори от ВКП - Дончев, Маринов и Спартак Дочев. Милев решил обаче да отвърне на удара и записал тайно следващия си разговор с Дончев. После се обърнал към скулптора Вежди Рашидов с молба да го свърже с Борис Велчев. Стигнали до Велчев с посредничеството на Георги Гатев, член на предишния висш съдебен съвет, и на тогавашния апелативен прокурор на София Иван Петров. Било образувано досъдебно призводство, приложени са и СРС и Ангел Дончев паднал в капана. Така и не става ясно обаче дали колегата му Магдален Маринов, който води проверката срещу Милев, е съучастник в изнудването. Както в повечето подобни случаи, Дончев изложи защитната теза, че взел парите на заем и дори представи разписка за тях от Милев. Тя обаче не беше приета от съда, тъй като се оказа в разрез с другите доказателства.


Още първоинстанционният Софийски градски съд започна да "оправя" делото. След безброй отлагания заради Дончев той получи също тригодишна условна присъда с петгодишен изпитателен срок, но по обвинение, което прокуратурата изобщо не е повдигала. Проявявайки абсолютно своеволие, съдът отказа да се произнесе по повдигнатото обвинение за принуда с абсурдния довод, че ставало въпрос за "мъртъв" текст в Наказателния кодекс. Обвинението трябвало да бъде за изнудване, което се наказва по-тежко и предвижда конфискация на 1/2 от имуществото на подсъдимия. Прокуратурата обаче така и не промени обвинението, а съдът - въпреки че не може да се произнася по неповдигнато обвинение, все пак направи именно това! Осъди Ангел Дончев за принуда, превръщайки присъдата в условна заради чистото съдебно минало на Дончев. В същото време никой не повдига въпроса защо той не е обвинен и в подкуп. И защо не са повдигнати обвинения срещу всички магистрати и посредници, издавали служебна тайна.


Мотивите от първоинстанционната присъда бяха скрити, понеже ставало въпрос за секретни данни, а прокуратурата не си направи труда да я протестира. Направи го обаче Милев в ролята си на частен обвинител и Софийският апелативен съд наложи наказание, но вече за изнудване, съгласно обвинителния акт. Но въпреки че предвиденото в НК наказание е затвор от пет до петнадесет години и глоба от 5 хил. до 10 хил. лв. плюс евентуално конфискация на половината имущество, (защото Дончев е длъжностно лице), санкцията остана в същия размер - три години условно с пет години изпитателен срок. Тези дни тя беше потвърдена и от ВКС, като смешното наказание е оправдано и с напредналата възраст на подсъдимия, както и с това, че са изминали повече от шест години от началото на процеса, което по критериите на съда в Страсбург било смекчаващо обстоятелство.


Скандалът с Ангел Дончев се коментира от юристите като пример за прикриване на масонската корупция в съдебната система (за всички замесени в него се говори, че са масони и членуват в ложа, чийто велик майстор е съученик на Румен Петков). От началото на делото цари пълно мълчание по темата, като изключим нервозната реакция на Стелияна Кожухарова, тогава говорител на Борис Велчев: "Случаят с прокурора Ангел Дончев, който бе осъден на три години условно за изнудване на свой колега, не е показател за обвързване на прокуратурата с т. нар. тайни общества. Нека да не вадим един случай от контекста и да сложим етикет на цялата система, в която има 1500 прокурори." Междувременно депутати предлагаха пълна забрана за магистратите да членуват в масонски ложи или поне задължение за деклариране на това членство, но никой от двата варианта не стигна до гласуване при промените в съдебния закон.


 


Жертвата на изнудването Емил Милев излезе сух от скандала, въпреки че и той плачеше за разследване. От делото стана ясно, че стремежът към висок стандарт на живот е изкушението, което мотивирало Ангел Дончев да "изтръска" редовия обвинител в Сливница. При решението за предаване на белязани банкноти Милев твърдял обаче, че не разполага със сумата от 20 000 евро, поради което тя е предоставена на разследващите от БНБ. Десет дни преди ареста на Дончев колегата му Магдален Маринов приключва работата по всички преписки срещу Милев с мнение да се образува досъдебно производство. Това обаче не става, защото всички тези преписки са прекратени от Борис Велчев с неформалния мотив - да спрат скандалите в прокуратурата. Поради това така и не стана ясно дали Милев и жена му са извършили престъпления, каквито Маринов очевидно смята, че има - документна измама, укриване на доходи, пране на пари. Не става ясно и как двамата съпрузи - прокурори, са натрупали такова шеметно богатство от прокурорските си заплати.



След скандала Милев напуска съдебната система, без да е наказан дисциплинарно от ВСС, въпреки че предложение за това има. То е обаче не заради необяснимите му богатства, а за "дребни" нарушения - забавени преписки. И вече вън от системата Милев заявява гордо пред съда: "Различавах се от колегите, защото имах по-висок стандарт на живот. Да, къщата ми струваше един милион евро. Да, ходя с обувки за 2000 лева. Напуснах прокуратурата с два милиона лева пари." На въпрос откъде са тези пари той отговаря: "Мои си пари, проверявали са ги - всичко е законно. НАП ми направи ревизия, която протече една година, и накрая излезе, че ми остават 190 хил. евро."

Facebook logo
Бъдете с нас и във