Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ТРЯБВА ДА ИМА СТРОГИ ПРИСЪДИ ЗА ОТВЛИЧАНЕ

Ненко Темелков е роден на 5 ноември 1948 г. в Перник. Висшето си образование завършва във Висшия химикотехнологичен институт в София. Освен инженер-металург Темелков се дипломира и като икономист - специалност Международни икономически отношения на ВИИ Карл Маркс (сега УНСС). Професионалната си кариера започва в предприятие Благоустройство и комунално стопанство- Перник. Работил е в инженеринговата организация на Комбината за тежко машиностроене край Радомир, Стомана Индъстри, ръководил е Комуналстрой. Той е един от учредителите на пернишката стокова борса. Бил е и председател на пернишкия общински съвет. Депутат е във Великото народно събрание и 40-о Народно събрание, от ПГ Коалиция за България. Член е на парламентарните комисии по околна среда и за жалби и петиции на граждани. Семеен е, има двама синове.

Г-н Темелков, вие сте вносител на два законопроекта за промяна в Наказателния кодекс? От какво бе провокирана инициативата ви?
- Във връзка с отвличанията още миналата година в началото на есенната сесия предложих съответния законопроект. Повод за това станаха зачестилите в последно време дръзки случаи на отвличания на хора с цел взимане на откуп - известните примери с Ангел Бончев и съпругата му, със сина на Венцислав Стефанов и др. Само за миналата година са известни седем случая. А има и немалко неизвестни, защото част от хората в страха си са платили откуп - само и само да спасят близките си, и не са уведомили полицията. Доста случаи са завършили с много драстично посегателство над личността - някои от отвлечените са с отрязани пръсти, други са с рязани уши и т.н. Това става изключително опасно явление, защото никой не е застрахован от подобно посегателство - и богатите, и не толкова богатите хора. След внасяне на законопроекта прокурори и представители на специализираното звено в МВР, които се занимават с тази материя, се свързаха с мен, обсъдихме го в детайли, така че се надявам да бъде работещ закон.
Има подобен проект и на депутати от парламентарна група Напред.
- Двата законопроекта са близки по своя характер. Преди всичко се предлага завишаване на наказанията за отвличане на хора и за посегателство над личността. Така че моето предложение е за неквалифицирани случаи - вместо от една до шест наказанието да стане от пет до десет години. За квалифицирани случаи (при участие на лица от организирана престъпна група или когато отвличането е извършено от въоръжени лица, също когато отвличат малолетни или бременни жени) наказанието досега беше от три до десет години. Предложението в момента е от пет до петнадесет години. Завишаването на наказанията и в двата случая е такова, че те да не попадат в казуса на чл.66 от НК. Защото съгласно този член, когато наказанието е до три години, съдът може да прецени да се отложи изтърпяването му или да даде условна присъда. С това предложение вече със самото законодателство отпада възможността хората, които извършват отвличания, да бъдат осъдени условно. И ще се знае, че наказанието е категорично и задължително лишаване от свобода. И няма вариант похитителят да бъде осъден условно, с леко наказание и т.н. Още повече че очевидно това става един ужасно доходен бизнес, подобно на бизнеса с наркотици. По мнението на работещи в специализираното звено за борба с отвличанията към МВР групите на похитителите са изключително добре организирани, профилирани в отделните си дейности. Има група, която се занимава с отвличането; друга, която води преговорите; и трета, чиято задача е да прибере откупа. Даже е възможно част от тези групи да не се познават помежду си. С изключение на хората, които координират дейността. Така че това явление действително е много общественоопасно.
Радвам се, че и колеги от ПГ Напред също предлагат подобен законопроект. И двата законопроекта минаха на първо четене. Очаквам Комисията по правни въпроси да ги обедини и в най-скоро време новият вариант да мине на второ четене, за да може законът да има силна възпираща роля.
Сигурно има и други мерки, които е необходимо да се приемат чисто законодателно. Едно от нещата, които трябва да се направят много бързо, е да няма анонимни симкарти. За съжаление, предвижда се това да стане от 1 януари 2010 година. Така полицията ще може да локализира източника - човека, който води преговори при случаите на отвличане. Сигурно и други мерки са необходими - с оглед на това похитителите да бъдат по-лесно разкриваеми.
Вторият законопроект, който внесохме заедно с Надка Балева и Надя Антонова, засяга дейността на служителите на МВР, която е свързана основно със защита на правата и свободите на гражданите, с опазване на обществения ред и на националната сигурност. Очевидно е, че всички се нуждаем от повече държавност. Всички се възхищаваме от това, че демократични страни от типа на Канада, САЩ имат силна полиция, гражданите им имат респект към полицейските органи, което в България като че ли липсва. Може би заради това едно от исканията на полицаите при протестите, които се провеждаха в края на миналата година и в началото на тази, беше именно да се завишат техните правомощия. Те настояха законодателството да гарантира, че когато изпълняват служебните си задължения, никой няма право и не бива да посяга на полицейските органи. Всички бяхме свидетели на онази драстична агресия спрямо полицията на 14 януари. Един сигурно справедлив протест на гражданите в някаква степен се превърна във вандалско изстъпление, в агресия спрямо полицейските органи. Така че с този законопроект се надяваме да дадем възможност на полицията да изпълнява добросъвестно своите задължения, вдъхвайки респект у гражданите.
Въвеждате понятието полицейски орган...?
- Това е по-скоро изчистване на технически проблем. Понятието се въвежда, за да се синхронизира уредбата в Наказателния кодекс. В Закона за МВР полицейският орган фигурира, а в НК - не. Законът е по-нов от НК.
Събитията от 14 януари ли послужиха като конкретен повод за внасяне на законопроекта?
- Разбира се, и те, но не само, а най-вече самите искания на полицаите. Освен чисто финансови измерения на исканията - повишение на заплатите, подобряване на оборудването, техниката и др. полицаите настояват държавата да им гарантира неприкосновеност при изпълнение на техните задължения. С други думи, законодателството е длъжно да им осигури онзи необходим респект, който гражданите трябва да имат към полицейските органи.
Ние предложихме текст и той бе приет на първо четене - този, който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба, или свързано с функцията му, да бъде наказан с лишаване от свобода до три години или с пробация. Когато деянието е извършено спрямо полицейски орган, наказанието е от една до шест години. Ако престъплението е дело на участници в тълпа, подбудителите и предводителите да се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.
Народното събрание постави своеобразен рекорд, като прие от раз 11 от предложените 14 промени в НК. Това е рядък случай да се приемат 11 проекта за промяна на закон - каза го и председателстващият заседанието Любен Корнезов...
- Бяха приети проектите за съкратеното съдебно следствие, за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, за криминализиране на деянията за организиране на бой с кучета, за завишаване на наказанията за закупуване на гласове и др. Купуването на гласове е уродливо явление, което изкористява демокрацията. Искам да припомня, че първият законопроект, с който се криминализира това деяние, бе внесен от левицата.
Усилената работа на Народното събрание в областта на НК има ли връзка с препоръките на заместник-председателя на Европейската комисия по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността Жак Баро - той ясно заяви, че страната ни се нуждае от нови НК и НПК.
- Нови НК и НПК не се правят лесно, нито за кратко време. Вероятно има необходимост от нови кодекси, но това сигурно ще се свърши от следващото 41-во Народно събрание. Подготовката на такива сериозни нормативни актове трае с години. Или ако тя започне в началото на мандата на следващия парламент, кодексите могат да бъдат приети в средата на мандата.
Имате ли чувство на изпълнен дълг като законодател към съдебната система? В повечето случаи магистратите твърдят, че законите не са добри, а те само ги изпълняват.
- Винаги може да има претенции към народното представителство, но мисля, че в рамките на съществуващата законова уредба има какво да се прави още с оглед на подобряване на работата на магистратите и ускоряване на съдебния процес. Не може дела да се точат с години. Наскоро бе даден пример с граждански иск, гледан в рамките на 13 години. Масово се разболяват адвокати, вещи лица и т.н. Свидетели сме на някои от знаковите дела, които също се точат с години. Това не е само защото нормативната уредба не е достатъчно добра. Чисто субективният фактор тук също има огромно значение.
Разговора води Елисавета Енева

Facebook logo
Бъдете с нас и във