Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ТРОЛЪТ * ОТ ДОЛИНАТА НА ГНИЛИТЕ ЛИАНИ

В измисления от финландската писателка Туве Янсон свят живеят нереални същества, притежаващи черти на характера, присъщи на хората, но с недотам човешка външност. Някои от тях са с муцуни, с лапи, с козина и опашки, други са бели, закръгленки, с малки уши и големи глави като на хипопотам. Всичките са симпатяги. Те обаче принадлежат към един вид, познат ни от митологията на северните народи, където се подвизават като не особено симпатични герои.
Любопитно е, че митичните тролове днес са напуснали както фолклорните селения, така и писателското въображение и са се заселили в един не по-малко виртуален свят, каквото е киберпространството. В лексиката на ИНТЕРНЕТ маниаците тролът е човек, който пуска провокиращи съобщения в мрежата, за да попречи на някоя дискусия и да тормози участниците в нея. Наричат ги форумни тролове.
Парадоксално, но и днес съществата, родени преди хилядолетия във въображението на викингите, в компютърния им вариант съвсем не са рядкост. Ако погледнем нашенската действителност, ще се изумим колко често се сблъскваме с хора, които търсят начин как да превърнат една дискусия в разрастващ се конфликт, докато първоначалната тема на дебата бъде окончателно и безвъзвратно забравена.
Може би най-добра илюстрация за тролско нашествие е дискусията за реформите в Министерството на вътрешните работи и в съдебната система и за законите в тези области. Макар че по принцип за тези неща се говори от години, преди година-две дебатите се съсредоточиха върху необходимостта от Държавната агенция за национална сигурност, върху структурното преустройство на МВР, законодателното уплътняване на НК, НПК и около други текстове, регламентиращи ефективната дейност на съдебната система. И без да е приключила по същество, дискусията се разви в конфликт с компромати, които разтресоха парламента, отнесоха главите на МВР-шефове и висши началници от специалните служби и продължават да бумтят на различни нива в държавата. А темата на първоначалната дискусия - съдбата на МВР, следствието, съда, прокуратурата, ДАНС и прочие институции, за които Европейската комисия непрекъснато ни дърпа ушите, сякаш е забравена.
Ако бяхме страната на логофагите (народ без минало, според Омир), нямаше да ни прави впечатление повторяемостта на някои скандали, ставащи, както обикновено, около разработки и доклади на специалните служби. През далечната 1999 г. в доклад на НСС за корупцията, изготвен под ръководството на тогавашния шеф на службата Атанас Атанасов, бяха посочени 226 имена. Сред тях бяха тези на вътрешния министър Богомил Бонев, Александър Божков, Марио Тагарински. Премиерът Иван Костов веднага натири министрите Евгений Бакърджиев, Александър Божков, Богомил Бонев, Вилхелм Краус и Валентин Василев.
Фактът, че никой от тях така и не бе осъден за корупция, по-скоро остави съмнението, че докладът е бил подходящият повод Костов да се отърве от неудобни за него хора. Потърпевшият от доклада Бонев подаде жалба, по която бе образувано дело срещу ген. Атанасов. То бе за злоупотреба с правомощията му като директор на НСС, като е възложил да се изготви доклад за корупцията по високите етажи на властта.
Иначе спецслужбите и министерствата си останаха същите, за корупция се говори и до днес, а Атанас Атанасов бе оправдан по обвинението през 2007 г., вече като депутат от ръководената от Иван Костов партия Демократи за силна България.
По-важното е, че онзи секретен доклад се появи през декември 2000 г. не някъде другаде, а във всекидневника на опозиционната БСП. Шеф на НСС все още беше ген. Атанасов. И тогава никой не можа да обясни как документ с гриф за секретност се озова на вестникарските страници. Още по-любопитно бе обаче, че в столичен седмичник, близък до властта, се появи информация за пасажи, липсващи от публикувания в Дума доклад, защото е бил редактиран. В нея се уточняваше, че в изрязаните пасажи са били имената и връзките на приближени до Бонев хора, както и това на тогавашния член на ИБ на БСП Румен Петков, и то във връзка с фирми от цигарения бизнес.
И тази интрига нямаше как да се случи, без информацията за тези пасажи да е предоставена услужливо от ръководената от Атанасов НСС. Което в разгара на скандала остана някак незабелязано, без последствия. Сякаш не става дума пак за секретен доклад.
Тролският характер обаче се прояви най-отчетливо в серия скандали от по-ново време. През март тази година от телевизионния екран депутатът Атанас Атанасов информира за диск и справка от ГДБОП, получени в пощенската му кутия. Това се оказа стенограма на записи от мобилни телефони, правени в МВР, което, както и да го погледнем, си е огласяване на класифицирана информация.
Вместо компетентните органи, включително и вътрешната комисия в НС, да се занимаят с теча, в медиите бе разпространена същата стенограма, довела после до отстраняването на шефове от МВР, включително и на министър Румен Петков. По-късно Петков с ирония отбеляза, че ако някой иска нещо да стане публично достояние, най-добре е да го предостави на вътрешната комисия.
Секретна информация за разработката Сови на ГДБОП също се появи в медиите, като най-усърден в разпалването на страстите беше пак бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов. С неговото активно съдействие беше тиражирана и информация за разработката Лиани, в която според генерала става въпрос за разследване на корупционни практики по високите етажи на ДПС. Това бе отречено от вътрешния министър Михаил Миков, който не пожела да каже конкретно какво съдържа разработката. В мълчанието, аргументирано със защитата на класифицирана информация, се включиха и шефът на ДАНС Петко Сертов, и главният прокурор Борис Велчев.
В същото време, може би защото е наясно, че никой няма да извади наяве класифицирана информация, депутатът от ДСБ продължи да изгражда виртуално разработката Лиани. Без никой от слушателите му да е наясно какво всъщност се съдържа там.
Попитан веднъж за поредния си сигнал, Атанасов бе рекъл: Аз съм народен представител и искам парламентът да си изпълнява функцията, а не да се превръщам в полицай, който да им носи всеки ден някаква информация.
И е прав. Ако парламентът, Държавната комисия за класифицирана информация и прокуратурата си изпълняваха функциите, досега Атанасов щеше да забрави, че е полицай. Дори щеше да изтрие от паметта си, че е и народен представител. Защото, ако следваме логиката на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), той трябваше да отговаря за действията си. Най-малкото по чл.56 (1) от ЗЗКИ, който казва: В случай, че за лице, на което е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, станат известни нови факти и обстоятелства, които поставят под съмнение неговата надеждност, служителят по сигурността на информацията извършва проверка на тези факти и обстоятелства.
А всички депутати, включително и о.р. ген. Атанасов, получават достъп до всички нива на класифицирана информация, без проучване за надеждност, както сочи чл. 39 от ЗЗКИ.
Но кой ти гледа. Спазва се единствено правилото на форумния трол - не е важна темата, а скандалът.
*Тролът е чудовище в скандинавските народни поверия, враждебно настроен към хората.

Facebook logo
Бъдете с нас и във