Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Трудоустрояване безкрай на военните съдии

Търсенето на работа за военното правосъдие продължава и става все по-абсурдно

"Не знам защо 46 военни съдии са толкова голяма тежест на съдебната ни система и възразявам срещу фавозирирането на този проблем. Досега аз не съм споменал и една дума по този въпрос, въпреки че в рамките на изпълнителната власт много мои колеги го повдигаха. Искаха специално да се инициира становището на изпълнителната власт, включително на Министерство на отбраната. Доминиращото разбиране по този проблем е, че военното правосъдие което изглежда по този начин в мирно време, всъщност има ролята на ядро, което пази Боже би следвало да бъде гръбнакът на военно правосъдие във военно време".

Така правосъдният министър Данаил Кирилов отигра преди седмица

поредния напън за реформа на военното правосъдие

по време на дебата по доклада на Върховния касационен съд за дейността на съдилищата за 2019 година. Министърът не рискува да говори по същество, а се скри зад общия въпрос за реформата на съдебната карта, който трябвало да бъде решен принципно.

Надвисналите над военното правосъдие облаци се сгъстиха за пореден път в последните 2 години, в които Висшият съдебен съвет (ВСС) не успя да преодолее съпротивата отвън и отвътре срещу нарушаване на статуквото. В началото на този месец Съдийската колегия на кадровия орган беше на крачка от гласуване на решение за закриване на две от трите военни съдилища. Вотът беше отложен с аргумента, че депутати от ГЕРБ предлагат обичайното алтернативно решение - да им се  намери работа чрез разширяване на подсъдността по делата, които разглеждат. Резултатът от дългогодишното умуване за статута и компетентността на военните съдилища беше изпратен в парламентарната правна комисия. 

В рецептата нямаше нищо ново, ако не броим изключването на военните прокурори от промените. Предложението на мнозинството във ВСС е военните съдилища да поемат делата за престъпления, извършени от всички лица в системата на националната сигурност и опазването на обществения ред. Освен военизираните и цивилните лица в армията, във военното и вътрешното министерства, става въпрос за дирекциите „Изпълнение на наказанията“ и „Охрана“ към Министерството на правосъдието, НСО, ДАНС, ДАТО, Бюрото по защита при Главния прокурор и Държавната комисия по сигурността на информацията.

В предложението се изтъква, че въпреки девоенизацията в МВР, не е налице промяна в йерархичната структура на службите и в характера на основните им дейности. И че "изваждането на полицаите от кръга на субектите на военни престъпления създава сериозни празноти в наказателното право и важни обществени отношения, които изискват специфична наказателноправна защита, остават незащитени".

Проблемът за тази реформа е обаче практиката на Европейския съд по правата на човека, който налага характерната за цял свят

тенденция за ограничаване компетентността на военните съдилища

при наказателно преследване на цивилни лица редом с военизираните. Според практиката на съда в Страсбург правомощията на военните съдилища, когато съдят цивилни, не трябва да следват автоматично от закона, а трябва да се даде възможност  подсъдността за всеки отделен случай да се преценява въз основа на конкретни и убедителни причини.

За преодоляването на тази "пречка" за разширяване на подсъдността се предлага военните съдии да бъдат девоенизирани. Което пък завърта нещо като омагьосан кръг заради колебанията кое ще им е военното.  Изниква и познатият от споровете около специализираните наказателни съдилища проблем със специализацията по субектите на наказателно преследване, (а не само по предмет на престъпната дейност), който породи ожесточени спорове дали всъщност  не се създават забранените по Конституция извънредни съдилища.  Отделен е въпросът дали и това допълнително натоварване с дела ще е достатъчно, за да не бъдат сочени с пръст съдиите под пагон  като  високоплатени безделници. 

Преди 2 години тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров сложи рамо на военните магистрати след писмо на военните съдии, в което те предложиха законови промени в същата насока. Пред ВСС Цацаров направи уговорката, че част от идеите на военните съдии му се струват неосъществими, но като цяло инициативата заслужавала внимание. Същата позиция зае и председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков. Според председателя на ВКС Лозан Панов военните съдилища обаче трябва да бъдат закрити, вместо да им се търси работа.

Както често се случва, новото у нас е добре забравено старо. С приемането ни в Европейския съюз мнозина решиха, че иде краят на военните съдилища и прокуратури, но това така и не се случи. През 2008 г. им беше отнето правото да правораздават по дела за престъпления, в които участват служители на МВР. С премахването на тази подсъдност работата на военните съдии и прокурори рязко намаля. Припомниха се и резултатите от обратната реформа през 1993 г., когато служителите на МВР бяха извадени за пръв път от подсъдността на военните магистрати. През юни 1995 г., когато подсъдността на делата срещу полицаи отново бе върната във военните съдилища и прокуратури, половината от прехвърлените две години по-рано преписки и над 2/3 от делата се оказаха все още неприключени, а в Пловдив и във Варна делът им беше дори 97 процента. Движението им назад продължи до 2001 г., някои дела бяха прекратени по давност, а присъдите се брояха на пръсти. Обяснението беше, че

цивилните магистрати отказват правосъдие срещу полицаи,

за да не си развалят отношенията и да не стават жертва на компромати.

Тогава ръководството на военната магистратура успя да си върне полицейските дела като се позова на статистика, която показваше нарастване на полицейското насилие и на разпасаността сред служителите на МВР. Обратното поемане на тези дела обаче също не увеличи сериозно работата на военните магистрати и те търсят други пътища за защита на специалния си статут. 

Още преди години бяха правени сходни предложения за поемане на повече дела с цивилен елемент - като например за престъпления, извършени в райони, където са базирани военни формирования - независимо дали извършителите са военнослужещи, а също и посегателства над военно имущество и срещу здравето и живота на военнослужещи по време на работа. Различното е, че за премахването на военното правосъдие се беше обявила и Върховната касационна прокуратура - линия, която Цацаров решително обърна, а приемникът му Иван Гешев ще следва. Няма ги и депутатите от предишни управления на ГЕРБ, които казваха на висок глас, че военните съдилища и прокуратури трябва да бъдат закрити, тъй като на практика нищо не работят.

Оцеляването на системата на военното правораздаване у нас е всъщност гарантирано. Освен  че я има в цял свят, тя е конституционно закрепена и не може да бъде премахната лесно. Остава да бъде намерена работа на съдиите под пагон, докато проблемът с високата натовареност на техни цивилни колеги бъде отлаган с търсене на съдии. Така реформата на съдебната карта може да продължи до второ пришествие ...за сметка на данъкоплатеца.
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във