Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Тъжна равносметка от делото Борилски

Десетгодишната съдебна драма, озаглавена Мартин Борилски, приключи тази седмица. Поне в България.
Върховният касационен съд (ВКС) потвърди на 30 август (понеделник) присъдата на Апелативния съд във Велико Търново за нашумялото убийство на българския студент Борилски в Париж през лятото на 2000 година. Обвиняемите Георги Желязков и Стоян Стоичков от Варна получиха наказания съответно 19 и 17 години лишаване от свобода. Съдебният акт е окончателен и не подлежи на обжалване. Върховните съдии потвърдиха и присъденото от предходната инстанция парично обезщетение за семейството на Борилски в размер на 120 000 лева. Отхвърлено бе искането на близките то да е 400 000 лева.
Както е известно, 24-годишният отличник по право в Сорбоната и стажант в една от реномираните адвокатски кантори в Париж бе намерен зверски убит точно преди десет години. По трупа му бяха открити 93 пробождания от нож, а черепът на младежа бе смазан с гира. Френските криминалисти откриха на местопрестъплението многобройни улики (включително и кръв с чужда ДНК, извлечена изпод ноктите на Борилски), които сочеха като извършители на престъплението двамата приятели на Борилски - Желязков и Стоичков. Оказа се обаче, че френските разследващи органи напразно са си губили времето да събират доказателствата, които се оказаха без особено значение за нашенското правосъдие.
По време на продължителната съдебна сага в България двамата обвиняеми бяха оправдани първо от Шуменския окръжен съд, а после и от въззивната инстанция - Великотърновския апелативен съд. Оправдателната присъди, поставена от него като втора инстанция, бе толкова шокиращо (предвид на сериозните улики срещу двамата младежи), че нервите на Франция не издържаха. Посланик Етиен Дьо Понсен реагира остро на това решение, като заяви че българското разследване не се е съобразило с доказателствата, събрани в Париж.
Шестима френски адвокати изпратиха обръщение до президента Саркози с искане той да се намеси. Франция не може да приеме безнаказано да бъдат убивани хора на нейна земя, пък били те и чужденци, писаха в писмото си адвокатите до Саркози. Те обаче не оповестиха имената си, защото се страхували от българската мафия. И ето че Върховният касационен съд (ВКС) изведнъж реши да отмени решението на Апелативния съд във Велико Търново и да върне делото за ново разглеждане в същия съд, но от друг състав.
Малцина се съмняват, че до осъдителната присъда, издадена на 4 февруари тази година, се стигна единствено заради страха от силния глас на Париж в европейското публично пространство. Ако нашите магистрати бяха продължили да безобразничат, България можеше да отнесе поредни непредвидени санкции. Магистратите от първата инстанция бяха пренебрегнали събраните по делото доказателства, сочещи като отговорни за убийството Желязков и Стоичков, и бяха приели единствено тяхната защитна версия. Тя представяше за убийци някакви други хора, а двамата варненци - като неволни свидетели на саморазправата с Борилски, който бил убит, след като те си отишли от апартамента, където се извършва престъплението.
В окончателното решение на ВКС, публикувано на ИНТЕРНЕТ страницата на съда, пише следното: Има категорична липса на доказателства извън тези, произтичащи от обясненията на подсъдимите, за присъствието на други лица на местопрестъплението - техни следи или такива, свързани със заличаването им. Правилно въззивният (второинстанционният съд - б.р.) е приел, че фаталните събития са се разиграли между тях и пострадалия, че тезата за агресия от страна на други лица е очевидна защитна позиция на подсъдимите. Според решението на върховните магистрати при убийството Георги Желязков е действал с користна цел - за да ограби студента, а Стоян Стоичков е имал за цел да помогне на Желязков.
Защо тогава шуменските магистрати са приели на юнашко доверие предложената им от подсъдимите версия? И защо първият състав на Великотърновския апелативен съд е потвърдил тази гледна точка? Макар и със задна дата, този въпрос може да бъде оставен на съвестта на самите магистрати. Но и на вниманието на Висшият съдебен съвет и на неговата етична и комисия.
Ако се върнем към предишното решение на ВКС по случая (с което бе отменена първата - оправдателна - присъда на Апелативния съд във Велико Търново), ще забележим критичния тон, с който върховните съдии се отнасят към незадоволителното ниво на професионализъм на колегите си от въззивната инстанция. Но той не е първата причина за така дълго проточилия се процес.
Че е имало натиск от самото му начало, е очевидно. Достатъчно показателен е фактът, че в началото варненските магистрати, които трябваше да гледат делото, си дадоха колективен отвод. Отказът да бъде изпълнена европейска заповед за арест, каквато има още от 2001 г., също говори недвусмислено за натиск.
За външни влияния при гледането на делото говорят и диаметрално противоположните присъди, които получиха подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков при един и същи доказателства: два състава на един и същи съд в рамките на една година ги оправдаха и им издадоха осъдителни присъди. Това означава, че българската съдебна система е много далече от независимостта, за която воюва със зъби и нокти. Защитниците на осъдените сега негодуват, че окончателното решение било взето под дипломатически натиск и под напора на общественото мнение. Те се канят да отнесат случая до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, съобщи в сряда (1 септември) пред Франс прес адвокатът на Желязков - Юлиян Георгиев. Това ще стане до шест месеца. Двамата младежи продължават да настояват, че са невинни. Далеч по-интересно е обаче как френските магистрати ще оценят присъдите на българските си колеги. И дали ще решат, че приключването на делото в България е основание за прекратяване на паралелния процес във Франция. Вероятно размерът на присъдите ще повлияе на тяхната позиция, тъй като според запознати с френското наказателно правораздаване френският съд не би се колебал да наложи доживотни наказания на убийците.
По всяка вероятност паралелното дело няма да прекъсне и след произнасянето на окончателните присъди у нас. Според изявление на адвокат Владимир Иванов, представител на частното обвинение по случая Борилски, размерът на наказанията е занижен, като се има предвид особената жестокост на престъплението. Иванов дава пример със сходен казус - убийството на студентката Радостина Евтимова, зарад което извършителят е осъден на доживотен затвор. Особеното тук е, че при доживотна присъда осъденият едва след 20 години може да иска замяна с 30 години решетки, а при присъда от 19 години убиецът може да излезе на свобода след около 12 години...
А страшните въпроси по делото Борилски - за коректността, професионализма, етиката - остават. На ход са отново не само прокуратурата, но и ВСС. Ако съдебните началници се оправдаят пак с обичайния довод, че нямат право да проверяват правилността на съдебните актове, ще добавят поредното грозно петно във и без това отчайващия си имидж. А ако прокуратурата не предприеме пълна проверка и не образува досъдебно производство за задкулисните машинации в процеса, ще стане съучастник в прикриването на очевидни престъпления. Да не говорим, че това трябваше да бъде направено отдавна и всички подозирани в натиск върху съда примерно да бъдат закачени на СРС. Публична тайна е, че основната версия за натиска е свързана с бащата на Георги Желязков - Борислав Желязков, а той, както се твърди, е човек с връзки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във