Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ТЪЖНОТО ЛЯТО НА ПРОКУРАТУРАТА

Весели хора твърдят, че споменът е забрава, която нямало къде да отиде и си оставала в главата. Ако не беше така, може би щяхме да сме по-доволни. Днес например щеше да е прекрасно, ако бяхме забравили горещото лято на 2007-а. Ако не цялото, то поне месец юли. Денят бе 6-и, а мястото - една от заседателните зали на Съдебната палата. В тон с горещото време навън атмосферата около Софийската градска прокуратура също е нажежена. Не заради рокади по върховете й, а защото държавното обвинение предваканционно отчиташе каква работа е свършило.
С нескрита гордост и с неприкрит ентусиазъм шефът на СГП Николай Кокинов изброява богатия урожай в борбата с длъжностните престъпления на магистрати, които столичните прокурори са успели да докажат, и по този начин да вкарат в съда серия от обвинителни актове по чл.282 от НК.
И тогава се започна едно броене, направо триумф на битката срещу нарушителите с червени тоги. Образувани бяха дела срещу прокурора от Софийската районна прокуратура Станислав Гюров; срещу бившия районен прокурор на Русе Венелин Тодоров; срещу прокурора от ВКП Боян Тошев, срещу Георги Манасиев от Окръжната прокуратура във Варна и строителния предприемач Владислав Марчев... А от началото на годината и срещу бившия заместник окръжен прокурор на Оряхово Димитър Викентиев.
Какво обаче е общото между четирите внесени обвинителни акта в Софийския градски съд? Ами много просто - в началото всички те бяха гордост за държавното обвинение, докато след по-малко от година същите тези дела се оказаха един от най-големите провали за прокуратурата.
Всички повдигнати обвинения се сгромолясаха с гръм и трясък в съдебна зала и подсъдимите магистрати бяха напълно оправдани. И то по такъв начин, че държавното обвинение беше осмехотворено. Затова абревиатурата на СГП (Софийската градска прокуратура) вече съвсем спокойно се тълкува от засегнатите като Стара Градска Песен.
Последната звучна плесница, която СГП претърпя в самия край на миналата седмица, беше пълното фиаско по делото срещу прокурора от Върховната касационна прокуратура Боян Тошев, обвинителя от Районната прокуратура във Варна Георги Манасиев и строителния предприемач Владислав Марчев. Според обвинението Тошев е поискал подкуп от 30 000 евро, за да съдейства пред обвинител №1 Борис Велчев Манасиев да бъде уреден за районен прокурор на Варна. Владислав Марчев пък играел ролята на посредник при сделката.
Срещу Тошев и Манасиев бяха повдигнати обвинения в подкуп (чл.304б, ал.1 от НК), който предвижда затвор до шест години и глоба до 5000 лева. Срещу Марчев пък беше повдигнато обвинение в посредничество за осъществяване на подкупа (чл.305а от НК). Грозеше го лишаване от свобода до три години и глоба до 5000 лева.
Състав на Софийския градски съд (СГС) обаче отсече, че и тримата са чисти като момини сълзи и ги оправда напълно. Само кратко съобщение в сайта на СГС оповести трагичния (за прокуратурата, разбира се!) опит да приключи процеса достойно:
На днешното съдебно заседание бяха изслушани двама анонимни свидетели и обясненията на подсъдимите. Пледоариите се проведоха при закрити врата поради наличие на СРС по делото. Представителите на държавното обвинение поискаха минималната присъда за тримата. От своя страна подсъдимите заявиха, че са невинни и не разбират състава на обвинението, при условие че отношенията между тях не предполагат даване и вземане на подкуп в заведение, пред което бяха арестувани на 4 април 2007 година при специализирана полицейска акция. Присъдата подлежи на протест в 15-дневен срок пред САС. Тримата подсъдими са с променени мерки за неотклонение - от парична гаранция в подписка.
Може би никой не разбра какво точно са казали в пледоариите си държавните обвинители и адвокатите, както и какви показания са дали въпросните анонимни свидетели. Не стана ясно и защо от прокуратурата са поискали минимални присъди.
Така или иначе поредният прокурорски провал няма как да не хвърли още по-тъмна сянка на съмнение сред членовете на Европейската комисия, че институциите у нас правят всичко, за да изкоренят корупцията по високите етажи на властта. Май резилът наистина е пълен, като се има предвид, че делегация на ЕК посети в сряда (4 юни) СГП и Военната прокуратура.
Ако само т.нар. прокурорски дела бяха ахилесовата пета на държавното обвинение, щяхме да помълчим и да забравим. Но пораженията за прокуратурата не секват дотук. Прехвърлянето на имущество на подсъдими за наркотрафик от ареста е на път да се превърне в традиция у нас. Поне такъв извод можем да си направим от разкритието на проф. Стоян Кушлев, шеф на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
В сряда (4 юни) сутринта в телевизионно интервю той обяви, че подсъдимият по делото Куйович митничар Михаил Янков в присъствието на нотариус е прехвърлил от старозагорския следствен арест свои имоти на сина си, които възлизат на стойност между 500 000 и 1 млн. лева. По думите му това е станало с прокурорско постановление през януари тази година. А цели две седмици по-късно комисията била уведомена за прехвърлянето на имотите на името на митничарския син.
Версията на професора обаче се разминава сериозно с тази на обвинението. Според окръжния прокурор на Стара Загора Николай Божинов, с постановление на заместник окръжен прокурор, в килията на Янков - на 4 февруари тази година наистина е бил допуснат нотариус. Но не за да прехвърли имущество на сина си, а за да издаде пълномощно на жена си Емилия Янкова, с което тя да управлява кредит, отпуснат на една от фирмите му.
Вместо това обаче три от общо осем имота на заможния митничар са се изплъзнали от хватката на комисията и прокуратурата и благодарение на прокурорското постановление не се водят вече на обвиняемия Янков. Оставяме настрана въпроса за това, кой е виновен за станалото - дали прокурорът, издал постановлението и вкарал нотариус при обвиняем, или някой друг.
Проблемът се корени в това, че така или иначе това е станало с подпис на прокурор, тоест на държавното обвинение, което се е изправило и с всички сили и средства се бори с организираната престъпност.
Един бисер в световната мъдрост казва, че след акта всяко същество е тъжно. В случая и ние имаме достатъчно основания да се чувстваме прекарани и по тази причина ни е налегнала тъга.
Случката от старозагорския следствен арест обаче не изчерпва всички поводи да сме тъжни. Състав на Софийския окръжен съд не уважи в понеделник (2 юни) искането на държавното обвинение за постоянни мерки задържане под стража на митничарите, които бяха сгащени на ГКПП Калотина да броят пари от рушвети. Вместо това магистратите с черни тоги пуснаха от ареста тримата задържани Ненко Ненов, Божидар Герасимов и Цонко Савов.
Според съда не били налице доказателства, на базата на които да се направи обосновано предположение, че митничарите са извършили престъпление.
Защо се стига дотам ли? Най-добре отговаря самият обвинител №1 Борис Велчев:Това може да говори само едно - не сме били добре подготвени, което е лошо.
А защо за по-малко от година прокуратурата претърпя пълен провал по въпросните дела? Отговорът тук съдържа три възможности според Велчев. Първата е, че може би такива дела не е трябвало изобщо да бъдат образувани. Втората е, че делата са били лошо подготвени. И третата е, че в съдебна зала са се появили нови доказателства, които са изменили първоначалната теза.
Всеки по-трезвомислещ човек може да си направи равносметка за себе си и да си отговори на въпроса какво се крие в трите възможности, очертани от главния прокурор...
А за голямо съжаление вероятно и занапред ще ни се налага да чуваме въпросните причини още много други пъти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във