Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Тъмното битие на белия депутатски автобус

Казусът около прословутия бял автобус, с който трябваше да бъдат откарани депутатите, блокирани в Народното събрание в нощта на 23 юли, се заплита. От свидетелствата на протестиращите се разбра, че красивата служителка от СДВР Ани Витанова, която уж получила травма от агресивен протестиращ, всъщност налагала най-яко с палката, за да се пръсне тълпата и да се отвори път на автобуса. А главният прокурор Сотир Цацаров се самосезира за полицейско насилие и разпореди проверка кои са униформените, налагали с палки момичета по алеите в градинката пред университета. От МВР пък обявиха, че охраняващите периметъра около Народното събрание полицаи са си свършили адекватно, разумно и абсолютно законно работата.


Абсурдите обаче не свършват с това обяснение. Защото се изигра една тънка игра със закона. Издигайки апел за край на задкулисните действия и за повече реална демокрация, протестиращите на свой ред продължават да се държат като Луи XIV и подминават с аристократично пренебрежение писаните закони. На всички е ясно, че те могат да изразяват недоволството си в този район, доколкото това е регламентирано от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ). По силата на този норматив те не могат да бъдат преследвани и наказвани за организиране и участие в събрания, митинги и манифестации и за изразените от тях мнения, възгледи и становища, освен ако това съставлява престъпление или друго правонарушение (чл.4).


Очевидно този текст е известен на протестиращите. За сметка на следващия чл.5 от закона, който разкрива, че всъщност присъствието им през нощта в този район е правонарушение: събрания, митинги и манифестации могат да се провеждат по всяко време на денонощието освен в часовете от 22.00 до 6.00 часа.


Автобусът беше изваден точно в 22.00 часа, когато според ЗСММ мандалото хлопва и от демократично протестиращите хората на площада се превърнаха в нарушители. Това е било добре известно на онези, които са измислили плана с извеждането на депутатите с автобуса.


Дали хората от барикадите са били наясно с всички тези детайли не е известно. Но е факт, че с поведението си те дадоха основание на полицията да се намеси. И униформените извадиха палките. Напълно законно, както изтъкна вътрешният министър Цветлин Йовчев. Очевидно авторите на плана са предвидили развитието на ситуацията и са се облегнали на чл.72 от Закона за МВР , който разрешава на полицаите да използват физическа сила и помощни средства при определени условия. Уговорката в този текст е, че това се прави само когато е абсолютно необходимо. В текста са изброени девет условия. МВР може да оправдае боя с палки само с четири от тях: противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; нападения срещу граждани и полицейски органи; групови нарушения на обществения ред.


Полицията обаче ще трябва да докаже, че условията по чл.72 са били налице и прилагането на сила е било наложително. В същото време разпространените вече кадри как полицаи гонят и пердашат крехки девойки подлагат на сериозно съмнение аргумента за абсолютната необходимост. Нито пък кореспондират с изискването на чл.73, ал.4 от същия закон, според който при използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.


В тълпата от униформени и цивилни нарушители на законите се появява и фигурата на столичния кмет Йорданка Фандъкова. Тя би трябвало да реагира според указанието на чл.12 от ЗСММ, който регламентира, че когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината предлага промяната им. Текстът предвижда и забраната им, ако застрашават обществения ред в съответното населено място (ал.2) и нарушават правата и свободите на другите граждани (ал.4).


Тя обаче също се оказа над тези неща. И благодарение на това вече втори месец се носят и упреци, че всъщност повече е градоначалник на палатковия лагер пред парламента, отколкото кмет на цяла София.


Казусът със среднощния инцидент от 23 юли наистина се заплита, защото, както се вижда, всички са виновни. И в същото време са чисти пред съвестта си, ако съдим по потопа от позиции и коментари, в които удавиха обществеността след случилото се.


В мътната вода изплува и парадната шапка на шефа на Националната служба за охрана ген. Тодор Коджейков, когото вълните се канят да отнесат в бездната. Към този извод ни насочва МВР-шефът Цветлин Йовчев, който, след като обяви действията на подчинените си за законни и адекватни, намекна, че протестиращите са разполагали с вътрешна информация относно плана за извеждане на депутатите.


Както разкри директорът на СДВР Ивайло Спиридонов, решението за извеждането с автобуса в 22 часа е било взето от оперативния щаб в МВР, а не от този в СДВР, ръководен от самия Спиридонов. Щабът в МВР е бил ръководен от министър Цветлин Йовчев, заяви Спиридонов.


Това беше потвърдено и от главния секретар на ведомството Светлозар Лазаров. Според него в щаба са присъствали специалисти с различна подготовка, извършен е анализ на ситуацията и е било взето решение. Анализът се базира на информация, която на този етап не може да бъде оповестена, уточни още Лазаров.


Как е възможно протестиращите да са научили за плана, съдържащ очевидно секретна информация, ако от кръга на заподозрените се изключат участниците в щаба? Ако къртицата не е между тях, къде да я търсим - сред затворените депутати и журналистите?! Или сред служителите на НСО, които в същата нощ са били в парламента, охранявайки него и съдържанието му?!


Така се изправяме пред две хипотези - едната е, че информацията за извеждането е била изпусната нарочно от щаба към журналисти и е достигнала до хората отвън. Резултатът е налице - ръководителят на БСП обяви, че протестът е сменил лицето си и павето е сменило пианото.


Другата е, че НСО също е била запозната с плана, което изглежда логично, като се имат предвид преките задачи на държавните гардове. И от тях е прескочила до неколцината затворени в парламента депутати от ГЕРБ и от тях - до протестиращите, които се организираха светкавично и запречиха пътя на автобуса.


Дали това е така, не е ясно. И двете хипотези обаче ни насочват към мърсотията на политическия живот, скрита под блестящата повърхност на демократичните идеали, в които уж се кълне българската партокрация.


Не е никаква тайна, че ген. Тодор Коджейков дължи кариерата си преди всичко на бившия главен секретар на МВР, бивш кмет на София и бивш премиер Бойко Борисов. И е напълно вероятно в нощта на 23 срещу 24 юли Борисов да е бил наясно какво се планира покрай НС. В такъв случай е обясним фактът, че депутатите от ГЕРБ не са се качили на скандалния автобус.


Така че оттук нататък ген. Коджейков става мишена за отстрелване. Това, което го спасява засега, е, че смяната му зависи само от президента Росен Плевнелиев. Според приетия на второ четене през март тази година Закон за НСО службата е на разпореждане на президента, който назначава шефа й.


Трябва обаче да се направи уговорката, че законът е минал на второ четене през съответната комисия, но не е гласуван в парламентарна зала. Като нищо новото мнозинство може през септември да внесе свой проект с необходимите промени на статуквото на НСО и да си го приеме. И фуражката на ген. Коджейков действително да отплува по вълните...

Facebook logo
Бъдете с нас и във