Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Тъпан за отчета, после - вувузели

Небето през юни не успя да се сгромоляса над нас, въпреки че гръмотевици ни стряскаха и Дунавът заплашително се покачваше с часове. Юли обаче дойде, а с него се задава и поредният доклад на Европейската комисия за напредъка ни в областта на правосъдието и вътрешния ред. А неизвестността какво ще е съдържанието му кара властта у нас скришом да се кръсти усилено като бабичка след гръм.
За пред хората (най-вече в Брюксел) обаче бодрост и увереност в утрешния ден струят из министерските покои на Дондуков 1. Миналата седмица МС побърза да се отчете по много болезнен въпрос - как се изпълняват препоръките от предишния доклад на ЕК за реформата в съдебната система и как върви противодействието срещу организираната престъпност и корупцията. По стара традиция на управниците ни, изкована още преди присъединителната 2007 г., отчетът преливаше от успехи и добри новини.
Основната е, че по всички критики от миналата година доклад на ЕК са предприети законодателни, управленски и организационни мерки и целенасочени действия. По показателя, оценяващ как промените в законодателството допринасят за реформата на съдебната система, кабинетът изтъква активизирането на Инспектората на ВСС. Установен е механизъм, чрез който може да се влияе позитивно върху процесите в съдебната система, се казва в отчета на МС. Това е безспорен факт. Само дето предизвиква учудване защо правителството изтъква като свое целенасочено действие нещо, което се е случило още през 2007 г. - както знаем, тогава с чл.132а от Конституцията на Република България бе създаден въпросният инспекторат на ИВСС.
В светлината на финала на прословутото дело Маргини недоумение буди и констатацията на кабинета, че приключването на някои от наблюдаваните дела от особен обществен интерес с присъди на различни инстанции е ясен знак за резултатността на приетия от ВСС механизъм за наблюдение върху тези дела. Както и да пресмятаме колко са делата, с присъди приключиха едва две - срещу Валентин Димитров -Топлото с 14 години лишаване от свобода за присвояване (присъдата е от юни 2009 г.) и по САПАРД срещу Марио Николов и сие с 12 години затвор, постановена в сряда (30 юни) тази година. За наказанията от по четири години зандан на нещастния остатък от организираната опасна и въоръжена група на Маргините: Иво Карагеоргиев, Бисер Илиев, Веселин Тошев и Стефан Рангелов - не си струва да говорим.
Кабинетът се похвали и с истеричната шумотевица около прословутия скандал с Красьо Черния, наречена дискусия за състоянието на съдебната система. Според МС водеща роля в случая има правосъдният министър Маргарита Попова, която поставила въпроса за дефицит на независимост, отчетност, професионализъм и прозрачност на съдебната система и на процеса на назначаване на административни ръководители в нея. Това, според правителството, е дало тласък на законодателни, организационни и управленски процеси, довели до оставки във ВСС и 18 дисциплинарни производства срещу магистрати.
И МВР беше похвалено за разследванията за корупция по високите етажи, за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения срещу високопоставени публични фигури. Действително обвинения има - например срещу бившия военен министър Николай Цонев, срещу ексземеделския министър Валери Цветанов и предишната социална Емилия Масларова. Но това не означава, че събраните от МВР доказателства ще бъдат достатъчна опора за тезите на прокуратурата в съда...
Кой знае на какви основания правителството отчита напредък и в реформирането на вътрешното ведомство. Обявеният от полицейския синдикат протест навръх празника на МВР на 5 юли показва действителното състояние на нещата - протестът е точно срещу липсата на реформа, срещу бездействието. Поради което министерството и служителите му се намират в задънена улица. Въпреки това шефът на МВР Цветан Цветанов запазва бодрото си настроение, дори в оценката за работата на повереното му ведомство срещу истинския бич на бандитизма у нас - битовата, или т.нар. конвенционална престъпност. За мен е по-важно акцентът в работата на МВР да се насочва към превенцията, за да можем да ограничаваме разрастването й (б.р. - на битовата престъпност), обяви той. Каква превенция с обосели полицаи ще върши Цветанов, за да пресече битовите криминални деяния, той обаче не знае. Форуми, кръгли маси с конкретни теми и прочие неща от този род - това е разбирането на МВР-шефа за превенцията. Другото, за което той се сети, че може да му свърши добра работа, са подкрепата и помощта на гражданите и сигналите им до полицията. Но как да се очаква съдействие от човек, чийто имот е обиран няколко пъти, а полицията е безсилна да открие извършителите?
В интервю за електронна агенция вътрешният министър Цветан Цветанов каза, че останалите без наказание през миналата година 80 000 престъпления се оценяват като тревожно от ръководството на министерството. И по стар навик прехвърли топката в полето на съда и на законотворците - заради пестеливите присъди над рецидивистите.
Навремето Николай Колев-Мичмана беше възкликнал при поредния неуспех за класирането на националния ни отбор по футбол: Сега кой ще бие Нигерия, щом ние не сме там?!. Е, и днес царе в пускането на тънки пасове пак не са горките ни футболисти. С бразилска техника могат да се похвалят по-скоро МВР, прокуратурата и съдилищата. Но дори да съставим тим от тях, не се знае как ще свири съдийският екип от Брюксел. Страшното е обаче, ако публиката надуе мощно с вувузели на следващия вот...

Прокуратурата: Няма затвори - няма присъди!
В България престъпниците не се издирват, не се разкриват и не ги осъждат, защото... няма къде да изтърпяват наказанията си! Ако някой реши, че тази обратна на здравия разум логика е нелеп опит за създаване на каламбур греши. Липсата на затвори наред с пълната апатия на гражданите бяха обявени от заместник главния прокурор Валери Първанов за основни причини правоохранителните и правораздавателните органи да не си дават зор в борбата с престъпността. Старо и страшно усещане, което кореспондира напълно с подозренията, че престъпността у нас е систематично поддържана държавна политика, а гражданите отдавна са приели, че друга няма, а и не е възможна.
На брифинг в понеделник (28 юни) за представяне на годишния Доклад на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г. Валери Първанов поднесе поредната порция шокиращи илюстрации за чудовищната безнаказаност у нас. На въпрос на Параграф 22 относно несметния брой спрени и прекратени по давност дела срещу неизвестен извършител заместникът на Борис Велчев заяви, че само през миналата година прокуратурата е спряла разследването по 81 000 дела, а едва при 1000 от тях извършителят е известен.
Няма какво да се лъжем - останалите 80 000 дела са обречени на прекратяване, тъй като извършителите ще си останат неизвестни. Вярно, не са 250 000 или 120 000, както бе в предишните две години. Но кой носи вината, че и тези 80 000 регистрирани престъпления никога няма да бъдат разкрити? Всички носим тази вина - от обикновения гражданин до прокурора. Причините не са една и две, но обикновеният гражданин твърде малко е съпричастен към противодействието срещу престъпността. Той трябва да е по-отговорен и сговорчив, а вместо това наблюдаваме пълна апатия и незаинтересованост, която води до отказ от съдействие. Но пък и представете си, че вземем, че разкрием извършителите на поне половината от тези 80 000 престъпления! Какво ще стане тогава, след като през миналата година са осъдени ефективно на лишаване от свобода 8800 души, а капацитетът на местата за лишаване от свобода позволява приема на не повече от 4000 души. А сме приели и ангажимента да приведем тези места в съответствие с европейските норми. А след 1 януари следващата година у нас трябва да бъдат прехвърлени и всички осъдени българи в чужбина. Само те ще препълнят капацитета на затворите, защото в няколко страни има по 2-3 хил. осъдени в тях български граждани, каза Валери Първанов.
Въпреки констатацията Всички сме виновни заместник главният прокурор даде ясно да се разбере, че намира главната вина за тази кошмарна статистика в... МВР. Според него проблемът е в това на чия глава висят спрените дела срещу неизвестен извършител. Подходът у нас и в повечето страни се различават. Повсеместна е практиката делата срещу неизвестен извършител да са в ръцете на органите, които трябва да осъществяват издирването. И те да отчитат свършеното по тях. Тези дела не са работа на прокуратурата. Делото се предава на прокурора, когато се установи кой е извършител. Ние сме се нагърбили с нещо в повече от колегите в чужбина, поясни заместникът на Велчев. Друг начин да се подобрят резултатите, според Валери Първанов, е масовото декриминализиране на описаните в Наказателния кодекс деяния, тъй като 74% от тях се водят като леки престъпления, които приключват обикновено с налагане на административно наказание глоба.
Въпреки отчайващото положение с масовата престъпност прокуратурата заяви отново, че подкрепя създаването на специализирани съд и прокуратура по наказателни дела. Полемиката по този въпрос е твърде голяма и ненужна. Преди дни се върнах от международна прокурорска конференция и се убедих, че навсякъде в региона има такива съдилища и прокуратури - Словения, Хърватска, Сърбия, Албания, Македония. Дори в Унгария, където уж били закрити, нещата не са съвсем така. А след пътуване в САЩ узнах, че в отделните щати работят едновременно по няколко специализирани съдилища. Надявам се нашите да постановят първите си осъдителни решения още през 2010 година. Целта е делата да приключват за една-две години, а не за пет-шест и повече години, каза Валери Първанов. Говорителят на Върховната касационна прокуратура Стелияна Кожухарова пък добави, че специализиран съд има и сега - това е Софийският градски съд. Той се различава от новия по това, че той ще правораздава с оглед на определен вид тежка престъпност, а не с оглед на качеството на лицата.
Иначе прокуратурата отчете повишена резултатност в работата си по делата за престъпления от особен обществен интерес. Ръстът на делата за тежки престъпления е 39%, предадените на съд лица са със 17% повече, а внесените обвинителни актове - с 26 процента. Осъдените за тежки престъпления лица са 2764, или с 530 повече от 2008 година. Констатира се ръст на регистрираната престъпност, но разкритите престъпници намаляват. Преписките в прокуратурата непрекъснато нарастват, достигайки числото 351 800. Не стана ясно каква част от тях приключват с откази за образуване на досъдебно производство. Увеличен е броят на сигналите от ДАНС, намаляват тези от административните контролни органи. Делата на производство са увеличени с 4% - до 213 151, а предадените на съд лица са достигнали числото 52 883. Една трета от обвинителните актове са за транспортни произшествия. По 96.5% от внесените прокурорски актове съдът е постановил осъдителни присъди, а върнатите за допълнително разследване дела са намалели до 6% от общия брой. И все пак - всичко това става, докато десетки хиляди дела се спират или прекратяват по давност, запомнящи се присъди срещу именити престъпници няма, а огромната част от сигналите и жалбите приключват с прокурорски откази.

Съдът: Осъдените са повече
Чувствително увеличение на осъдителните присъди и на броя на осъдените лица през 2009 г. отчитат съдилищата във внесения миналата седмица в Народното събрание обобщен годишен Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата. В подписания от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Лазар Груев документ се казва, че забавеният ход на едно или няколко шумни наказателни дела се обсъждаше много повече от обективния факт, че през 2009 г. с осъдителна присъда са приключили делата за 38 216 извършени престъпления, което е с 16.6% повече спрямо 2008 г., а броят на осъдените лица бележи увеличение с 14.2 процента. Прави се и заключението, че покрай наказателните дела с висок обществен интерес не се държи сметка за обстоятелството, че в голямата си част правосъдието е концентрирано в гражданската материя.
В наказателното правораздаване е нараснал значително броят на делата, които приключват със споразумение, и то още в досъдебната фаза. Посочва се обаче, че наказанието с пробация вместо с лишаване от свобода не води до превъзпитание на престъпниците и много от онези, които го изтърпяват, извършват нови престъпления. Водеща роля за бързо приключване на делата има съкратеното съдебно следствие. Както винаги, огромен е броят на актовете на въззивните съдилища, които биват отменени или изменени от ВКС. При апелативните съдилища 22% от актовете им падат, когато попаднат във висшата инстанция, а при Софийския градски съд и окръжните съдилища бракът достига 42 процента. Върховните съдии отхвърлят на практика всеки втори акт на тези съдилища, което е най-показателният и безпощаден критерий за качеството на правораздаване в тях.
Най-масовият порок, заради който се отменят и изменят решения, са нарушенията при оценката на доказателствата, с което се ограничава правото на защита на подсъдимия. Неправилно се определят наказанията при множество престъпления, при условно осъждане, при налагане на пробация. Не са редки и случаите на незаконосъобразна квалификация на деянието. Във връзка с трайната тенденция основната част от делата да се връщат за ново разглеждане на въззивната инстанция се наблюдава окачественото като тревожно явление на т. нар. многократна касация. Всъщност иде реч за безочливото упорство на въззивните съдилища да оправдават подсъдимите с мотива, че деянията им не представляват престъпления или обвиненията срещу тях не са доказани. Всеки следващ въззивен състав, на който делото бива върнато от ВКС, след като върховните съдии са отменили решението на предишния въззивен състав, възприема становището на предишния, без да се съобразява със забележките и указанията на висшата инстанция за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, за правилна оценка на доказателствата или за правилно приложение на закона.
В подкрепа на извода, че гражданското правораздаване трови живота на хората не по-малко от наказателното, са констатациите относно развитието на гражданските дела. Отменените изцяло или частично или обезсилени решения на апелативните съдилища са 21% от общия брой, като изцяло отменените бележат ръст от близо 5 процента. По-добре изглеждат числата в търговското правораздаване, но в доклада се прави изричната бележка, че предоставените данни за развитието на търговските дела не дават реална представа за качество, защото поради въведената с влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) т. нар. факултативност на касационното обжалване голяма част от обжалваните въззивни решения не са допуснати до касационен контрол. Това важи с пълна сила и за гражданските дела, чието обжалване пред ВКС подлежи на същата преценка за допустимост, въведена с новия ГПК. Тя се изразява в това, че голяма част от неправилните решения на въззивните съдилища изобщо не се допускат до разглеждане от висшата инстанция, ако върховните съдии преценят, че те не са в противоречие с практиката на ВКС, не се решават противоречиво от съдилищата или не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Побъркахме Страсбург със съдебни гафове
Междувременно, докато българският съд парадира с отчети за свършена работа, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се задъхва от дела срещу бившите страни от източния блок. По данни на холандския съдия Егберт Майер заради претрупаността с работа изостава произнасянето на присъдите.
Повечето от съдебните производства са по жалби от Русия, но не са малко и оплакванията откъм Румъния и България. При това част от преписките отивали директно в Страсбург, тъй като достъпът до адвокати в някои от страните, включително и в нашата, бил ограничен.
Не е тайна, че България има съществен принос за тази натовареност на страсбургските магистрати. Почти всяка седмица правителството излиза с решение за плащане на обезщетения за нарушени права на гражданите в някой процес. Това се случи и миналата седмица, когато кабинетът изпълни като поп седем решения на ЕСПЧ, по които страната ни е осъдена. Четири от тях са за нарушено право на собственост.
Пламен Първанов, Благинка Първанова и Диана Колева са наследници на собствениците на отчужден през 1987 г. имот. След влизане в сила на реституционните закони жалбоподателите правят постъпки отчуждаването на имуществото им да бъде отменено. През 1994 г. Софийският градски съд (СГС), приемайки, че имотът е отчужден за две различни обществени мероприятия, едното от които е реализирано, а другото не е започнато, отменя отчуждаването върху незастроения терен. През 2000 г. Върховният административен съд (ВАС) решава, че с реституираната част от имота отпада задължението държавата да компенсира жалбоподателите за отчуждената друга част. Логично казусът стига до Страсбург. Присъденото от ЕСПЧ обезщетение е 160 000 евро (около 312 000 лв.) за имуществени и неимуществени вреди и 2482 евро за разноски по делото.
Подобни са делата Бъчварови срещу България и Кайрякови срещу България. Жалващите се в Страсбург семейства са купили жилища, по отношение на които по-късно са възникнали реституционни претенции. Имотите са върнати със съдебни решения на първоначалните им собственици, а хората, закупили ги напълно законно, остават без компенсации за това, че са лишени от собственост. Присъдените обезщетения са: в първия от двата случая - 80 000 евро за щети и 1500 евро за разходи, а във втория - 12 000 евро за щети и 2500 евро за разходи.
Други две решения за изплащане на обезщетения от миналата седмица са за нарушение на забраната за изтезания. В единия от казусите Траян Сашов, Крум Янков и Здравко Симеонов са арестувани през 2001 г. за кражба. Оплакват се от малтретиране при ареста и разпитите им в полицейския участък. ЕСПЧ е решил, че полицията е приложила физическа сила, която е непропорционална на оказаната от тях съпротива, а проведеното разследване по оплакването им за малтретиране е било неефективно. ЕСПЧ е държавата да плати на тримата общо 9000 евро и 4500 евро за разходи по делото.
Делото Пенев срещу България пък е заради нарушено право на справедлив съдебен процес. Първоначалното обвинение срещу него е било за престъпление по служба, преквалифицирано по-късно в специална безстопанственост. Мотивите на ЕСПЧ са, че жалбоподателят не е бил достатъчно информиран за обвинението, повдигнато срещу него, и не му е предоставено необходимите време и възможност да подготви защитата си. Присъденото му обезщетение е 2000 евро за вреди и 2000 евро за разходи по делото. И т.н., и т.н.
Подобни случаи нямат край и едва ли скоро ще спрат, въпреки че всяко ново правителство пише всевъзможни стратегии и мерки за това какво трябва да се промени в работата на българската Темида и в законодателството, за да намалеят тези дела. През февруари миналата година Министерството на правосъдието дори одобри цяла Концепция за преодоляване на причините за осъдителните решения на ЕСПЧ срещу България. Какво ли стана с нея?!
Прави впечатление обаче, че ако досега обезщетенията, които изплащахме, бяха главно по наказателни дела, сега се понесе вълна от наказания над България за безобразията по време на реституцията. А това е най голямата тесла, която тепърва ни чака, защото - както се вижда от горните примери, там сумите са огромни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във