Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ТЪРГОВСКИЯТ РЕГИСТЪР РАБОТИ, НАРУШАВАЙКИ ЗАКОНА

Съдия Бамбов, как се чувствате като председател на най-стария съд в България? Какво означава за хората и магистратите повече от един век правосъдие в Кюстендил?
- За един град като Кюстендил това означава много. Самият факт, че три седмици след Освобождението на България представител на руската власт по онова време и един от най-видните възрожденци - Найчо Цанов, избират Кюстендил, за да направят първия светски или граждански съд в страната, означава много.
Кюстендилският съд ли е първият в България?
- Има спор за първенството между нашия и Търновския съд. Но по принцип ние смятаме, че създаването на тази институция за онова време е от огромно значение, тъй като не става въпрос за Пловдив, Варна, Бургас, а за нашия град.
Защо точно тук?
- Градът е имал стратегическо положение. Бил е важен търговски и транспортен център. Историческите справки, до които се добрахме, показват, че под своята юрисдикция съдът е поел не само днешната територия на Кюстендилски окръг, но и Босилеградско. Това именно е дало основание да се открие тук първият окръжен съд.
Запазени ли са някакви данни за първата издадена тук присъда?
- Не разполагаме с такива данни, защото не са запазени документи от онова време. Знаем кои са били първите съдии. Едва ли е изненада за някого, че те не са били професионални юристи, а са избирани измежду жителите на града. Единственото изискване е било да имат висок морал. По-интересното е, че процедурата по избора е била същата, с която ние днес избираме кметове, президент или общински съветници. По същия начин тогава са се избирали и съдиите. А те от своя страна са избирали председател. Има запазени данни, според които първите избори за съдии в Кюстендил са ставали, като жителите гласували за различните кандидати с различни видове зърна, като боб и царевица, или малки камъчета. Който събере повече, става председател. По онова време се е прилагало повече обичайното право, отколкото писменото, въпреки че месеци преди това е била приета Търновската конституция. Младата българска светска държава обаче все още не е имала писани правни закони. Чисто професионално сегашните магистрати от града можем да се гордеем с това, че доста от видните юристи на страната ни са работили тук.
Кои са те, можете ли да ги изброите?
- Трудно мога да ги изброя всички, но освен юристи в съда в Кюстендил са работили и доста видни българи. Не знам дали знаете, че известният художник Владимир Димитров-Майстора е работил тук като писар. Колегията на Окръжния съд за първи път е организирала негова самостоятелна изложба. Освен това колегите, работили тогава в съда, са събрали средства и са платили първата година на обучението му в Рисувателното училище. Ние пазим един нотариален акт, изписан с много интересния калиграфски почерк на Майстора, той е изложен в сградата на съда и може да се види.
Как посрещате 130-ата годишнина от основаването на съда?
- Подготвяме една брошура, в която накратко се опитваме да представим правораздаването от 130 години до днес.
Историята на съда, изглежда, ви вълнува...
- По време на подготовката на годишнината се натъкнахме на странен факт. Съдии, които са правораздавали при нас преди 10-15 години, не са познати. Не знам дали няма да се обиди колегата Иван Недев, но той е най-възрастният жив съдия от Окръжния съд. Освен него сред бившите колеги на достолепна възраст са настоящите адвокати Анани Константинов и Георги Пашов който обаче е бил съдия в Районния съд. Това поколение, което аз си спомням от дните, когато дойдох на работа тук, се оказа, че е забравено. Дадох си сметка, че и това, което имаме в аналите, колкото и малко да е, все пак е част от правораздаването на страната. Част от историята не само на града, но и на съдебната система. Затова се заровихме в старите бумаги. Намерихме доста материали и много интересни неща. Например писателят Георги Стаматов е работил тук - факт, който не ми беше известен. Предвижда се цялата информация за историята на съда да бъде качена на ИНТЕРНЕТ страницата на КОС, а и да бъде издадена на CD. Предвижда се дискът да бъде отворен и така да дадем възможност на магистратите след нас да го допълват, за да се запази историята на този съд.
Казахте, че се пази нотариален акт, писан от Майстора. Съществуват ли данни дали съдиите, въпреки че не са били професионалисти, да са участвали в писането на закони. Има ли запазени документи?
- За съжаление актовете на съдиите не се пазят. И няма как да се запазят. В различните периоди от време законодателството е предвиждало унищожаването на съдебните дела в кратки периоди от време. Той е бил максимално десет години, беше пет, а сега се увеличи на шест. Ние на всеки шест години унищожаваме делата, които сме гледали. Повечето от колегите не разполагат и с личен архив. Давам си сметка, че даже съдебните актове, които аз самият съм писал през последните пет-шест години, се намират в паметта на компютъра ми.
Въпреки усърдното ни търсене и в Държавния архив няма запазени материали. Установихме, че и там бивши съдии или техните наследници не са внасяли частни архиви. Така че в това отношение ние сме много бедни.
Имало е интересни процеси, за които ние разказваме в диска и брошурата. Те са най-вече във връзка с атентати и убийства, но има и един интересен процес, свързан с новия за времето си градоустройствен план на Кюстендил.
През 1907-1911 г. е имало големи брожения във връзка с този нов градоустройствен план. Но всичко е една история. По време на издирването на материалите си дадохме сметка, че римската сентенция новото е добре забравено старо е много вярна и актуална и сега.
Да се върнем към настоящето. Проектът за нов семеен кодекс предизвика доста коментари. Много се говори и за съвместното съжителство...
- Мисля, че в този проект ще има определение за съжителстване. Защото преди 1989 г. имаше едно престъпление, което се наричаше с популярното име незаконно съжителстване. Значи, ако съм семеен, но де факто съм разделен със съпругата си, не живеем заедно и ако реша да заживея с друга жена, това се наказваше и беше престъпно деяние съгласно Наказателния кодекс. Тогава обаче Върховният съд точно беше определил параметрите на съжителстването.Тъй че може би проектът ще предвиди нещо такова.
Какви са юридическите последствия от това съжителстване?
- Животът е безкрайно разнообразен. Няма две еднакви връзки. Аз приветствам това да се знае тази вещ чия е, т.е. аз съм за брачния договор. При условие че ние не сме семейство, а и да сме такова, няма нищо лошо да се знае коя вещ от кого е купена. Бях удивен от отношенията в Америка, където се знае кое на кого е и кое колко струва.
Ако искаме да си купим нещо съвместно и да го ползваме, нищо не пречи във фактурата да бъде записано, че е собственост на двамата. Според мен трябва да излезем от тази хипотеза, в която е срамно да се говори предварително за пари. Няма нищо лошо да се говори за заплащане или за финансовата страна на въпроса.
Когато бях командировка в САЩ, констатирах, че най-често използваните им изрази са два - тhank you и нow much. И отношенията са много чисти помежду им.
Няма нищо лошо и от въвеждането на брачния договор. Без да познавам проекта, смятам, че той ще има много важно социално значение не само от гледна точка на това да урегулира въпросите, свързани със семейството и със съжителството.
Нека отношенията да са ясни. Аз внасям в това семейство 2000 лв., другият 500 лв. и няма нищо срамно в това, но да е чисто.
През последните месеци все повече граждани започват да недоволстват от използването на възможността за съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК, и то най-вече от наркотрафиканти. В обществото се създава убеждението, че българската правосъдна система не е достатъчно ефективна. Не е ли дошло времето за ремонт и на тази глава?
- В Закона за съдебната власт е разписана функцията на различните видове съдилища. Върховният касационен съд е този, който би трябвало да определя практиката на съдилищата. Той е този, който би трябвало да контролира еднаквото спазване на законите. Аз съм напълно съгласен с това, че в отделни случаи, които не са единични, се налагат наказания, които не кореспондират с чл.36 от Наказателния кодекс. Това е и целта на наказанието. То не само трябва да накаже и превъзпита престъпника, но е и мярка за превъзпитание на другите членове на обществото, или както е записано в закона, мярка за генерална превенция. В случаите, в които според мен се набляга на бързината на решаването на делото, се губи именно генералната превенция. По този начин не можем да окажем възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото.
С последните промени в НПК законодателят направи така, че в много случаи при нас подсъдимият диктува процеса. Когато той каже, аз искам съкратено производство, ние няма как да му откажем. Може да не се приеме спогодба, но искане за съкратено съдебно следствие не може да се откаже.
Вчера имахме едно дело с внесена спогодба и аз се възползвах от разпоредба в НПК, като предложих друга спогодба, при която санкцията беше увеличена. Тук вината на съда е дотолкова, че се плъзга по линията на най-малкото съпротивление.
Да избере по-бърз, а оттам и по-евтин процес?
- Представете си, че имам 15 души свидетели, които са от различни краища на страната, и няколко вещи лица. Приемаме съкратеното следствие, подсъдимият приема и признава всичко и спестява време.
Аз лично съм за възможностите, които дават глави 27, 28 и 29 от НПК, но там да бъде регламентирано при кои престъпления могат да бъдат прилагани разпоредбите на тези глави.
Аз съм склонен да предложа и нещо друго. Нека да има съкратено следствие, но за определени престъпления съдът да не е принуден да прилага наказания под минимума. А примерно да може да налага наказания около баланса. Ако сега санкцията е от 3 до 12 години, аз трябва да наложа до три, но ако спазвам баланса, мога да наложа около седем и половина години. Това ще ми даде възможност аз да определя наказанието, така че то да бъде съобразено и с генералната превенция.
Вариантът за баланс е много добър?
- Ние прилагаме закона такъв какъвто е. Нямаме законодателната инициатива, но можем да си говорим с депутатите. Има моменти, когато законът ме устройва като юрист, но не и като гражданин. Пример за това е Търговският регистър. От два месеца и половина той затъва. Нас започнаха да ни заливат откази. И се питам това ли беше най-доброто.
Преди всички знаеха, че в КОС фирмите, които подават документи там във вторник и сряда, биват регистрират в четвъртък, а тези, които са подадени в четвъртък и в петък, се регистрират в понеделник. Защо, след като имаше създадена една структура, която работи и регистрира в рамките на 48 часа, трябваше да се заличи, за да направим нещо ново и засега неработещо.
На практика Търговският регистър работи, нарушавайки закона. От месец и половина едно дело не е сканирано и всички дела, които са вписани с промени, са вписани в нарушение на закона. Сякаш най-малкият проблем там е липсата на кадри.
Със същата работа ние тук се справяхме, като работихме двама души. С всички дела и със сканиране. Не съм чул в този град някой да се оплаква, че му е забавена търговската регистрация.
Сега адвокатите плащат на пенсионери 10 до 15 лева на ден, за да се редят на опашката за внасяне на документи за регистрация на фирми. Така ли помагаме на бизнеса?
Втората язва на Търговския регистър е, че масово има откази, а на фирмите след това отново им се налага да плащат таксите.
При създаването на Търговския регистър нас - хората от практиката, никой не ни попита. Тук в съда имаше една огромна база данни, която никой не иска да види. Всички данни на фирмите, регистрирани в базата на КОС, са тук. Събирана е от 1988 г., а сега никой не я иска тази информация. Означава ли това, че държавата ни е толкова богата, че да създава нова база данни?

Facebook logo
Бъдете с нас и във