Параграф22 Daily

§22 Анализи

Търговският регистър - задръстен с „мъртви” ЕООД-та

Стотици „мъртви” еднолични ООД-та  продължават да фигурират в Търговския регистър като действащи дружества. И засега явно няма земна сила, която да ги заличи оттам. Търговският закон  не предвижда ред, по който може да стане това. А Върховният касационен съд затъна в противоречивата си практика, която ще има  да „избистря” поне година.

Става дума за ЕООД-тата, чийто единствен собственик и управител е починал, а наследниците му са се  отказали от наследството си (най-често заради натрупани задължения, които не могат да поемат).

Собственикът на капитала и единствен управител на ЕООД от малък град в България, почива през 2015 година. Към онзи момент фирмата му вървяла, притежавала активи – сгради и машини, но дължала и изплащането на кредит, с който тези активи били закупени. Никой не поел бизнеса на човека след неговата смърт:  наследниците му били в чужбина отдавна и въобще не се заинтересували от това имущество. Така постепенно сградите се превърнали в руини, машините – в скрап, всички счетоводни документи изчезнали, а междувременно се  натрупали куп задължения, които чакали плащане - за кредита, за местни данъци и такси, за ток и  парно, за неразплатени приживе доставки и прочие...

Едва четири години по-късно прокуратурата се натъква на факта, че фирмата е останала без управител (обикновено това се случва по сигнал на НАП, на друг кредитор или наследник). Тогава пратили писма до наследниците на покойника, пръснали се из целия свят, за да ги питат: искате ли си наследственото дружество?  Но  при вида на струпаните  задължения, на празните сметки и разтурените сгради наследниците направили това, което се прави масово в такива случаи – отказали изобщо да се занимават с бизнеса.

По всички правила на логиката, а и на закона - това дружество би трябвало вече да е  обявено в ликвидация, а после – заличено от Търговския регистър. Само че това съвсем не е така. Макар и останало без управител, без дейност, без собственост или активи,  то все още се води  „живо” в Търговския регистър. И до ден днешен - пет години след смъртта на собственика си.

Тези случаи съвсем не са толкова малко и така редки, колкото се предполага обикновено – хиляди „мъртви” ЕООД-та са в същата ситуация.  В закона уредба какво се прави с "умрелите" ЕООД-та въобще липсва. Досега тази празнота в нормите се попълваше от съдебната практика. Съвсем доскоро в такива случаи се процедираше така: прокуратурата внасяше в съда  искане за прекратяване на останалите без собственик ЕООД-та  на основание чл. 155 ал.3 от Търговския закон, като се мотивираше с факта, че те са останали без управител повече от три месеца. И съдът допускаше тези искания. Така за ликвидацията и заличаването на „покойните търговци” нямаше проблем.

Отпреди около година обаче се появиха съдебни решения на Върховния касационен съд, от които излезе, че тази досегашна практика на съдилищата се определя като  неправилна. В новите си решения върховните съдии приеха, че ЕООД-тата с починали собственици всъщност са били прекратени автоматично с тяхната смърт, „ex lege”( по силата на закона), защото така пише в друг текст от ТЗ – чл. 157, ал.1. И следователно прокуратурата не може да иска прекратяването на вече прекратените дружества – нямала правен интерес да го прави.

А след като съдии от ВКС са приели така, макар и да не е задължителна (след промените в ГПК от 2017 година), създадената от тях практика започна да се прилага   от по-долните инстанции.В резултат  прокуратурата  започна масово да губи делата за „покойните” търговци, а в Търговския регистър -  да се трупат все повече и повече субекти, които всъщност нямат никакво място там.

По-лошо обаче стана, когато се установи, че на всичкото отгоре практиката на ВКС е противоречива: едни състави все още я карат постарому и допускат прокуратурата да действа, а други - отказват. И така защитата на интересите на кредиторите на „мъртвите” търговци, сред които почти винаги е и държавата, се превърна буквално в игра на руска рулетка.

Точно заради неяснотата около прекратяването на едноличните ООД-та без собственик,  състав на Върховния касационен съд, пред който стои висящо точно такова дело,  поиска ВКС най-сетне да сложи точка на този спор. Като се произнесе с тълкувателно решение, в което да каже ясно: кой и по какъв може да поиска прекратяването на „мъртвите” ЕООД-та – при смърт на техния собственик и бездействие на неговите наследници.

Един Господ знае обаче колко време ще отнеме това. Тълкувателното дело във ВКС бе образувано през февруари т.г., а тъй като по него бяха обединени осем различни спорни въпроса по приложението на закона, до решението им едва ли ще се стигне  тази година – поне  според темповете, с които обичайно ВКС се произнася по тълкувателните си дела.

 


Осемте въпроса, по които се чака тълкувателно решение на Търговската колегия на ВКС:



По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

Допустим ли е иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключване на управителя като съдружник?

Приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл.126 ал.3 т.1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ?

Кой орган на дружеството с ограничена отговорност е легитимиран да получи уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл.141 ал.5 ТЗ?

Легитимиран ли е напускащият по реда на чл.125 ал.2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в Търговския регистър на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в Търговския регистър?

Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл.25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрацията?

Допустимо ли е вписване на разпоредителна сделка с дружествени дялове по реда на чл.129 ТЗ при наличието на вписан запор или при невписани предходни продажби? Отрицателната предпоставка по чл.129 ал.1 пр.2 ТЗ приложима ли е при прехвърляне на дялове между съдружници?

Допустимо ли е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване на актове?


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във