Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Търсят жертвата на халосния атентат

Доказаната способност на Ахмед Доган да не се появява на места, на които е длъжен да се яви, беше демонстрирана отново в сряда (14 август). Мястото беше Софийският градски съд, където фамозният политик на прехода беше редовно призован като свидетел по делото срещу неговия душманин Октай Енимехмедов, който е обвиняем за опит за убийство на същия този Доган. Призовката на Сокола е връчена на 9 август на охраната в прочутите сараи в столичния квартал Бояна. Доган обаче не дойде и въпреки че липсата му не би трябвало да е причина делото да не тръгне, ако са дошли други свидетели, ход на процеса не беше даден. Председателката на състава Пенка Велинова разпореди принудителното довеждане на партийния бос, което трябва да бъде реализирано, ако той не обясни отсъствието си или не успее да отмени разпореждането с жалба до горната инстанция. Така и бездруго странният и от фактическа, и от юридическа страна казус окончателно замириса на политика.


Пренебрегването на призовката се оказа само един от знаците, че Доган има дълбоко законспирирано отношение към процеса. Стана ясно, че наред с този пропуск почетният лидер на ДПС не си е направил труда да поиска конституирането си като частен обвинител и граждански ищец по делото. Ако второто е сравнително лесно обяснимо с опасения да не издребнява и да не принизява драмата, първото може да се тълкува двояко. Доган се дистанцира от процеса, но защо? Дали от великодушие, или в опит да прикрие своята отмъстителност?


Факт е обаче, че той трябва да се яви все пак като свидетел. Това трябва да стане още на следващото заседание, насрочено за 24 септември. Каквото и да каже обаче Доган, прокуратурата трудно ще опровергае наложилото се в обществото мнение, че играе по свирката на партийния бос. В сряда братът на подсъдимия, Метин Енимехмедов, заяви в прав текст, че не вярва в съдебната система. Семейството му вече опирало до нея и той останал потресен. Според Метин брат му няма как да е виновен за опит за убийство, защото покушение с газов пистолет не става. Разочарован от ДПС, Октай искал само да покаже, че Доган не е толкова голям.


Изглежда обаче, Доган и след формалното си оттегляне е достатъчно голям в съдебната система, за да коригира познанията на прокуратурата в областа на наказателното право. Енимехмедов е обвинен за това, че на 19 януари е направил опит умишлено да убие Ахмед Доган по време на националната конференция на ДПС. Той три пъти се е опитал да произведе изстрели с насочван от близко разстояние газов пистолет към главата на Доган. Не успял по независещи от дееца причини - трикратното засичане на пистолета, оказана съпротива от Доган и намесата на делегата на конференцията Мустафа Сали Карадайъ. Ще рече - атентаторът направил т. нар. довършен опит, който е втората най-тежка степен на престъпното деяние след осъществено докрай убийство. За това Наказателният кодекс предвижда затвор от 15 до 20 години. Отделно Енимехмедов е обвинен и за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - наказуеми със затвор до пет години.


В този процес почти всичко сякаш е сбъркано и то от самото начало. Веднага след екшъна в НДК прокуратурата започна разследване срещу Енимехмедов за хулиганство и за закана с убийство. Обърканите изявления на шефове в държавното обвинение издаваха обаче очакване да им наредят да бъдат далеч по-сурови. Така се стигна до повдигане на обвинение в опит за убийство, което никой в прокуратурата не приема сериозно. Дотогава МВР начело с тогавашния министър Цветан Цветанов обясняваше колко е безопасно газовото оръжие, с което бе нападнат лидерът на ДПС, и че газовият пистолет не можел да убие човек дори от упор. Поредица от нови експертизи доказаха обаче обратното на това, което твърдяха всички експерти - пистолетът можел да убие, ако гръмне в черепа, шията или сърцето от разстояние 1 сантиметър. Можел, ама нито гръмнал, нито е бил дори за миг на такова разстояние от тялото на Доган.


Ако правната каша след инцидента е обяснима с политическите емоции, дозабъркването й в продължение на месеци от държавното обвинение е малко странно. За разлика от депутатите, които така и не се разбраха да гласуват ли декларация, с която да обявят екшъна за политическо покушение, прокуратурата би трябвало да гледа трезво на нещата. Покушение върху живота на Доган не е извършено, без значение дали в главата му е опрян газов пищов, или гранатомет, който не е гръмнал. Впрочем, наблюдаващият районен прокурор Чавдар Железчев явно беше наясно още в началото какъв вятър ще духне. На въпрос има ли вероятност срещу Енимехмедов да бъдат повдигнати по-тежки обвинения той заяви, че това е възможно, ако се открият други доказателства, различни от досегашните. А преценката в такъв случай ще е на по-горната прокуратура - т. е. градската, която води разследването на по-тежките престъпления.


В същото време тогавашният градски прокурор Николай Кокинов изтърси, че не било необходимо да се търси отговорност от делегатите, млатили Енимехмедов. Неминуемо в такива ситуации се причиняват вреди, не сме обсъждали такава мярка. А и не е необходимо според мен. Просто изненадата беше пълна за всички в този момент, заяви Кокинов. Последва го заместник главният прокурор Борислав Сарафов, според когото Октай може лично да съди нападателите си, но държавното обвинение не можело да образува производство от общ характер, защото получените от Енимехмедов телесни повреди били леки.


Днес обаче спор, че биячите на Енимехмедов трябва да бъдат съдени, няма. Юристите се колебаят само дали става въпрос за причиняване на телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана, или за опит за убийство. Тоест това, в което обвиняват бития, приляга и на биячите.


Опитът побоят да бъде оправдан с уплаха и афект не изключва наказателната отговорност. В случая те не са оправдание за зверската разправа, защото опасността е отминала, а нападателят е явно безпомощен. Колкото до леките телесни повреди, те са основание не само за наказателно дело от частен характер. В изчерпателно изброени от закона случаи причиняването на лека телесна повреда е престъпление от общ характер. Един от тези случаи е наличието на особена жестокост - която бе проявена пред цяла България. Да не говорим, че биячите биха могли да отговарят и за тежка форма на хулиганство, тъй като действията им са очевидно непристойни, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. При много атентати в цял свят, и то истински, нападателите са задържани на момента, но рядко някой си е позволявал да ги пребива пред очите на охраната и полицията.


По същите причини при този инцидент е неприложим и институтът на крайната необходимост, който позволява силова намеса за спасяване на чужди интереси при непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. След като първият скочил делегат повали Енимехмедов и пистолетът му изхвърча настрани, от този момент непосредствена опасност за околните не съществуваше. Октай нито разполагаше вече с пистолета, нито можеше да извади двата ножа, което не е и опитвал да прави.


Не беше ясно дори въз основа на какви доказателства може да се повдигне обвинение срещу Енимехмедов за закана за убийство. Ако той е казал подобно нещо на Доган, това не се видя в телевизионните записи. Възможно е все пак да е процедил някоя кратка заплашителна реплика. Но ако тя е безспорно установен факт, разследващите едва ли щяха да пропуснат случая да я огласят. Самото насочване на пистолета в слепоочието на Доган пък изобщо не може да се тълкува като закана за убийство. Това би означавало така да се третира и всяко насочване на бутафорно оръжие в тялото на човек, включително и детска играчка с вид на боен пистолет. В тази ситуация нямат особена тежест даже думите на Енимехмедов, че съжалява, че пищовът е засякъл, и дори че е искал да убие Доган. Желания - много, политически послания - също, но законът брои действията.


nbsp;


nbsp;


nbsp;



Какво са писали експертите по делото тепърва ще стане ясно, но наказателноправните юристи отдавна се обединиха около мнението, че газовият пистолет е абсолютно негодно средство за причиняване на убийство или на телесна повреда. Октай наистина опитва два пъти да презареди оръжието, но тази показна решителност ни най-малко не променя факта, че то не става за убийство. В добавка още от началото защитата на Енимехмедов цитира балистичната експертиза, според която оръжието е и неизправно. Сега всичко това ще бъде извадено в съда и не е трудно да си представим как прокурорите ще се потят от неудобство, опитвайки се да докажат тезата си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във