Параграф22 Weekly

колонцифър ЗДРАВЕ

Търсят лек за претрупаните съдии

Позабравените от съдебната власт в последните месеци проблеми с прекомерната натовареност на магистратите отново изпъкнаха на челно място в дневния ред на реформите с избора на нов Висш съдебен съвет (ВСС).


Претрупаността на магистратите бе водеща тема в концепциите на повечето от кандидатите за членове на съвета и от парламентарната и от съдебната квота. Преобладаващи бяха мненията, че делата трябва да се разпределят справедливо по критерии сложност и брой, а не едни и същи магистрати да се товарят с най-тежките процеси, което води до мудно правораздаване.


При поемането на караула от страна на новия съвет главният прокурор Борис Велчев каза, че първата и най-важна задача, която трябва да реши той, е проблемът с натовареността.


И реакцията не закъсня. Показателен за сериозността на проблема е фактът, че в т.нар. правителство на съдебната власт за първи път бе сформирана Комисия по анализ и отчитане на степента на натовареност на органите на съдебната власт с председател бившия апелативен съдия Калин Калпакчиев. Преди да предприеме каквото и да било за решаването на проблемите обаче, тази комисия би трябвало да се върне към статистическите данни за натовареността на магистратурите в страната.


Според последните сведения, изнесени на едно от заседанията на предишния ВСС, столичните съдилища са най-малко два пъти по-натоварени от средното за страната. Смайваща се оказа статистиката на Софийския районен съд (СРС), където всеки съдия се произнася средно по 82.5 дела на месец при 38.5 дела за същия период в другите районни съдилища в страната. Това положение може обаче скоро да се подобри. Причината е, че се очаква щатният състав на съда да се увеличи с 60 съдии след предстоящото преместване на магистратурата в сградата на т.нар. военно НДК. Според и.д. председателя на районния съд Методи Лалов в момента съдебните състави са около 125, като надеждите са те да станат близо 190 след прехвърлянето на съда в нова сграда. Кога обаче ще стане това никой не знае, тъй като предстои тепърва новото жилище да се префасонира съобразно с неговите особености.


В Софийския градски съд (СГС) например се гледат по 28.4 дела на месец при 8.6 за страната, в Софийския апелативен съд бройката на делата е 11.9 при 6.7 за другите съдилища от този ранг в страната, в Административния съд - София, разглеждат 29 дела месечно при 14.2 за другите селища. Тенденцията за последните четири години е към общо увеличение на постъпващите дела в районните съдилища, като при средно 28.6 дела месечно на районен съдия за периода 2008-2010 г. през 2011 г. делата вече са по 38.4 на магистрат. Данните показват сериозна заетост на районните съдии също във Варна, Пловдив, Габрово и Русе, които решават средно по 10-15 дела по-малко от колегите си в София, но много повече от средното за България.


Тази прекомерна заетост на хората в черни тоги е сред най-съществените причини за прекомерно дългите срокове, в които се влачат съдебните процеси у нас и с което сме най-уязвими пред Съда по правата на човека в Страсбург. Какво обаче е решението на този проблем?


Не е зле новият кадрови орган да се обърне към идеята на бившия шеф на Районния съд в София и сегашен заместник-шеф на ВКС Красимир Влахов, който предлагаше част от делата на хора, живеещи в крайни квартали на столицата и вилните зони, да се гледат в районните съдилища в съседни градове. В много случаи транспортната инфраструктура позволява по-лесен достъп на жителите на тези квартали до съседни районни съдилища, отколкото до центъра на София, където все още се намира районният съд.


Тези идеи за промяната в съдебната география в района на София-град и на Софийска област обаче отлежават безответно в деловодството на Висшия съдебен съвет от година и нещо. Това, което правеше досега кадровият орган, бе само да отчита с колко точно процента нараства натовареността на магистратите в периодично изнасяни доклади, които след това потъваха в забрава. Последното решение на стария орган бе, че нямало как да работи по прекрояването на съдебната карта заради тежката икономическа обстановка и прехвърли на шефовете в системата по места сами да се оправят, като прехвърлят щатове от по-натоварените към по-свободните съдилища.


В началото на март тази година в столицата се проведе Форум на съдилищата в България, който прие план за реформи в съдебната система и в него фигурира проблемът с натовареността на магистратите. В специално изготвен документ магистрати от страната предлагаха да се определят еднакви статистически показатели за натовареността на всички съдилища. Тези показатели следвало да се отнесат към демографските и икономическите параметри на обслужваните от всеки съд общини, към коефициента на престъпност там, към бюджетните разходи за издръжка и пр.


Форумът предложи също териториални промени в съдебните райони - придаване на общини от по-натоварени към по-ненатоварени съседни райони, което, както се разбра, предлагаха и столичните съдебни началници, приоритетно осигуряване на столичните съдилища, оптимизиране на структурата на военните съдилища и прокуратури и пр.


Отчаяни, по едно време магистратите стигнаха дотам, че започнаха ни в клин, ни в ръкав да се оплакват за изключително голямата си натовареност на вътрешния министър Цветан Цветанов, който обеща МВР и съдът да създадат условия, които биха могли да облекчат работата на съдилищата. Към днешна дата остана само обещанието...


Всички тези позабравени идеи трябва да бъдат рециклирани от новата специализирана комисия по натовареността към ВСС, но как и дали ще се реализират зависи и от актуализацията на новия бюджет. Така че последната дума по тези въпроси май ще има финансовият министър Симеон Дянков.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във