Параграф22 Weekly

Константин Пенчев, омбудсман на Република България

Търсят ни като спирка Последна надежда

Константин Пенчев е вторият български омбудсман. И първият магистрат, заел този пост. Бил е съдия в Софийския градски съд, в Районния съд в Своге и в Софийския окръжен съд. Бе и председател на Върховния административен съд до избирането му за народен защитник през октомври миналата година. Работил е и още като специалист в отдел Договорен и правен при Министерството на външните работи, има и десетгодишен адвокатски стаж към Софийската адвокатска колегия. Избиран е за народен представител в 39-отo Народно събрание с листата на НДСВ. Като член на Висшия съдебен съвет Пенчев отправи остри критики към шуробаджанашката система на кадруване върху маси с бели покривки, сравнявайки я с раково образувание, чиито метастази са обхванали изцяло съдебната власт. Тези му откровения предизвика лобисткия скандал с Красьо Черния.



nbsp;


Г-н Пенчев, когато поехте длъжността си през ноември миналата година, беше произведена новина от това, че за първи път омбудсманът приема лично граждани. Правите ли го още?

- Правя го и ще го правя до края на мандата. Всеки четвъртък от 9 до 12 ч. приемам граждани на всеки 15 минути. Освен това имаме приемни и по градовете, но по време на изборите нарочно се ограничавах, за да не се политизират посещенията ми - идването на омбудсмана да се тълкува като подкрепа за този или онзи кандидат-кмет. Сега ще продължа с обиколките из страната, задължително е омбудсманът да приема лично хора, защото той е защитник на гражданите. Това, че жалбите тази година са над 5000, а предишните години не са надхвърляли 3000, означава, че доверието на хората към институцията е нараснало.


Затихнаха ли окончателно призивите да се дадат повече правомощия на омбудсмана, защото не е достатъчно ефективен?

- Омбудсманът е една много особена институция и не смятам, че й трябват повече правомощия. Тя няма нито разпоредителни, нито правораздавателни права. За нея най-важното е да има авторитет и да се чува гласът й - нейните мнения и препоръки. В Министерския съвет е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Той ще даде на институцията специални правомощия като национален превантивен механизъм съгласно ратифицирания от България факултативен протокол към Конвенцията против изтезанията. Ще трябва да даваме точна оценка на условията във всички места за принудително настаняване - затвори, следствени арести, лечебни заведения за психично болни, заведения за деца. Това означава периодични проверки и проверки по сигнал, резултатите от които ще изпращаме на съответните институции и подкомитета на ООН за правата на човека. Този тип дейност е нова за нас, тъй като се изразява повече в превенция, отколкото в работа по отделни сигнали.


Една от последните Ви инициативи е да бъдат привлечени в управлението на страната повече българи, живеещи в чужбина. Толкова ли се е изострил дефицитът на управленци?

- Този въпрос българите в чужбина поставят много отдавна, но не съм чул досега отговор от нашите институции. Единият проблем е, че българите с двойно гражданство не могат да бъда избирани за народни представители. Другият е, че и тези само с българско гражданство не могат да упражнят правото си на преференциален вот, те могат да гласуват само за партии, а не за листи. В чужбина няма избирателни райони и българите там ги пришиват към тукашните райони, без да знаят конкретно за кого отива вотът им и към кого ще могат утре да се обърнат. Получавам много писма и оплаквания, затова поставих въпроса на държавно ниво - за първи път. Процесът обаче ще бъде труден и много продължителен. Никоя партия или институция не казва не, не трябва да участват. Но все повтарят, че въпросът е сложен и трябва да се огледа отвсякъде. Повтаря се като мантра, че съществуващите 31 избирателни района в страната са нещо добро, а всички знаят, че те отдавна са една лъжа. Заради тях гражданите в София имат далеч по-малки избирателни права, отколкото, да речем, гражданите във Видин. Не давам конкретна рецепта, но ще продължавам да напомням за нуждата от дискусия.


Изборният кодекс стана трън в очите на всички недоволни от изборните резултати. Успяхте ли да систематизирате големите му недъзи?

- Винаги съм казвал, че приемането на Изборен кодекс е стъпка напред. Добър - лош, има го. Не са четири закона и ако единият се бие с другия, съдът да се чуди как да процедира. Основният проблем за мен беше недостатъчната разяснителна дейност. По принцип незнанието на закона не извинява, но хората не разбраха, че има нови изисквания. И фактът, че преди са били в даден избирателен списък, не означава, че и сега ще са в него. Не само хората, влезли неоснователно в забранителните списъци, но и самата администрация се учуди от този ефект. Този проблем не е такъв, че да опорочи изборите, но все пак е проблем на държавната машина.


Кои са актуалните шампиони по нарушения на правата на гражданите? Успява ли някой да надмине монополистите в инфраструктурното обслужване и мобилните оператори?

- Не. Доставчиците на обществени услуги са твърдо в челото с около 30% от сигналите. Разбираемо е, защото всеки ползва по една или по няколко от тези услуги. Нашите възможности не са големи, не можем да замерваме електромери, топлоизмервателни уреди или да преизчисляваме сметки. Те затова са създадени държавните регулаторни органи. Опитваме се да помагаме, като настояваме тези органи да си свършат работата, даваме съвети на недоволните граждани, а понякога ги насочваме да търсят правата си в съда. Колкото до мобилните оператори, надявам се, че жалбите срещу тях ще намалеят след промените в Закона за електронните съобщения, приети тези дни от Народното събрание. Доста от порочните практики ще бъдат пресечени и сме доволни, че всички дадени от нас препоръки са намерили място в тези промени.


Има ли реален отклик на призива ви за уеднаквяване на съдебната практика по повод на времето на погасителната давност за вземания на монополистите? Ако тя се намали от пет на три години, няма ли това да стимулира длъжниците да не плащат сметките си?

- Ако едно сериозно дружество с всичките му законови и финансови възможности не си търси правата сериозно, кой да го направи? Давността по начало е санкция за онзи, който не си търси правата, а аз имам сведения, че Топлофикация-София например не си е търсила вземания и по-дълго от пет години. Ние не даваме мнение кой от двата давностни срока да бъде възприет, това е правен въпрос. Искаме само практиката на съда да бъде уеднаквена чрез тълкувателно решение на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд. В противен случай онзи, срещу когото един съдебен състав приложи петгодишна погасителна давност, с основание ще се чувства жертва на несправедливост, ако друг състав приложи за друго лице тригодишен давностен срок. Ние не казваме какъв да е срокът, а настояваме законът да е еднакъв за всички.


За необжалваемите глоби до 50 лева обаче бяхте категоричен и сезирахте Конституционния съд с искане да отмени тяхната необжалваемост.

- Живеем в правова държава, а в правовата държава всичко се обжалва. Съдебният контрол е повсеместен върху всички административни актове. Конституцията предвижда изключения, в които определена категория от тези актове да бъдат изключени от съдебен контрол със закон само ако по-висши интереси налагат това - да речем, национална сигурност или здравеопазване. А в случая с глобите до 50 лв. критерият е единствено количествен - размерът на наказанието. Това са остатъци от времето, когато нямаше правова държава. Знам аргумента, че това били дребни суми и нямало смисъл да се обжалват. Да, но това е нарушение, което предвижда обвинение, наличие на вина и приключва с наказание. Щом ме обвинявате, че съм извършил нещо противоправно и виновно, не може да ми отнемете правото да докажа, че това не е така. В случая атакувах Закона за движението по пътищата, но в мотивите си съм написал, че необжалваемостта се е разпростряла необосновано и върху други обществени отношения. В Закона за устройство на територията има необжалваеми минимуми от 1000 лв. за физически лица и 5000 лв. за юридически лица. По принцип не съм съгласен да има необжалваеми глоби, основаващи се единствено върху размера на санкцията. Имаме много жалби, че някои администрации се възползват от тези прагове и налагат масово глоби в този диапазон.


Натрупаха се трагични медицински случаи - ще успеете ли да осигурите по-добра защита на пациентските права?

- На проведените няколко кръгли маси откроихме темите за лекарската грешка и за езика на омразата. Не мога да повярвам, че и досега не е имало фатални лекарски грешки. И изведнъж хората в болниците започнаха масово да умират - понеже това влезе в централните новини. Безспорно всеки трябва да носи отговорността си, но конкретно няма как цялото съсловие да е виновно.


Не беше решен и проблемът със съдебните медици. Те се скъсаха да обясняват, че загиват от 20 години и накрая дойдоха при омбудсмана като спирка Последна надежда. Казах им, че противно на всеобщото схващане проблемът не е кой ще плаща експертизите, а откъде ще дойдат парите. Покрай спора между съдебната власт и министерствата кой да плаща експертизите съдебните лекари бяха забравени. Надявам се, че насочих дискусията в правилната посока.


Ще има ли скоро референдум за евтаназията?

- Това е работа на Народното събрание. При разглеждането на законопроекта на Любен Корнезов поискаха моето становище и аз го дадох. Нито можех да не го кажа, нито можех да кажа да или не на евтаназията. Чуха се въпроси това ли било най-важното за българския народ в момента и подмятания, че съм искал да внеса погребална нотка в сватбеното звучене на изборите за президент. А аз просто казах, че когато се решава този екзистенциален въпрос - независимо сега или след години, това трябва да стане с референдум, преди да се произнесе Народното събрание.


Тези дни пак се шумя около приюта на отец Иван в Нови хан, той все се оказва нежелан от жителите на града. Намери ли се окончателно решение за преместването му?

- Надявам се това да е така с решението на кабинета да пристъпи към събаряне на незаконните постройки едва след изграждането на нови, в които да се настанят приютените. Отец Иван извършва тази дейност отпреди 10 ноември 1989 г. и сега се разбира, че още оттогава е прилагал концепция, която тепърва ще налагаме със Закона за закрила на детето - децата да живеят не в сиропиталища, а в една нормална семейна среда и по възможност със своите или с приемни родители. Безспорно някои от сградите са незаконни, има заповеди на ДНСК за събаряне, но то трябва да се отложи, за да не бъдат изхвърлени тези деца и родители на улицата. Колкото до враждебното отношение на хората към приюта, то е израз на степента на толерантност у нас. Аз съм убеден, че ако Исус Христос се беше появил по наше време в България, щяхме да посрещнем разпъването му на кръста с мисълта, че има някаква далавера от тая работа.


Очаквате ли решаване на проблема с бездомните и безнадзорни кучета в следващите хиляда години?

- Това, което разбрахме на организираната от нас кръгла маса, е че общините не правят нищо по въпроса. Срокът за изграждане на приюти в Закона за защита на животните беше отново удължен, без проблемът да е решен на национално ниво. А решението е ударна кастрация и ваксинация на територията на цялата страна. Това обаче не се прави, защото, както и при проблема с боклука, става въпрос за едни пари, които потъват. Отчита се далеч по-голям брой обработени животни от истинския. Няма централизиран контрол какви средства са похарчени и как са отчетени.


Повече от две години след избухването на скандала Красьо Черния в съдебната система разкритията за кадрови далавери там не секват. Виждате ли промяна, като ги гледате по-отстрани?

- Моето скромно мнение е, че там нищо не се е променило. Ако говорим за реформа, мога само да кажа, че тя не се случва. Най-тъжното е, че никой няма воля за това. Достатъчен пример са попълването на квотата на парламента и на съдиите във Висшия съдебен съвет, както и номинациите за нови съдебни инспектори. В тези процедури не видях политика. Не чух някой да обясни как се предлагат тези хора, защо се избират и каква визия имат за съдебната система. Никакви обсъждания на кандидатурите, издигнати в последния момент, и то от независими депутати. Е, кой ще носи отговорност за този избор? За каква воля за промяна да говорим, след като не виждаме дори най-малко проявление на такава? Ясно е, че има предварителен сговор между политическите сили, щом всичко това става без шум.


Излиза, че вкарването на прословутите етични критерии в Закона за съдебната власт остават на книга?

- И най-добрият закон може да бъде прилаган лошо. Казвал съм го неведнъж - проблемът не е в закона, проблемът е в хората. Аз съм се бъхтал седем години - каквото можах да направя, направих. Но ако липсва воля у различните власти, оправия няма.


Май сте разочарован от хората от ГЕРБ, въпреки че те ви избраха за омбудсман. Какво стана с реформаторската им риторика? Те ли се промениха, или клановете се понаместиха един до друг?

- Аз бях избран по предложение на парламентарната група на ГЕРБ, спор няма. Но събрах 137 гласа, и то при тайно гласуване, които не са само на техни депутати. Освен това имаше и друг кандидат, не беше кушия с един кон. Независимо от оказаната подкрепа казвам, че в момента нищо не се прави и няма елементарна воля за развитие на съдебната реформа. В посочените примери изборните процедури бяха сведени до нула, въпреки че се правеха по уж подобрен закон.


Има ли още време управляващите да опитват да започнат съдебната реформа, или всичко ще е както досега - от обещание до забрава?

- Съдебната реформа ще се случи рано или късно, както и тази в здравеопазването. Колкото по-рано, толкова по-добре и ще паднат по-малко жертви. Да, трябва да се направят непопулярни неща - както се закриват болници, така трябва да се закрият и съдилища. Воплите за съдебния бюджет нямат нищо общо със съдебната реформа. Само реформата помага - система, която се реформира, харчи пари разумно. А като не се реформира, колкото и пари да й наливаш, не може да я спасиш.


Предполагам и вие сте чул мълвата, че председателят на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов си е купил възстановяването на поста от Върховния административен съд за 700 000 евро. А в случая не става дума за корупционно кадруване, а за корупционно правосъдие.

- Самият факт, че такива слухове вървят сред обществото, показва, че то няма доверие в съдебната система. Не мога да коментирам конкретното решение, и случило ли се е нещо такова. Но ако нямаш доверие, и най-правилният съдебен акт ти се струва купен. Кадруването и правораздаването са взаимозависими. Ако кадруването е неубедително и мътно, няма как човек да е сигурен в съдебните актове.


Какво ще кажете за упреците, че новият правосъден министър Диана Ковачева няма нито ден стаж в съдебната система?

- Познавам я, четох коментарите, че не може да бъде министър, щом не е била съдия, прокурор или следовател. Аз пък съм на обратното мнение. Предимството на хората извън системата е, че те не носят вътрешноболничната зараза, от която страдат част от тези, направили кариера в нея. Дано да успее да се справи в този кратък срок.


Очаквате ли спецправосъдие от спецсъдилищата, които започват работа от Нова година?

- Ако е спецправосъдие откъм бързина и качество, желая им успех. Но имам чувството, че магистратите не бяха убедени в идеята. Очакваше се да бъдат избрани най-добрите от най-добрите, а не видях съревнование на кадри, останаха незаети места. Това е доста обезкуражаващо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във