Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Убийци без поръчители по делото "Гранити"

Пореден съдебен фарс, в който истината потъна в море от противоречия, съмнения и догадки. Натам изби процесът за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов, приживе притежавал дялове в дружеството "Гранити". Повече от шест години след престъплението Бургаският окръжен съд произнесе първоинстанционни присъди, които са предизвикателство срещу здравия разум. Сочените от прокуратурата за поръчители - ексдиректорът на влялата се в НАП Агенция за държавни вземания Станислав Михайлов и бившият частен съдебен изпълнител Галин Костов бяха оправдани. Оправдан беше и обвиненият в помагачество Нено Стоянов. Осъдителни присъди все пак има - по 18 години лишаване от свобода при първоначален строг режим получиха Стоян Колев (като подбудител)и Стоян Петров (като извършител). Шестият участник - соченият за пряк извършител на разстрела, Манол Ханджиев беше застрелян няколко месеца по-късно от Недялко Димитров - Момата. Именно той е основният свидетел на обвинението по делото "Гранити". Момата излежава доживотна присъда за серия убийства.


След прочитане на присъдите осъдените заявиха, че нямат нищо общо с извършеното престъпление. А наблюдаващият прокурор Ангел Георгиев обяви, че със сигурност ще протестира всички присъди. И че не е имал друго подобно дело в практиката си. Георгиев, чийто автомобил осъмна дни по-рано с простреляни стъкла, искаше най-тежки наказания и за петимата - доживотен затвор без право на замяна. Според него присъдите са правен абсурд, тъй като излизало, че има убийци, но няма поръчители и мотив. Дали обаче разкраченото положение, в което за пореден път застана българският съд по знаково дело, е основание за недоволство единствено на прокуратурата?


Стоян Стоянов беше отвлечен в началото на март 2008 г., след като паркирал автомобила си в гаража на кооперацията, в която живее. Трупът му беше открит година и половина по-късно в землището на несебърското село Паницово. Делото влезе в съда едва през лятото на 2012 г., а броени месеци по-късно Ангел Георгиев беше задържан, защото получил подкуп от адвокат Марин Стефанов във връзка с друг случай. Георгиев излезе обаче чист от тази история и остана наблюдаващ прокурор по делото "Гранити". Впоследствие той предизвика отвод на съдията Събчо Събчев, който беше категоричен, че процесът трябва да бъде прекратен поради липса на доказателства. Мястото му зае съдия Захарин Захариев. Но Георгиев е доволен и от неговото решение.


Ако нещо в това дело впечатлява, това е неистовата стръв, с която Ангел Георгиев се стреми да постигне налагане на възможно най-тежкото наказание за подсъдимите. Наред с продължителния престой в ареста, по време на който умират майките на трима от тях, без да им разрешат да присъстват на погребенията, защитата на подсъдимите на свой ред определя делото като абсурдно и като полицейска схема, реализирана от бившето ръководство на ГДБОП в лицето на Валентин Цоновски. Според обвинителния акт мотивът за покушението е спор за имот от 2 дка край базата на "Гранити" в Бургас. Много бързо след изчезването на Стоянов обаче подозренията бяха насочени срещу двамата му съдружници Ангел Христев и Борис Кръстев. Заговори се и за преговори за строителство на циментов завод край Варна, които Стоянов е водил с турски партньори.


Всъщност данните по делото, които станаха известни, показват, че няма спор, че Стоян Стоянов е искал да закупи въпросния имот, за да разшири базата си. Но нищо не доказва че отправяните към него заплахи са били свързани с имота. Той преговарял за цената с ликвидатора на фирмата "Алфагаз" Сергей Йосифов, но междувременно синдикът на дружеството продал имота на офшорната фирма "Бела", зад която стоял Станислав Михайлов. Стоянов и Йосифов решили да заведат дело за разваляне на сделката, но по-късно адвокатът на Стоянов го прекратил. Бизнесменът споделил с Йосифов, че Михайлов го е заплашил. И питал бременната си приятелка Мария Милкова дали би гледала сина му Герман, ако нещо се случи с него. Няма данни обаче Стоянов и Михайлов да са имали друг спор освен за имота, от който бизнесменът явно се е отказал.


Ивайло Стоянов, брат на бизнесмена, също свидетелства за отправени от неизвестно лице заплахи и за оценка на живота му за 20 000 лева. В досъдебното производство Ивайло обръща внимание на подозрителното поведение на съдружника му Ангел Христев, който веднага след отвличането започнал да се държи нагло и да демонстрира увереност, че Стоян няма да се върне никога. Христев предложил на семейството му 1.2 млн. лв. месечна издръжка от 1000 евро за Герман и дори изразил желание заедно с третия съдружник в "Гранити" - Борис Кръстев, да осиновят Герман, да го отгледат и да го пратят в колеж в Швейцария още в пети клас. Същото предложение било отправено и към Мария Милкова по отношение на неродената й още дъщеря, но тя отказала и кръстила бебето на баща му, Стеяна. По-късно майката се отказа от "кръвнината", която е поискала - 600 000 лева. Мнозина тълкуват този акт като индикация от нейна страна, че разследващите работят в грешна насока.


Още в самото начало Христев не потвърждава версията за имотния спор, а опитва да лансира своя - че Мария Милева също може да е замесена в убийството. Той визира отношенията на Стоян Стоянов с бившия й съпруг Тодор Стамов-Малкотърновския. Той е криминално проявен и е част от тогавашното обкръжение на несебърския бос Димитър Желязков-Митьо Очите. Стамов се срещал няколко пъти със Стоянов и го е изнудвал за пари, но липсват данни да е замесен в убийството.


Съвсем встрани от вниманието на разследващите пък остава интересът на съдията от Върховния административен съд Панайот Генков, с когото Стоян Стоянов се е срещнал в деня на отвличането му. Магистратът, който стана за резил покрай скандалните продажби на имоти за крайно нуждаещи се в Приморско, не се яви в съда. А твърденията на Ивайло Стоянов, че Генков дължал шестцифрена сума на "Гранити" заради застрояван от него имот край морето, увиснаха във въздуха. При разпита в съда Ивайло Стоянов вече твърди, че не помни нищо, което означава, че или е заплашван, или е обезщетен. А най-вероятно двата "подхода" са комбинирани.


От показанията си се отрекоха и основните свидетели Жельо Демирев, бивш съкилийник на Манол Хаджиев, и Недялко Димитров-Момата. Последният заяви, че всичките му показания са лъжливи или редактирани от разследващите и че му е омръзнало да топи хора, които не е виждал през живота си. Въобще си нямал представа кой е убил Стоян Стоянов, но натопил Стоян Петров, за да го вкара в затвора. След като основните свидетели се отметнаха от думите си пред съда, защитата на подсъдимите констатира, че "мотивът на прокуратурата за убийството изначално е объркан" и че е "много смущаващо, че веднага след изчезването на Стоянов започнало изясняване на размера на дяловете му в "Гранити".


Съдружникът Ангел Христев настоява, че фирмата била в лошо състояние и имала 8 млн. лв. задължения - нещо, което близките на Стоянов отричат. На третия месец след отвличането Христев и Кръстев оформят изключването на Стоянов като съдружник, определят ликвидационния му дял на 600 000 лв., които изплащат на наследниците му - неговите родители и сина му Герман. След това предприемат неуспешния опит за осиновяване на Стеяна. Защитата на подсъдимите така и не получи отговор как така след отвличането на Стоянов съдружниците му заминават със семействата си на шопинг във Виена. И още - с какви средства покриват всичките си задължения, след като твърдят, че фирмата е в лошо състояние. И защо турските партньори по проекта за циментовия завод се отказват от договорената вече инвестиция за 12 млн. евро. Защитата се оплаква и от това, че съдия Захарин Захариев отхвърля всичките й доказателствени искания, сякаш всичко му е ясно предварително.


Подмината беше с лека ръка и версията, че цялата схема с обвинението е нагласена в стремежа да бъде ударен Станислав Михайлов. От изтекъл в медиите секретен доклад на служител на ГДБОП стана ясно, че шефовете му са искали на всяка цена да "елиминират" Михайлов, но въпреки всички усилия и даже с приложените специални разузнавателни средства не успели да го уличат в продължение на цяла година. Това обаче не ги отказало и те минали на вариант


Б. Наредили на подчинените си да изровят нещо около свързаните с него лица и то да бъде използвано срещу него. Дори да допуснем, че службите са имали информация за престъпна дейност на Станислав Михайлов, това всъщност потвърждава версията, че разследването е било бутано във всички възможни посоки освен тази за заговор на съдружниците срещу Стоян Стоянов. Версията, която може и да не е достоверна, но във всеки случай има достатъчно данни, за да бъде обстойно проверена.


 


 


След пет години в ареста без осъдителна присъда Стоян Колев реши да обжалва задържането си в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Колев отправяше периодично молби за отмяна на мярката за неотклонение "задържане под стража", която бе приложена към него, но съдът отказваше и мотивираше отказите си с опасността да се укрие и да извърши друго престъпление. Жалбата е по отношение на неоснователно дългия срок, за което държавата неминуемо ще бъде осъдена независимо от изхода и крайния резултат от делото съгласно практиката на международния съд. Защитата на Стоян Колев дори представи сметката предварително, пояснявайки че претенцията е за около 80 евро на ден извън двегодишния законов срок за задържане под стража при такова престъпление. При това краят на процеса не се вижда и забавянето ще е с поне още няколко години. При толкова много въпроси и посочените от защитата на подсъдимите десетки процесуални нарушения горните инстанции отсега си представяме какви обрати очакват едно от най-шумните дела в последните години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във