Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Убийства без убийци

Ако куче ухапе човек, това не е новина. Новина има тогава, когато човек ухапе куче! - това гласи един от постулатите в журналистиката. В този смисъл информацията от тази седмица, че са оправдани предполагаемите убийци на силовия бос Милчо Бонев - Бай Миле, въобще не изненада никого. Изненада щеше да има, ако ги бяха осъдили. Тогава щеше да има и новина.
По ирония на съдбата Софийският градски съд (СГС) издаде присъдата за убийството на сикаджийския бос точно седем години, след като той беше разстрелян заедно с бодигардовете си. Това стана на 30 юли 2004 г. в ресторант-градина Славия в София. Подсъдимите Стилян Георгиев, Анатолий Мънков, Георги Стефанов и Тихомир Дочев бяха оправдани напълно по всички обвинения.
На предишното заседание миналата седмица прокуратурата оттегли обвиненията срещу последните двама от тях. Тогава прокурорът Нелчо Неделчев поиска доживотен затвор за Стилян Георгиев и Анатолий Мънков като извършители на покушението. Срещу Георгиев остана и обвинението за незаконно притежание на наркотици. А за Тихомир Дочев държавното обвинение поиска три години затвор само за незаконно притежание на боеприпаси. Изцяло бяха оттеглени обвиненията срещу Георги Стефанов, тъй като срещу него... нямало доказателства.
По делото за убийството не са събрани и даже минимални улики, показващи авторството на подсъдимите, каза съдия Крънчева. И обясни пред журналистите защо решението на съда е такова: магистратката посочи, че обвинителната теза се базира само на косвени доказателства, от които не може да се направи извод за съпричастност на подсъдимите към престъплението.
Съдията илюстрира изводите си с подпури от делото. Така например прокуратурата представила пред съда видеозапис на кола, с която се предполагаше, че са се придвижвали убийците. Показала също пластмасова бутилка с отпечатък от Мънков, открита в изоставен автомобил, а също и гилза от патрон, идентичен с тези от местопрестъплението, иззета от апартамент, за който се твърдеше, че е на подсъдимия Стилян Георгиев. Липсват обаче доказателства, че заснетата от камерата кола наистина е ползвана от убийците. Крънчева е озадачена от факта, че гореспоменатата бутилка с гориво, от която бил снет отпечатъкът на Мънков, изобщо не била намерена при първия оглед на колата, а неизвестно как се е появила там при втория оглед на возилото в Института по криминология на МВР. Тези и други подробности вероятно ще бъдат описани от съдията в мотивите към решението.
Прокурорът Неделчев отказа да коментира съдебното решение, но е на мнение, че са събрани достатъчно доказателства - експертизи, свидетелски показания, СРС-та и пр. Той обеща да протестира присъдата в законно установения срок - 15 дни след нейното произнасяне.
Подобно на Неделчев, но четири години по-рано (през 2007 г.), тогавашният столичен кмет Бойко Борисов увери по време на разпит в градския съд, че четиримата задържани за престъплението (които сега бяха оправдани) със сигурност са виновни. Сегашният премиер бе разпитан по делото, тъй като покушението бе извършено по времето, когато той бе главен секретар на МВР. По това време се роди и крилатата фраза Ние ги хващаме, вие ги пускате.
Дали обаче случаят с делото Бай Миле е такъв. И ако е такъв, да видим защо ги пускат?
Делото се проточи ПЕТ години и половина и причина за това бе непрекъснатото издирване на свидетели, които в крайна сметка се оказаха напълно безполезни. Така например година и половина съдът бе принуден да се занимава с търсенето на двама спортни мениджъри от Турция - братята Санджаклъ, които най-накрая бяха разпитани чрез делегация. Но не казаха нищо интересно, въпреки че на техните показания се разчиташе много, понеже говорили последни с Милчо Бонев.
Процесът ще се запомни и със скандални моменти, като например атмосферата, в която протече разпитЪТ на друг сикаджийски бос - Младен Михалев-Маджо. Години наред той оставаше неоткриваем за призовкарите, докато накрая се появи в Съдебната палата през май 2007 г., а тогавашният вътрешен министър Румен Петков му осигури уникален ескорт от тежковъоръжени полицаи. Този маньовър министърът обясни с анонимен сигнал, според който важен свидетел може да бъде ликвидиран по време на съдебното заседание. Колко е важен този свидетел се разбра на въпросното заседание, в което Михалев абсолютно с нищо не помогна за разкриването на истината по делото.
Като свидетел по дългия процес бе призоваван и лидерът на ДСБ Иван Костов заради свое изказване, че служители в МВР и Министерството на финансите покровителстват контрабандни канали за износ на петрол, организирани от Бай Миле.
В началото на тази година в сръбски медии се появи информация, че защитеният свидетел Томислав Марянович, който е в арест в Загреб, ще бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка в столичната Съдебна палата по делото за смъртта на Бай Миле. Чу се, че българските съдебни власти са получили документи за организацията на убийството на Бонев. Съдия Крънчева обаче заяви, че при нея такива документи няма, нямало и искане за разпит на свидетеля. Стана ясно, че нашите магистрати нямат намерение да проверяват дали екзекуцията на Милчо Бонев била поръчана от сръбския мафиотски бос с прозвище Кардинала.
Делото бе белязано и от скандал във връзка с изчезването на ключови улики, като примерно няколкото косъма, намерени в нисана, с който уж се придвижвали престъпниците. Дори бе изпратено писмо до главния секретар на МВР Калин Георгиев за проверка във вътрешното ведомство, която да установи дали и къде се съхраняват десетте косъма. Тези важни доказателства обаче така и не бяха намерени. Сякаш през всичките тези години на съдебно дирене са отлетели из складовете за съхранение при случаен порив на вятъра ...
След като научиха оправдателните си присъди, близките на загиналите, които присъстваха в залата, заявиха отчаяни, че пет години са чакали справедливост, която обаче не са получили. Те ще трябва да се въоръжат с търпение, за да получат възмездието, което в крайна сметка може и да не последва.
Ще чакат и пострадалите в други инциденти, чиито близки бяха застреляни през последните години. По официални данни се говори за около 130 неразкрити поръчкови убийства. Никой все още не казва какво стана с убийците на банкера Емил Кюлев, на шефа на Мултигруп Илия Павлов, на Георги Илиев, на Иван Тодоров-Доктора... Засега е хванат комай само убиецът на Косьо Самоковеца по простата причина, че покушението стана не в България, а в Холандия и с него се занимаваше тамошната полиция.
С търпение трябва да се въоръжи и Европейската комисия - за онези дълго чакани финални присъди, за които непрекъснато ни се набива канчето в докладите на Брюксел. А прокуратурата вместо да се сърди като ощипана мома, да вземе да се вгледа в поредното зле приключило за нея дело и да си види кривиците. Защото при такава тотална издънка с доказателствата по делото за Бай Миле не помага ни спецсъд, ни трибунал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във