Параграф22 Daily

Правосъдие на прицел

Учителка от Пловдив ще изправи на съд... ВКС

Европейски магистрати пак ще разчистват български законодателни батаци

Ще може ли една редова учителка по музика от Пловдив да осъди Върховния касационен съд и да получи обезщетение заради негова неправилна и несъобразена с европейското право съдебна практика? Един твърде "занимателен"  въпрос, който през седмицата мина и замина покрай  ушите и очите на гражданите, захласнати в други  скандали -  с височайшите подслушвания и арести.

Отговорът трябва да го научим след броени дни. Но този път не бива да го  подминаваме , защото е твърде важен. Най-вече за двете върховни съдилища, от които  - след последните промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - вече можем да държим отговорни и по нашето законодателство.

 

Предисторията

Историята на учителката започва в далечната 2004 г., когато тя е уволнена от основното  училище в Пловдив, в което работи. Жената завежда дело срещу работодателя си, то се търкаля четири години през всички съдебни инстанции, но накрая съдът обявява уволнението за незаконно. Учителката е възстановена на работа, но скоро след това договорът й отново е прекратен...

Този път жената се отказва да се бори за връщане в училището. И завежда дело само за обезщетенията, които й се дължат при напускане. Включително и за платения  й годишен отпуск, който не е ползвала през  четирите години, докато е водила  съдебни битки срещу незаконното й уволнение. (Тук е мястото да поясним, че за учителите платеният отпуск никак не е за пренебрегване. Нито като брой дни, в случая - по 57 дни годишно; нито като сума - когато се плаща обезщетение за тях, в случая става дума за  над 7000 лв. за "изгорелия" отпуск).

Следват още няколко години постоянно присъствие в съдебните зали, равносметката от които е потресаваща : две съдебни инстанции отхвърлят иска на учителката, а ВКС отказва да допусне делото до касационно обжалване. Все с едни и същи мотиви: според задължителната за по-долните инстанции практика на ВКС, неизползваният поради незаконно уволнение отпуск не трябва да се заплаща!  Защото той се дава за почивка от труд, а по времето на принудителна "безработица", несправедливо уволненият работник прави точно това - почива си!

За да добият читателите ни  представа за какво става дума -  ето един "стандартен цитат" от решение на ВКС по този въпрос:

"Правото на реално ползуване на платения годишен отпуск е обвързано от изискването да се полага реално труд по съществуващо трудово правоотношение, като размерът на полагащия се за съответната година платен годишен отпуск се определя пропорционално на реално отработеното през тази година време.

При отмяна на уволнение по съдебен ред и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, работникът или служителят може да ползува реално платен годишен отпуск след заемане на длъжността по реда на чл. 345 от Кодекса на труда - пропорционално на времето от датата на заемане на длъжността до края на съответната календарна година. Работникът или служителят обаче не би могъл да ползува платен годишен отпуск,определен пропорционално на периода от датата на уволнението до датата на неговата отмяна по съдебен ред.

Този период действително се признава от законодателя за трудов стаж, но трудово правоотношение през този период не е съществувало, а реалното ползуване на платения годишен отпуск и правото да се получи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда е обусловено и се полага само за времето, през което правоотношението е съществувало..."

С две думи - независимо от това, че работникът е бил уволнен незаконно, и независимо от факта , че по вина на работодателя работникът губи правото си на труд, правото си на възнаграждение и правото си на отпуск, в крайна сметка контрата остава у него!

Имаме проблем!

Случаят обаче не приключва тук, защото храбрата пловдивска учителка завежда ново дело - този път срещу самия Върховен касационен съд. И иска от него 5000 лева обезщетение с мотива, че неговата "задължителна практика  за по-долните съдебни инстанции" противоречи на правото на ЕС.

Делото е образувано през 2018 г. в Хасковския районен съд. Съдът обаче го спира и отправя преюдициално питане до Съда на ЕС в Люксембург (СЕС), с което иска тълкуване на европейското право по конкретния казус: дължи ли работодателят обезщетение за неизползвания отпуск на работник, когото е уволнил незаконно?

За да не  помисли някой, че само ВКС носи вина за "кривото" тълкуване на европейските норми, налага се да припомним и  друг факт. На 20 март 2019 г. правителството прие нарочно решение, с което изрично постанови: заплащане на отпуск, останал неизползван заради незаконно уволнение, не се дължи. Това решение бе горещо приветствано от работодателските организации, докато синдикатите се опитаха да защитят противоположното мнение, но... всуе. Пък и те не са страна по делото в СЕС.

Година по-късно обаче се оказва, че държавата май ще има голям проблем. Или поне така излиза от становището на генералния адвокат, назначен по депозираното на 29 януари т.г. българско дело в Съда на ЕС:

"Работник, който е уволнен незаконно и впоследствие е възстановен на работа, трябва да има право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването на работа - категоричен е генералният адвокат. И дава заключение, че "когато национално законодателство предвижда, че незаконно уволнен работник трябва да бъде възстановен на работа, Директива 2003/88/ЕО и Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство или национална съдебна или друга практика, съгласно които този работник няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването на работа... И съответно - при ново прекратяване на договора, обезщетение за неизползвания отпуск се дължи. Сочи се само едно изключение - ако междувременно уволненият работник започне работа на друго място и ползва отпуска си там, защото не бива да се допуска натрупване "на отпуск върху отпуск".

Защо след казаното вещаем проблеми на държавата? Случаите, в които Съдът на ЕС не се съобразява със становищата на генералните си адвокати, са по-скоро прецеденти в практиката му. Така че  ако не се случи нещо наистина изключително, съвсем скоро откъм Люксембург  ще научим поредното доказателство, че истинските слуги на българската Темида всъщност са на 1500-1700 км. от Аерогара "София" - в сърцето на Европа....

 

 

Делата срещу ВКС и ВАС не са прецедент, за разлика от решенията срещу тях...

Бърза справка в електронните търсачки показва, че този случай не е единствен и че през последните няколко години дела за обезщетения срещу ВКС са били образувани в Русе, Плевен, Ямбол, Добрич, Варна и къде ли не още. До момента обаче не се е чуло да се стигне до осъдително решение срещу ВКС, включително и заради несъобразяване на практиката му с европейското право. Напротив - голяма част от тези искове са били отхвърлени с мотива, че тъй като според конституцията съдиите имат функционален имунитет и не носят отговорност за решенията и присъдите си, следователно и от съдилищата не може да се търси отговорност за вредите, нанесени от тези решения и присъди.

Практиката на Съда на ЕС отдавна подсказа, че подобна логика е неправилна. В  ЗОДОВ вече е записана норма, която позволява от съдилищата, включително и върховните, да се търси отговорност за вреди за нарушение на европейските норми.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във