Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Учудихме света с войната на МВР срещу съда

Делото срещу Димитър Кънчев за убийството на баща му, майка му и малкото му братче, точещо се по различните инстанции цели 14 години, е красноречив пример за състоянието на конгломерата, наричан правоохранителни органи и правораздавателна система. Последното - засега, решение на Софийския апелативен съд от понеделник (16 май) за присъда от 18 години затвор беше изненадващо, най-вече след серията от оправдателни присъди за Кънчев.
За времето, в което делото започна обиколката си по различните инстанции, 17-годишният тийнейджър се превърна в 31-годишен мъж. Съдебната система, пък и МВР обаче не пораснаха. Спорно е да се твърди дали това се случи и с обществото, което и до ден днешен поставя въжделенията си за строги наказания над принципите, заложени в писаните закони.
От една страна, по делото са гафовете на МВР, следствието и прокуратурата, допуснати в досъдебната фаза - пияни поемни лица, данни за оказано полицейско насилие при разпита, пропуски в назначените експертизи, липса на възможност за откриване на ДНК-улики и други.
От другата страна са съдебните състави, подложени на жестокия натиск на общественото мнение във връзка със случая. Посочените пропуски обаче станаха причина в съдебната фаза на процеса магистратите в черни тоги да се усъмнят в качеството на самопризнанията и събраните доказателства. И дадоха основание за принципно отхвърляне на тезите на обвинението, така че на няколко пъти Димитър Кънчев бе оправдан. В очите на гражданите обаче оправдателните присъди изглеждаха просто като отказ от справедливост. Без да си дават сметка за горчивата участ на съдиите, оставени да се пържат на бавен огън между изискванията на буквата на закона, гласът на съвестта си и натиска на обществото и медиите.
В същото време МВР, първоизточникът на причините, поради които делото продължава да се движи по инстанциите, се държи така, сякаш си е свършило прекрасно работата и е предоставило неопровержими доказателства. Бедата е, че това е родилен белег на повечето шумни съдебни процеси в последните години, които по една или друга причина се мотаят в коридорите на Темида. Примери колкото щеш - Маргините, Цонев, Салтиров и Попов, Батко...
Най-смешното през последните години е, че все някой от чужбина ни казва какви са кривиците на МВР, прокуратурата и съда, сякаш те не са очевидни за нас самите. Откакто от 2007-а сме в ЕС, Брюксел ни дърпа ушите с доклади по механизма за сътрудничество. Също от Европа ни пляскат по ръцете, протегнати към шенгенската маса. Страсбург и САЩ ни дебнат за нарушения на човешките права и полицейско насилие.
Последният коментар за състоянието на съдебната система дойде от устата на хубавка блондинка, която обаче е с ранг специален докладчик на Съвета на нациите за правата на човека по въпросите на независимостта на съдии и адвокати. Габриела Кнаул направи това в понеделник (16 май) след свое проучване по темата у нас. Тя е била тук на шестдневна визита по покана на правителството. А по време на престоя си е имала възможност да разговаря с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, с хора от прокуратурата, съда, следствието, Висшия съдебен съвет и други институции.
Правителството и други заинтересовани страни в България имат погрешни схващания за съдебната система и това хвърля сянка върху съдебната реформа, заяви тя.
Основното неразбиране е
на различните роли на съдии и прокурори. Не се прави разграничение между досъдебна и съдебна фаза на производството и за обществеността е трудно да си отговори кой ръководи разследването или процеса на всеки етап. Пратеничката на ООН оповести на пресконференция, че е разбрала за редица случаи на огромни забавяния на дела. Мотаенето им обаче не е в съдебната фаза, а в досъдебната и в повечето случаи се дължи на разследването. Кнаул уточни, че това се отнася за сложните дела, а не за конвенционалната престъпност, където осъдителните присъди са 95%.
Докладчикът посочи и един отколешен проблем, откъдето произтичат и
продължаващите неразбории
- според нея включването на прокуратурата и съда в една и съща власт размива отговорността им за изхода на съдебните дела. Структурата на българската съдебна система включва и съдиите, и прокурорите, и следователите и обществото трябва да си дава сметка, че това са много различни роли, различни професии, коментира тя. Докато съдът, прокуратурата и следствието са под една шапка, няма да има отчетност и отговорност в съдебната власт, няма да има и реформа.
Съдилищата отнасят негативите
за прекалено дългите разследвания на полицията и прокуратурата и са жертва на натиск от страна на представители на властта, които не зачитат презумпцията за невинност, категорична беше Кнаул. Тя посочи, че официални представители на институциите у нас често публично изразяват мнения относно вината на определени лица, преди дори да е започнало досъдебно производство спрямо тях.
В анализа на родната Темида тя е достигнала до извода, че всички реформи и досегашни законодателни промени са били насочени към съдилищата и Висшия съдебен съвет. Няма нито една законодателна промяна по отношение на прокуратурата, отбелязва тя.
Докладчикът на ООН
подчерта неефективната работа на МВР и прокуратурата
при използването на специални разузнавателни средства, на които се разчита като доказателства в съдебната фаза на делата. Нещо повече, Габриела Кнаул е изненадана от мащабното подслушване, от което едва 2 на сто от получените чрез СРС данни се превръщат в доказателства пред съда. Пратеничката на Съвета на нациите отправи и препоръка събраните с подслушване данни да се ползват единствено като допълнение към другите доказателства.
Авторът на проучването все пак отбеляза, че редица усилия на правителството демонстрират желание и ангажимент за укрепване на демокрацията и върховенството на закона. Погрешните му схващания за съдебната система обаче могат да хвърлят сянка върху съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията, подчерта Кнаул.
Тази седмица в унисон с изводите на докладчика от ООН прозвуча и позицията на Европейската асоциация на съдиите (ЕАС), в която се казва, че с поведението си вътрешният министър
Цветан Цветанов излага на риск независимостта
на съдебната система и сериозно нарушава върховенството на закона. Констатацията е направена в края на януари тази година, по време на визита на екип на ЕАС в София. Повод за мисията е оплакване от Съюза на съдиите в България във връзка със серия критични изявления на МВР-шефа за работата на съда у нас. Европейските съдии са установили намеса в работата на съда при коментарите на Цветанов по случая с лекарите от Горна Оряховица. А във връзка с делото срещу бизнесмена Христо Ковачки ЕАС е категоричен, че изявленията на Цветанов са направени по един агресивен и негативен начин. Евромагистратите имат предвид изказването на Цветанов, че престъпниците в България се чувстват в оазис на правораздаването.
В доклада на ЕАС, който ще бъде предоставен на Европейската комисия, Съвета на Европа и Венецианската комисия, се казва, че тази линия на поведение на министъра увеличава без причина и без това високото ниво на недоверие, което обществеността има към съдебната система. Още повече че той не позволява критика по отношение качеството на полицейското разследване, където по думите на много от интервюираните, равнището на работа е под приемливите стандарти.
Изглежда, и тези два доклада няма да са достатъчни, за да се обърне най-сетне сериозно внимание на
отбелязаните пропуски в досъдебната фаза
на процесите, както и върху истеричното поведение на вътрешния министър. Ден преди да прозвучат констатациите на ЕАС, Цветанов отново подхвана познатата си песен, че МВР хваща престъпниците, но съдът не ги наказва. Каквито и закони да променим, каквито и нормативни изисквания да залагаме, няма как да бъдем ефективни, ако нямаме адекватно правораздаване, обяви той в радиоинтервю. Дългият съдебен процес, неприемането на доказателства, условни присъди тогава, когато има доказателства - това са проблеми, които ни безпокоят, каза Цветанов.
В същото време, без да каже и
нито дума за ефективността на разследващите
МВР-шефът продължава да твърди, че в резултат на добрата работа на дознателите прокуратурата е внесла в съдилищата много повече обвинителни актове, отколкото преди година-две. По-малко са и върнатите за доразследване случаи, заяви Цветанов във вторник (17 май) пред националната телевизия. Има ефективност на правоохранителната система съвместно с господаря на обвинението - това е държавното обвинение, категоричен бе вътрешният министър.
Докладът на Кнаул ще се разгледа чак през 2012 г., а този на ЕАС не се знае кога ще попадне в ръцете на ЕК. Изглежда, това няма никакво значение - да си припомним само, че разсипващият доклад на Европол от миналата седмица беше определен от вътрешния министър и вицепремиер като неоценъчен. Очаква ни обаче междинният доклад на еврокомисарите по механизма за сътрудничество, който ще получим през юли. Какво ще съдържа той ще видим. От реакцията по върховете на държавата по вече изнесените различни изследвания с неудобство установяваме колко е вярна поговорката ти го плюеш, то си мисли, че дъжд вали.
Никак не е мъдро обаче да не се вслушваме в чуждото мнение, когато става дума за слабостите ни. Вярно е, че само идиотът се учи от собствените си грешки, а умният - от чуждите. Но по света хората отдавна са го разбрали, само ние седим и се чудим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във