Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Удавиха сектор Сигурност в море от хвалби

Конференцията на тема Парламентарен контрол върху специалните служби, състояла се в четвъртък (15 ноември) в Народното събрание, преля от хвалебствени слова за водещата роля на сегашното мнозинство в парламента, вместо да се съсредоточи върху въпроса има ли действително ефективен контрол, или не.


В организирания по инициатива на мнозинството, на МВР и на фондация Конрад Аденауер форум участваха вътрешният министър Цветан Цветанов, заместникът му Веселин Вучков, Марко Арндт, ръководител на бюрото на фондацията, и Ханс-Йорк Гайгер, бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия. Депутатското войнство беше представено от Владимир Тошев, председател на постоянно действащата парламентарна подкомисия за контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба (НРС), Националната служба за охрана (НСО) и служба Военна информация към Министерството на отбраната. На него се падна задачата да направи моментна снимка на сегашното дередже и на предстоящата регламентация на контрола, упражняван от НС върху работата на спецслужбите.


От казаното на форума стана ясно, че 41-ото Народно събрание, доминирано от ГЕРБ, е първият български парламент, който е сложил тежката си ръка върху службите, така че да не излизат от правовите рамки. Изводът е на шефа на подкомисията за контрол на НРС, НСО и Военна информация г-н Тошев, според когото всъщност това е станало благодарение на неговата подкомисия.


Както е известно, тази парламентарна структура се яви на бял свят, след като през лятото управляващите изфабрикуваха проект за законовата рамка на сектор Сигурност, наречен Закон за системата за защита на националната сигурност. Според замислите им той трябва да улесни координацията при подготовката на проектите за Закон за военното разузнаване, Закон за НРС или Държавна агенция Разузнаване и Закона за националната служба за охрана.


Проектозаконът за сектора посочи кои са съставните му части - МВР, Министерството на отбраната, Въоръжените сили на Република България, Министерството на външните работи, Държавна агенция Национална сигурност, Държавна агенция Разузнаване, Служба Военна информация към министъра на отбраната и Националната служба за охрана.


Появата на проекта обаче беше посрещната от специалистите с критични коментари. Първата слабост, която те посочиха, бе, че допуска съществуването на цели седем отделни закона, отнасящи се до съставляващите сектора структури. Става дума за новите Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България, законите за ДАР, военното разузнаване и НСО. Към тях се присъединяват съществуващите по-отдавна в правния мир закони за отбраната и въоръжените сили, МВР и за Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС).


Експертите видяха в пакета от проекти повторение на част от текстовете и съответно на задачите, многоначалие на елементите на националната сигурност, както и зле прикрито недоверие към бъдещите ръководства на отделните структури. В повечето от законите липсва фигурата на президента като важен фактор в контрола на дейността на службите. Той е поверен на Министерския съвет и най-вече на министър-председателя. На пряко подчинение на президента е само НСО, но според общия закон за сектора управлението й се възлага на Министерския съвет, което фактически обезсмисля ролята му и тук.


Наличието на странни текстове бяха констатирани и в останалите проекти. Например в Закона за ДАР- службата подчинена на президентската институция - се казва, че президентът получава правото да се запознава и взема отношение по годишния доклад за дейността на агенцията преди внасянето му от Министерския съвет в Народното събрание за приемане.Освен това авторите на проекта са записали, че съгласувано с министър-председателя (президентът - бел. ред.) може да поставя задачи на ДАР.Експертите посочиха, че този текст всъщност нарушава конституцията, която не допуска съгласувателен режим по отношение на изпълнението на президентските функции.


Проектът за разузнавателната агенция бе посрещнат с всеобщо неодобрение, защото предвижда сложна схема на ръководство и контрол. От една страна, генералният директор осъществява общото и непосредствено ръководство на агенцията заедно със своите заместници. В същото време авторите на проекта са решили, че на шефа на ДАР и на заместниците му не може да се има вяра. Затова те са решили, че за осъществяване на контролни функции при провеждане на държавната политика в агенцията и с цел предотвратяване и разкриване на закононарушения, както и за да се повиши качеството и ефективността на изпълнението на възложените функции и дейности, министър-председателят на Република България по предложение на ръководителя на агенцията назначава инспектор. Очевидно текстът има предвид най-отгоре в ДАР да седи човек, който е доверено лице на премиера.


Пропуските в проекта за сектора Сигурност обаче бяха подминати с лека ръка по време на конференцията в НС. Цветанов се похвали, че първата сигурна стъпка за осъществяването на реален парламентарен контрол върху специалните служби е създадената в 41-ото Народно събрание комисия, която да регулира дейността на ДАНС. Безспорен успех за управляващите според него е и създаването на подкомисия, която да контролира използването на специални разузнавателни средства и да осъществява проверки във всички структури, които прилагат тези средства. МВР-шефът завърши хвалбите си, подчертавайки, че приетата през февруари 2011 г. Стратегия за национална сигурност на България е първият документ, който е обединил всички парламентарно представени партии.


В този дух бе изказването на заместника му Веселин Вучков. Без да промълви и дума за пропуските в проектите, той приписа заслугата на сегашния парламент, че за първи път от 24 години страната ни разполагала с нормативна база за дейността на специалните служби.


Някъде между хвалебствените фанфари потънаха ценните наблюдения на проф. Ханс-Йорк Гайгер, бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия, който разказа за парламентарния контрол върху службите за сигурност в Германия. У нас говорим за разузнавателни, а не секретни служби, които събират и анализират данни, сведения и документи, но нямат никакви полицейски правомощия, изтъкна Гайгер. Той подчерта, че между службите и министерствата в родината му има много строга йерархия, контролът върху работата им е от неимоверно значение. Гражданите трябва да могат да се доверяват на своите институции и на своите разузнавателни служби. Забележително е, че в текстовете на закона сте записали, че обществото има право да осъществява контрол върху работата на службите, каза Ханс-Йорк Гайгер.


Бележката му, изглежда, зарадва много вътрешния министър Цветан Цветанов. Когато се взима важно стратегическо решение за страната, трябва да има пълен синхрон между институциите, които имат пряко отношение - президента, парламента и изпълнителната власт. Искаме да има граждански контрол, зарече се той.


Ще го има ли? Ще разберем в началото на 2013 г., когато законопроектите ще влязат в парламента за одобрение и приемане. Не за първи път обаче клетвите на управляващите ни припомнят, че едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш...

Facebook logo
Бъдете с нас и във