Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Уреждат законово Е-правосъдието

Широкото предоставяне на съдебни услуги за гражданите по електронен път може да стартира през 2016 година. Така поне иска кабинетът, приемайки на последното си заседание промени в няколко закона - за съдебната власт, за електронното управление, за електронния документ и за електронния подпис, както и в Административно-процесуалния (АПК), Наказателнопроцесуалния (НПК)и Гражданския процесуален (ГПК)кодекси. С промените се определя срок от три години (след обнародването им), за да се изгради системата на т. нар. електронно правосъдие. Основни нейни инструменти трябва да станат електронният документ и електронният подпис.


Промените задължават органите на съдебната власт да издават актове, удостоверения и други документи от този род в електронна форма. Предвижда се изграждане на единен портал за електронно правосъдие, чрез който гражданите да имат възможност да упражняват процесуалните си права пред всички органи на съдебната власт. На практика ще се стигне до създаването на електронни дела, а органите на съдебната власт ще обменят електронни документи, ще водят, съхраняват и осигуряват достъп до единен електронен регистър на актовете.


Най-много са промените в ГПК, а най-предпазливо е пипнат НПК. Предлагат се основно правила за връчване на съобщения по електронен път на участниците в наказателното производство. Но обвиняемият, подсъдимият и защитниците няма да се ползват от това - те попадат в изключенията. По електронен път ще може да се подават и сигнали за извършени престъпления. Електронното правосъдие обаче ще е право, а не задължение за гражданите, които ще го ползват само ако изразят изрично съгласие. Във всеки случай то няма да измести напълно размяната и натрупването на документи на хартиен носител.


Предложеното от кабинета звучи хубаво, но е крайно съмнително, че ще стане в предвидения срок. За това говори печалният опит при изграждането на т. нар. Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Въпреки че предвижда обмен на данни само между съдебни и държавни структури във връзка с наказателни дела, а не и с граждани, тя се прави вече 18-а година и досега е глътнала три пъти повече от предвидените средства за нея. Историята започна, когато министър бе Георги Петканов, който тържествено обяви през 2006 г. старта на работата по първите два модула на това българско ноу-хау в борбата с престъпността.


Общата цена беше фиксирана на 7 млн. лв., а крайният срок днес звучи смехотворно - края на... същата 2006 година. Системата трябва да свърже информационните масиви на съда, прокуратурата, следствието, затворите, МВР и военната полиция. Това ще позволи проследяването на делото от неговото образуване - включително кой го бави, до приключването му с присъда и статуса на осъдения в затвора. Между 15 и 20 млн. лв. са похарчени досега за ЕИСПП, но с тях е направено само ядрото на системата. Последната прогноза за довършването й от миналата година беше пусков срок 2013-а и цена поне 20 млн. лева. Първоначално работата водеше правосъдното министерство, после я пое прокуратурата. Парите идваха съответно от министерския и съдебния бюджет. По програма ФАР пък достави над 5000 единици техника (компютри, монитори, сървъри и принтери) за 3 млн. лева.


Сегашният напън да бъде довършена ЕИСПП бе стимулиран от системните критики на Европейската комисия за липсата на достоверна статистика за наказателните производства - МВР отчиташе една успеваемост, прокуратурата - друга, съдът - трета. Миналата година тогавашният заместник главен прокурор Валери Първанов загатна, че през май 2013 г. може би ще режем лентата. Оптимизмът му се дължеше на спечеления европейски проект за 5.6 млн. лева. С тях общата сума твърдо удря 20 млн. лв., но вероятно и те няма да стигнат.


nbsp;


Решение



Наред с електронното правосъдие гласуваните от кабинета промени предвиждат и решаване на проблема с прекомерната натовареност на магистратите в някои съдилища и прокуратури, основно софийските. В съдебния закон се въвежда понятието разумна норма на натовареност за съдия, прокурор и следовател. Изброени са и някои от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на тази норма. Това трябва да направи Висшият съдебен съвет с подзаконов акт. Предвидено е и задължение за административните ръководители всяка година да изготвят индивидуална статистическа справка за натовареността на всеки магистрат. Тя ще се взема предвид при атестирането, кариерното израстване, при поощренията и при дисциплинарната отговорност на магистратите.



nbsp;


Процедура



Докато кабинетът одобряваше законопроекта за електронното правосъдие, парламентът откри нови процедури за избор на конституционен съдия от квотата на Народното събрание (трета по ред)и за избор на нов главен съдебен инспектор (втора по ред). Предишните два опита за попълване на последното вакантно място в Конституционния съд приключиха с провал и скандални разкрития за кандидатите - административния съдия Венета Марковска и специализирания прокурор Галя Гугушева. Първата процедура за избор на главен съдебен инспектор пък не приключи заради липсата дори на една кандидатура за поста.



Предложенията за нови кандидати ще се подават от 31 януари до 11 февруари, изслушването им в правната комисия ще е на 27 февруари, а гласуването в парламента - на 6 март. Всички документи и материали ще се публикуват на български и английски език на специализираните сайтове за избор на конституционен съдия и на главен съдебен инспектор, в които ще се влиза от интернет страницата на Народното събрание. Изслушването в правна комисия и изборът в пленарната зала ще се излъчват онлайн.

Facebook logo
Бъдете с нас и във