Параграф22 Weekly

§22 Анализи

УСКОРЯВАНЕТО НА СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС Е ЗА СМЕТКА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Радослав Лазаров е завършил право в Софийския университет през 1992 година. От февруари до август 1993 г. е бил стажант, а след това - младши прокурор, прокурор в Районната прокуратура, Варна, прокурор в Окръжната прокуратура. Близо четири години е изпълнявал длъжността районен прокурор на Варна, асистент по наказателно право в Техническия университет и ВСУ и лектор към НИП - гр. София. От 2000 г. а заместник окръжен прокурор на морската столица.

Г-н Лазаров, при условията на съкратено съдебно следствие вчера Окръжният съд присъди 2 години и 11 месеца затвор на Сюлейман Яшар за това, че е причинил по непредпазливост смъртта на двама души и телесна повреда на други двама при тежка катастрофа, станала през август миналата година край Старо Оряхово. Намирате ли присъдата за адекватна?
- Не е много редно прокурорите да коментират решенията на съда. Но сред колегите има известен разнобой в становищата и някои смятат, че при направено искане съдиите са длъжни да приложат тази процедура. Други колеги застъпват тезата, че ако не са изяснени фактите по делото в достатъчна пълнота, според тяхната преценка, те могат да откажат тази процедура и да започнат производство по общия ред. Пропускът очевидно е законодателен, защото и едните, и другите имат своите основания.
Нашите възражения срещу процедурата са от съвършено друго естество. Макар в закона да е записано, че тази процедура се прилага при съгласие на страните или при изразено самопризнание на подсъдимия, не се изисква мнението на прокурора, който безспорно е страна в съдебната фаза. Решението се взема служебно или по искане на подсъдимия. Взема се становището на други страни в процеса, но не и на прокурора. Това, според мен, е много важен законодателен пропуск, който посочихме още когато се обучавахме по новоприетия, но още незапочнал да действа Наказателнопроцесуален кодекс. Логиката на законодателя, така както ни я изясниха, беше, че доколкото прокурорът е господар на досъдебното производство - използвам този шаблон, с който категорично не се съгласявам - е събрал всички необходими доказателства, неговото становище за предварителното изслушване не е необходимо да бъде взето. Само че това не е точно така, защото прокурорът има задължение да събира както обвинителни, така и оправдателни доказателства и той няма как да игнорира това свое задължение. Освен това, изтъквайки обстоятелството, че основната фаза на процеса е съдебната, тактика на водене на наказателното производство би могло да е прокурорът да желае да обори оправдателни доказателства директно в съдебната фаза, а не в досъдебната. И едно предварително изслушване без мнението на прокурора го лишава от тази възможност.
Какво представлява предварителното изслушване в контекста на наказателното производство?
- Предварителното изслушване поставя пред подсъдимия алтернативата да признае всички факти и обстоятелства по делото, описани в обвинителния акт, да се откаже от събирането на всякакви доказателства и да признае вината си. В този случай задължително бива наказван при условията на чл.55 от Наказателния кодекс, което означава - при изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, макар и да няма такива. При предварителното изслушване подсъдимият не е длъжен да възстанови щетите от престъплението, каквото задължение той има, за да сключи споразумение. Тоест той е поставен в много по-благоприятна ситуация, без абсолютно никаква необходимост от това, защото при едно имуществено престъпление - ако той признае вина и поиска предварително изслушване, той ще получи възмездие по член 55 и без да е възстановил щетите. Впоследствие събирането на гражданските му задължения очевидно е невъзможно и по този начин твърде много се ощетяват пострадалите лица. Докато за едно споразумение абсолютно необходима предпоставка е щетите да са възстановени или обезпечени...
Възможно ли е признаването на вината да е фиктивно, като по този начин се манипулира съдебният процес, чиято цел е установяване на обективната истина?
- И при преди действащото процесуално законодателство беше възможно лице да признае престъпление, което не е извършило - по свои съображения - имуществени или богата съдимост, тоест още едно няма да се отрази по никакъв начин - с оглед на кумулациите, за сметка на истинския извършител, който би могъл да бъде доста по-заинтересован да не бъде осъждан. Това не може да бъде избегнато, но не в това е проблемът. Проблемът е, че необосновано подсъдимите се отървават с ниски санкции, без реално да са подпомогнали разследването.
При съкратеното съдебно следствие се пропускат разпити на свидетели и вещи лица, които при производство по общия ред биха се провели. Това не осакатява ли в някаква степен самия процес?
- Те не се пропускат, а се приемат тези, които са извършени в досъдебното производство. Това е едната страна на нещата. Другата възможност в предварителното изслушване е деецът да се откаже от разпита на някои от свидетелите или вещите лица, като техните показания автоматично се приобщават към доказателствения материал. Това е по-сериозният проблем, защото ако аз имам лъжесвидетели, които бих могъл да оборя по някакъв начин в съдебната фаза, подсъдимият би могъл да се откаже точно от техния разпит и лъжовните им показания ще бъдат приобщени към делото, без всякаква възможност те да бъдат проверени от съда. Пак казвам, че за тази процедура не се изисква мнението на прокурора.
Ние сме длъжни да събираме и оправдателни доказателства, такива срещу обвинителната теза в полза на подсъдимия, които биха могли да се окажат неистински. Но не бихме могли да разчитаме да ги оборим в съдебната фаза. Никой не би могъл да ни накара да го сторим непременно в досъдебната. Може за съдебната фаза да сме събрали други доказателства, които да искаме да представим директно пред съда срещу тези, които ще бъдат приети. Процедурата не е добре уредена. Мисля, че законодателят се е опитал да заеме в някаква степен процедури от американското право, където ако признаеш вината си, биваш наказван при смекчаващи обстоятелства - по-ниско, а ако не я признаеш, отиваш пред журито и тогава те грозят по-големи наказания. Но у нас тази процедура не е добре уредена и срещу нея има множество възражения.
Очевидно законодателят тълкува признаването на вината като смекчаващо обстоятелство, което е отражение на разкаянието. Но не е ли възможно някой да извърши умишлено тежко престъпление и впоследствие целенасочено да признае вината си, без всъщност да изпитва никакви угризения, за да се възползва от възможността да получи присъда под законовия минимум?
- Естествено, тази процедура се използва точно за това. В практиката си имах такъв парадокс: за разпространение на значително количество хероин бяха осъдени лица на много години затвор. Въззивната инстанция отмени присъдите и върна делото за ново разглеждане в първата инстанция. Наказателнопроцесуалният кодекс се промени и те направиха признания, след като през цялото предходно производство не признаваха вината си. По новата процедура направиха признания, аз възразявах, без моето възражение да има правна стойност, и ги осъдиха при чл.55 в рамките на вече лежаното, защото иначе щяха да надлежат. В крайна сметка по това дело стана точно така - тежко престъпление, което остана ненаказано заради този законодателен текст.
Само на първа инстанция ли може да се приложи съкратеното производство?
- То е особено производство пред първата инстанция, така че мисля, че няма как пред втората инстанция да се поиска предварително изслушване.
Какви конкретни промени намирате за адекватни в материалната и процесуалната част на наказателния закон?
- Според мен добро средство за борба с организираната престъпност би била промяната на институтите на споразумението и предварителното изслушване и по-специално на споразумението. Смятам, че няма пречка при признаване на вина да може да се сключва споразумение преди провеждането на досъдебното производство. Мисля, че в този случай институтът по би се доближил до първоизточника си. Това би довело до много ползи точно в борбата с организираната престъпност, защото би позволило споразумение с ниските етажи на престъпната група за сметка на тяхното свидетелство срещу високите етажи. Това в настоящия процес е невъзможно, защото аз трябва да обещая на лицето, което е готово да свидетелства, че като го обвиня и приключи делото му, ще се споразумея с него, но той сега трябва да свидетелства срещу високите етажи. Подобно нещо ми се струва нелогично и много трудно приложимо. Докато, ако аз бих могъл незабавно да сключа споразумение и да приключа неговата роля в процеса, той би могъл вече със своите свидетелски показания в друго процесуално качество да уличава лицата над него. В настоящия случай той пак би могъл да ги уличава, но сме изправени пред фигурата на уговорката - когато обвиняеми обвиняват съпроцесниците си. Принцип на нашето право е, че не може да бъде постановена присъда само на базата на самопризнания или уговорка. Ако изчистим качеството на обвиняемите на тези ниски етажи, те биха били вече свидетели и на базата на техните признания, на думите, които ще изрекат, вече би могло да се обоснове осъдителна присъда, разбира се, подкрепена и с други доказателства, не говорим само за просто свидетелстване.
Споделихте, че някои съдии се съгласяват на предварително изслушване, други не. В този смисъл субективно ли е решението на съдията?
- Всяко решение е субективно - и на прокурора, и на съдията, но субективизмът се основава на закона и на доказателствата. Всички искаме този текст да бъде разписан по-прецизно. Колкото по-малко тълкувания позволява наказателният закон, толкова по-добре се прилага той. Това е също принцип.
Наказанието по смисъла на закона не е толкова възмездие, колкото възпитателна мярка спрямо провинилия се. Смятате ли, че се осъществява генералната и индивидуалната превенция, заложени в духа на Наказателния кодекс, посредством прилагането на коментираната процедура?
- В този вид на текста според мен не, защото задължително се прилага чл.55 от НК. Ако се даде възможност на съдията да прецени дали да приложи този член и при липсата на многобройни смекчаващи обстоятелства, съобразно поведението на подсъдимия, тогава в по-голяма степен би било прецизирано индивидуализирането на наказанието. Получава се този парадокс: аз съм извършил тежкото престъпление, то е доказано, признавам си и бивам наказан леко.
Един от доводите на хората, които подкрепят съкратеното съдебно следствие, е, че в противен случай - когато делото се движи по общия ред, в немалък брой от случаите се стига до протакането му. Дали бързината обаче не е за сметка на справедливостта?
- Аз мисля, че няма закъде да бързаме в наказателното правораздаване. Вярно е, че най-добрата репресия е своевременната, а не закъснялата. Но протакането на делата би могло да се прекъсне или поне значително да се снижи, ако бъдат използвани и други механизми. Това е болезнен проблем и от гледна точка на европейските критики, които достигат до нас, и от гледна точка най-вече на мнението на българските граждани, защото в крайна сметка ние служим на тях, не на европейските ни партньори. Така че е много важно да се разбере защо се отлагат делата. Защо се разболяват адвокатите по няколко пъти; защо един подсъдим си наема трима-четирима адвокати и ако единият е болен, точно той е посочен да присъства в това дело; защо адвокати, които имат ангажимент по това дело, поемат ангажимент и по друго и отлагат първото; защо подсъдимите се разболяват постоянно... Няма нито един здрав подсъдим и обвиняем в нашия процес. Всичките до един са болни, и то много тежко. Точно това са фактите, които най-вече забавят процеса. Не и разследването в рамките на съдебната фаза. Струва ми се, че имаше вече идеи в тази насока, че би могло да се намери друго законодателно решение. Срещу прокурора, който е публичен обвинител, да стои един публичен защитник, който да е примерно държавен служител, и да е негово категорично задължение да присъства на делото, защитавайки интересите на подсъдимия. Ако последният желае, да си наеме и адвокат. Но тогава отсъствието на допълнителния защитник няма да е пречка за водене на делото, защото подсъдимият вече ще има защитник в лицето на публичния. Същото е и когато аз съм болен, а моят колега влиза в залата и делото ще си върви, независимо че прокурорът, внесъл обвинителния акт, е възпрепятстван (освен при много големи изключения, когато делото е изключително сложно) и т.н. На районно ниво взаимозаменяемостта е сто процента, тук е 99 на сто.
Как е възможно прокуратурата винаги да изпраща представител и за нея да не се отлагат делата, а заради болестта на защитника да се отлагат? В това няма логика. Но това е една от основните причини за отлагане на делата. После правораздаването не е само наказателно, то е и гражданско. Гражданските дела се отлагат по същите тези причини, по адвокатски способи. Като се разбере защо се отлагат делата, ще видим каква законова промяна трябва да направим, та да вървят те по-бързо и да не се отлагат. А ние нямаме такова изследване, но смятаме, че с предварителното изслушване ще ускорим процеса. Да, ускоряваме го за сметка на справедливостта.
Подкрепяте ли становището на част от вашите колеги, че когато става въпрос за убийство, изнасилване, грабеж и други по-тежки престъпления, е недопустимо изобщо да се използва съкратеното съдебно следствие?
- Склонен съм да го подкрепя. Пак казвам, за мен тези институти биха могли да работят в полза на обществото в борбата с организираната престъпност и извършителят да получи бонус под формата на по-ниско наказание заради нещо, което той да даде на обществото. Иначе той си получава бонуса, защото законодателят така е решил, и законът в този му вид защитава извършителя на престъплението, а не пострадалия. Така че съм напълно съгласен за тези тежки престъпления да няма предварително изслушване, както има ограничения за споразумение от гледна точка на престъпленията. Има престъпни състави, за които е невъзможно споразумението. Същата норма би могла да се отнесе към предварителното изслушване.
Разговора води Симеон Великов
ТПС
параграф фото брой zam-prok.jpg

(КАРЕ)
Съкратеното съдебно следствие в практиката
Това е особено производство преди първата инстанция, което влезе в сила след промените в Наказателнопроцесуалния кодекс през 2006 година. При прилагането на процедурата се използват доказателствата, събрани в досъдебната фаза, и самопризнанията на обвиняемия. Съдът е длъжен да постанови присъда под минимума, посочен в Наказателния закон, съобразявайки се с чл.55 от НК и без да има многобройни смекчаващи вината обстоятелства, базирайки решението си само на признаването на вината от страна на подсъдимия.
В коментар на Висшия адвокатски съвет се твърди, че това не би поставило под въпрос авторитета на правосъдието, когато деянието и деецът не представляват висока степен на обществена опасност, имуществените последици са възстановени, а самото дело не е с особена фактическа и правна сложност.
По-деликатна е ситуацията, когато престъплението е изключително тежко (примерно няколко жестоки убийства) или с него са причинени големи щети, които не са репарирани. В този случай за съда нямаше да има проблем, ако съгласието на страните по обвинението (прокурор, евентуално дори частен обвинител) беше въведено като предварително условие за провеждане на процедурата. При правната уредба по новия НПК обаче съдебният състав трябва да бъде изключително внимателен при вземане на решението да ползва единствено самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се казва там.
На 28 юли тази година Варненският окръжен съд наложи осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на Хюсеин Хюсеин, прегазил през март тази година 15-годишния Денислав Русков - ученик от Спортното училище във Варна. Съдът призна вината на 23-годишния добричлия за това, че е причинил по непредпазливост смъртта на Денислав, като престъплението е извършено в пияно състояние. Експертизата е установила 1.2 промила алкохол в кръвта. Досъдебното производство по това дело приключи само за четири месеца заради многобройните свидетелски показания и събраните доказателства. На първото заседание Хюсеин не се призна за виновен по едно от обвиненията и затова приетата от съда молба за съкратено съдебно следствие отпадна и беше даден ход на делото по общия ред. След като не се събраха достатъчно убедителни доказателства и прокуратурата оттегли второто обвинение, Хюсеин беше признат за невинен, че е отнел противозаконно автомобила Мерцедес, с който е пристигнал от Добрич и с който е предизвикал катастрофата. Веднага след края на съдебния процес представителят на държавното обвинение заяви, че няма да протестира постановената присъда, която според него е справедлива.
На 24 септември ВОС при условията на съкратено съдебно следствие, признаване на вината и фактите, посочени в обвинителния акт, присъди 2 години и 11 месеца затвор на Сюлейман Яшар (33 г.) от с.Манастир, община Провадия, за това, че е причинил по непредпазливост смъртта на двама души и телесна повреда на други двама при тежка катастрофа, станала през август миналата година край Старо Оряхово.
Двадесет и пет годишният Милен Илков от Дългопол пък беше осъден на 13 години и половина затвор от Варненския окръжен съд на 29 септември (понеделник ) за бруталното убийство на 84-годишна жена от същия град, предшествано от зверско изнасилване, извършено през октомври миналата година. Подсъдимият се възползва от процедурата на съкратеното съдебно следствие, призна вината и фактите, посочени в обвинителния акт, и получи наказание под минимума от 15 години, определен от закона. За изнасилването, което се квалифицира като особено тежък случай, съдът му присъди девет години и половина затвор, но на основание чл.23 НК Илков ще изтърпи по-тежкото от двете наказания - 13 години и 6 месеца лишаване от свобода. Той е осъден да заплати на двамата наследници на убитата по 20 000 лв. обезщетение за причинените неимущестени вреди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във