Параграф22 Weekly

§22 Анализи

В адвокатурата - избори до дупка

Изборният маратон в адвокатурата продължава - докога, никой не знае. На ход отново е Висшият адвокатски съвет (ВАдС), в който са постъпили седем жалби срещу решенията на общото събрание на Софийската адвокатска колегия (САК), състояло се на 29 септември. На него бяха избрани делегатите от столицата, които да участват в избора на национални ръководни органи на адвокатурата в страната. Трябва да бъде свикано общо събрание на организацията, тъй като резултатите от предишното бяха оспорени и то бе отменено през юли по съдебен ред. Проблемът беше в това, че бе проведено без участието на делегати от София.


Въртенето на адвокатурата в омагьосан изборен кръг продължава две години и от решението на ВАдС, който отдавна надхвърли мандата си, зависи колко още ще продължи. До съдебния спор се стигна именно след решението на ръководния орган да касира предишния избор на делегати от столицата. Дали борбата за власт в адвокатурата ще стане причина изборът на ново ръководство да се провали и този път ще стане ясно на 16 ноември, когато съветът на свое извънредно заседание ще разглежда жалбите. САК проведе през септември избора си на делегати за общото събрание, което трябва да избере новите състави на националните ръководни органи - Висш адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд.


Излъчването на делегати не премина особено активно. От близо 5000 вписани в колегията адвокати (почти половината от всички в страната) гласуваха едва 650, някои от които чрез свои колеги - пълномощници. Най-много гласове получи председателят на САК Петър Китанов. В списъка на делегатите е и Ралица Негенцова, която беше избрана на последното общо събрание за председател на Висшия адвокатски съвет, но така и не можа да поеме поста. За делегати бяха избрани бивши и сегашни министри и депутати - Антон Станков, Николай Свинаров, Йордан Соколов, Атанас Железчев, Ремзи Осман, Явор Нотев, както и лидерите на реформаторското мнозинство в столичната колегия Владимир Дончев и Марио Топчийски, председател на асоциацията Адвокати за промяна. Асоциацията съобщи, че от 125 делегати 121 са нейни привърженици.


Според решението на ВКС проблемът не е в това, че ВАС касира избора, а в Закона за адвокатурата, който определя кратък едномесечен срок между събранията на адвокатските колегии и общото събрание на адвокатите в страната. Това предопределя възможността за бламиране на избора на висши органи на адвокатурата при всяко основателно обжалване на резултати от събранията на отделните колегии. ВКС предложи проблемът със срока да бъде преодолян чрез прилагане на правилото Часовникът да спре. Съдът указа, че при обжалване на делегатски избор в отделна колегия срокът за провеждане на общото събрание на адвокатурата трябва да се удължава до законосъобразното провеждане на събранието на съответната колегия/колегии. По този начин обаче съдът не реши проблема, а го остави в ръцете на отделните колегии и всяка от тях може да блокира провеждането на делегатското събрание със спорове около избора на свои делегати. Съдебната намеса е обаче поначало неуместна за делата на адвокатурата, която е самоуправляваща се общност и трябва да се оправя сама. Като виновник 'b91 е сочен Законът за адвокатурата, чиито изборни разпоредби дават възможност за разнопосочно тълкуване. Буксуването на изборния процес обаче е резултат на противоборството между различни лобита и повечето адвокати извън тях са загубили интерес към ставащото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във