Параграф22 Weekly

§22 Анализи

В името на тайната или за вимето на свещената крава...

Тайната на успеха е да знаеш нещо, което никой друг не знае Аристотел Онасис

Силата на една власт се корени в тайните, с които тя разполага - колкото повече тайни, толкова повече власт. Напоследък управляващите показват, че тази тема е особено важна за тях. Това те го доказаха и при гласуването на проектите за промяна на Закона за специалните разузнавателни средства миналата седмица. Мнозинството отхвърли идеите на опозицията за повече контрол върху придобиването на информация чрез спецсредства. И сегашното статукво остана непроменено - подслушване на поразия в навечерието на очертаващата се гореща изборна есен...
След овладяването на някои стратегически върхове в независимата по закон съдебна система управляващите с удоволствие научиха, че близката до изпълнителната власт прокуратура страстно желае да им даде още един подарък. Той се съдържа в намерението да бъдат ограничени и без това нищожните възможности на гражданите да упражняват някакъв контрол върху властта. Част от тези възможности в парламентарна Република България са прерогатив на народните избранници, които са изпратени в НС с гласовете на народа. Сред правомощията на депутатите е и контролът върху тайните, чрез които действа и се реализира властовият механизъм. Една от тях е следствената тайна - тази свещена крава на правоохранителната и правораздавателната система у нас. А както е казал народът: имаш крава - пиеш мляко.
Неотдавна главният прокурор Борис Велчев раздвижи духовете, като прати в Конституционния съд искането си да бъде забранен достъпът на депутатите до материали, съдържащи следствена тайна. Ако това предложение бъде уважено, държавното обвинение ще получи възможност да игнорира всички искания на народните представители в тази посока, тъй като прокурорите имат пълната свобода да преценяват кое е секретно и кое не.
Искането на обвинител №1 е обяснено фарисейски със спазването на определената в Конституцията независимост на съдебната власт. Според Велчев текстът на чл.100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който предвижда, че ако парламентът поиска, задължително трябва да му бъдат предоставени всякакви сведения и документи, включително представляващите следствена тайна, е противоконституционен. Спорният член посочва, че Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна, служебна или следствена тайна.
Опазването на следствената тайна е задължение на магистратите при управление на съдебната власт, а те са независими при изпълнението на своите функции, изтъква Велчев в искането си. В подкрепа той посочва чл.8 от конституцията, третиращ разделението на властите, и чл.117, ал.2 от основния закон, който пък гарантира независимостта на Темида.
Според логиката на обвинител №1, базирана на посочените текстове, в случай че народните избранници пожелаят да се запознаят с материали, съдържащи тайни, те нарушават основния закон. Достъпът им до такива материали от своя страна можело да повлияе върху решения на разследващите органи, мотивирани от вътрешното им убеждение. И така да се подкопае обективността на всяко едно разследване.
Не е тайна, че в името на безпристрастността и обективността от началото на прехода до днес се приеха толкова и такива закони, че изречението в чл.1, ал.2 на конституцията цялата държавна власт произтича от народа вече ни се струва все по-голяма утопия. Да не говорим, че въпреки гарантираното в чл.41 на основния закон право на всеки гражданин да търси, получава и разпространява информация, въпросът как държавните институции упражняват дадената им от народа власт често остава без отговор.
Такъв въпрос беше поставен в НС от народните избранници и в края на миналата година във връзка с лекарския скандал в Горна Оряховица. Тогава от трибуната на парламента вътрешният министър Цветан Цветанов огласи информация, придобита със спецсредства. МВР-шефът увери, че в оповестяването на стенограмата нямало нищо незаконно, тъй като тя е била декласифицирана с разпореждане на прокурор. Както обясни великотърновското обвинение тогава, това било сторено, за да се отговори на възникналото обществено напрежение около скандала.
Случаят вече отшумя, но някои озадачаващи факти, свързани с дейността на прокуратурата при разследването на инцидента, така и не получиха обяснение. Например този, че един ден преди обществото да научи какво гласи стенограмата от спецсредствата (3 декември 2010 г.), наблюдаващият прокурор на досъдебното производство (под №222/10 г.) по случая с постановление е прекратил използването на СРС-тата, тъй като имало опасност от разкриване на оперативните способи. Същият прокурор обаче не възразил съдържанието на стенограмата да бъде публично оповестено в деня за парламентарен контрол и да бъде чуто от 7 млн. българи! Необяснима остана и бързината, с която държавното обвинение задвижи процедурата по декласифициране и успя да предаде документите на вътрешния министър, който на 3 декември по обяд изчете дума по дума казаното от лекарите, записано с оперативни способи.
Горнооряховският случай е показателен за опасната близост на прокуратурата с изпълнителната власт. Тогава шефът на ВКП Борис Велчев обяви, че е напълно съгласен с мотива на наблюдаващия прокурор да разреши оповестяването с цел да се успокои напрежението сред обществото.
Напрежение в обществото има не само във връзка с горнооряховския случай. Скандалите около оповестените записи с разговори на премиера Бойко Борисов, финансовия министър Симеон Дянков, шефа на митниците Ваньо Танов също създадоха в обществото впечатлението, че има нещо гнило по върховете на държавата. Въпросите защо е бил бил подслушван Ваньо Танов, кой е разрешил прилагането на СРС, как и откъде е изтекла информацията останаха без разумен отговор до ден днешен. Въпреки обещанието, че ще бъдат оповестени резултатите от проверката, разпоредена след потресаващите разкрития на бившия агент Росен Миленов пред депутатите от комисията за контрол на ДАНС.
Идеята на Борис Велчев да се отнеме достъпът на депутатите до материали, съдържащи следствена тайна, би спестило много главоболия на управляващите от избухването на подобни скандали. Осланяйки се на тайната, прокуратурата би обезсърчила всеки изблик на народните представители да изслушат този или онзи министър, замесен в нелицеприятни истории, свързани със спецсредства. А такива, както сочи статистиката, се пускат в действие на всеки седем минути и половина от денонощието...
Ако Конституционният съд реши да удовлетвори искането на Борис Велчев, нашенската прокуратура от господар ще стане абсолютен собственик на разследването, разбира се, заедно с МВР. Безконтролната свобода на обвинението да решава какво е тайна и до кого може да стигне тя ще я направи чудесен манипулатор. Както призна и депутатът от ГЕРБ Иван Петров, член на комисията за контрол на ДАНС, целта на искането е да не се получава нездрав интерес от страна на депутати по разследвания. Това е вид превенция срещу злоупотреби, убедено заяви бившият полицай №1 на Хасково.
Според правозащитника Йонко Грозев обаче искането е неоснователно и противоречи на основните принципи, залегнали в българската конституция. Според него гарантът за спазването на основния закон е Народното събрание. Едно отнемане или ограничаване на възможностите на Народното събрание да контролира другите държавни институции би означавало да приемем, че в страната съществуват институции, които са над НС, над конституцията, заявява Грозев. Премахването на минималната възможност за контрол над дейността на прокуратурата от страна на НС ще доведе до това, че ще се превърнем от парламентарна в прокурорска република.
Ще стане ли това, ще разберем от решението на Конституционния съд. Отговорът не със сигурност няма да се хареса на управляващите. Те много добре знаят, че ако имаш крава, пиеш мляко...

Facebook logo
Бъдете с нас и във