Параграф22 Weekly

§22 Анализи

В МОМЕНТА НЯМА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ ЗА ПРОМЕНИ

Борислав Николов Ралчев е роден на 14 май 1938 във Варна. По професия е юрист. Завършил е право и владее руски език. Семеен с двама сина. Депутат втори мандат. В политиката влиза от името на Национално движение Симеон Втори, депутат от НДСВ в предишното 39-о Народно събрание. В момента е председател на Парламентарна група на Българска нова демокрация.

Г-н Ралчев, вие сте член на парламентарната правна комисия вече втори мандат, как гледате на промените в НПК и най-вече на новите членове 27, 28 и 29, които се превърнаха в новото верую на наркотрафикантите и големите престъпници в нашата страна?
- В пеналното, тоест наказателното право има две тенденции и те са такива от памтивека. Едната е престъпникът да си получи заслужено наказание, а другата тенденция е, че наказанието не е крайната цел. Крайната цел е да няма хора за наказване. И в този смисъл наказанието има една превантивна роля.
В българското общество през последните 15 -20 години - по много причини, непрекъснато се набляга на това, че наказанието само по себе си ще излекува недъзите на обществото.
От памтивека в правото обаче има една максима, която аз споделям - по-добре е всеки, който е извършил престъпление да получи своето наказание, отколкото десет на сто да получат максимални присъди, а останалите деветдесет на сто да не бъдат въобще осъдени.
Разкриваемостта на престъпленията е основният проблем на правосъдната ни система в момента. Проблемът е в неотвратимостта от наказанието, а не в неговата величина. Когато говорим за наркопроблем можем да кажем, че при нас той си е съвсем актуален, защото сме заложени в тази географска област, на това място. Няма начин наркотиците да ни заобиколят. На пътя им сме, оттук ще минава той и занапред.
От анализите за последните една-две години става ясно, че регионът се превръща в депо, но и в производител на синтетична дрога, как ще коментирате тези заключения, като един от хората, които пишат законите?
- Щом е производител, веднага си поставяте въпроса кой е този, който в не толкова голямата територия на нашата родина не е открил местата, където се произвеждат синтетични наркотици. И отговорът е ясен от самосебе си.
По глава 27 от НПК обаче именно разкритите цехчета и гаражи, където се бъркат амфетамини, се разминават с тежестта на наказанието, което предвижда законът.
Говорейки за реалното правосъдие, ако вземем за пример известния случай Митьо Очите, аз лично одобрявам споразуменията, които сключиха бургаските прокурори с хората на Очите.
Защо?
- Ще ви кажа. Дали Митьо Очите ще лежи десет или девет, или осем години, няма никакво значение. Аз не искам да се отнеса пренебрежително към човекът Димитър Желязков, нищо подобно. Използвам го просто като пример. Така наречената класика в жанра. Обаче за мен най-важното е да получи присъда.
Аз познавам българските затвори, защото професионално съм упражнявал занаят, дето се казва там, и това ми е дало възможност да направя своите преценки и изводи. Когато преди три години в НС беше повдигнат въпросът за еднократната доза, аз бях този, който каза, че така популистки въпросът не може да се разглежда, независимо че идеята дойде от управляващото мнозинство, към което и аз принадлежах тогава. Защото проблемът на еднократната доза има две страни. Едната е пенална, а другата е медицинска.
Аз съм за това да има разграничение. И законът много добре е казал кой е опасният. Онова момченце, което в адекватно състояние открадна тази светиня на българщината - става дума за двете картини от историческата експозиция за 3 март. За него съм 100% сигурен, че е бил в едно състояние, което ние наричаме невменяемост. Последващите му действия го показват. Докато картелът на Митьо Очите е друга работа.
Вече два мандата сте сред хората, които пишат законите. Кое, според вас, е постижението на българското правосъдие за последното десетилетие?
- Смятам, че това е бързината на процеса. Защото досега се лутахме между две изключващи се линии. Едната е дайте да постигнем нещата бързо и реалистично, а другата, както е досега, един процес да продължава пет-десет години. Тези две течения в правораздаването на практика се бият. Когато правиш бързо производство, то трябва да бъде действително бързо, най - вече като срокове. Хванеш го на мястото на престъплението и за ушите директно при съдията.
Нашата система е ситуирана малко по друг начин. И заради това се потърсиха онези процесуални средства в НПК на бързо производство, на споразумения и признания, които на свой ред водят до това, че другата страна не доказва вина.
Искате да кажете, че поевтиняването на процеса е една от основните причини за промените в НПК и вкарването на глави 27,28 и 29 в него?
- Обществената необходимост е в основата. Българското общество съвсем основателно настръхна и каза: какво става бе, тук 15 години не може да осъдим един човек!
Да, но решаването на тези проблеми се оказа нож с две остриета?
- Да така е, в момента промените се бият помежду си. Те не могат да са абсолютно хармонични още с направата си. Какво е значението на това, че Митьо Очите щеше да лежи десет, девет или осем години? Защо никой не си направи труда да провери, че по време на престъпленията, за които го съдят, той има произнесена и друга присъда, и сега на практика той ще излежи и нея. Защо когато става въпрос за хора като Очите, цялото българско общество пропуска или съвсем удобно забравя да сложи в сметките и времето на предварителния арест?! Нали ще се съгласите, че ние, които претендираме да бъдем модерна демократична страна от Европа, със всичките й ценностни системи, не можем да си позволим някой, който и да е бил той, да седи една година в ареста, да бъде две години със статус на неосъден, но не и свободен. Разликата е огромна. Човекът, който е осъден, има много повече права от този, който е следствен. Докато е в ареста, той е нито риба, нито рак. Това са истинските проблеми на българското правораздаване. Търсят се пътища за решаването им.
В разговорите ми с юристи те твърдят, че във въпросните три глави е трябвало да се направи прецизиране точно в кои случаи могат да се прилагат текстовете на трите члена...
- Разбирам колегите, те искат да създадем още един филтър и този филтър да бъде оставен на преценката на съда. Това няма как да стане. Няма начин. Или създаваш едното правило, което стимулира процеса, или не.
Нали разбирате, българското общество е толкова недоволно, и то съвсем основателно. Аз като професионалист мога да ви кажа, че имам много големи претенции към българската правосъдна система във всичките и измерения. Но пътят, по който вървяхме, когато създадохме новия НПК през 2006 година, това е правилният път. Значи оттук нататък има много концепции.
Да, но сега се получава така, че рецидивист за кражба на кокошка лежи повече от заловен с 90 кила хероин, който си го бил купил за собствена употреба...
- Ще лежи. Хайде да не бъркаме нещата. Това са не само големи, но и опасни количества. Значи, когато се констатират серия от такива несъответствия, очевидно е, че законодателят е този, който трябва да пипне болното място. Тогава когато се съберат достатъчно данни, които да показват, че нещо не работи както трябва, именно тогава се прави законодателната промяна. Но тези приказки за рецидивиста и за втората и третата кокошка... Няма прошка.
Кое наложи създаването на цели три комисии в НС, които да се занимават с житието и битието на Будимир Куйович?
- Отговорете си сами. Хайде аз да задам един въпрос. От 15 години се говори за така наречената единна информационна система, която така и не сработи. Защо? При нея не е необходимо да викаш ало, ало, тук звезда?! Просто трябва да натиснеш няколко копчета на клавиатурата и на екрана ти пише всичко. Защо не сработи Единната информационната система за противодействие на престъпността?
Защо моята кола е открадната и стои паркирана в центъра на Кюстендил, хората я виждат, но никой не и обръща внимание? Защото тя не била открадната оттук.
На това му се вика административен капацитет. В нашата съдебна система нещата не стоят добре. Защото оперативният работник докладва: Аз хванах 50 човека. От полицията отчитат бум на разкриваемостта на престъпленията. А от съда казват: При нас има 5 дела. От всички тези цифри на нас, обикновените хора, не ни става ясно кой е осъденият. Защо се получава така, че от 100 специални разузнавателни средства влизат като доказателства само осем, а в присъдата се обсъждат само две?
Не е ли време по въпросните три члена да има някакво тълкувателно решение, което да сложи нещата по местата им?
- Да, вие казахте вълшебната дума - тълкувателно решение. Заради това има ВАС и ВКС. Това е тяхна работа - да излизат с точно такива тълкувателни решения.
За съжаление тълкувателната дейност, която е една от основните функции на върховните съдилища, е в лошо състояние. Ако попитаме върховните съдии обаче, те веднага вадят статистика и започват да твърдят, че се занимават с еди-колко си дела, ние сме върховен съд и не трябва да се занимаваме с решенията на магистратите на първото ниво на съдопроизводство и т. н. И са прави. Нали в крайна сметка говорим за реформа и тази реформа трябва да се направи от умни хора, които искат да постигнат резултат, а не да замажат очите на някого.
И когато някой зададе въпрос имате ли политическа воля или не, всички казват, че това е празнодумство. Аз казвам обаче, че това е най-съдържателната фраза. Само че трябва кураж, за да можеш да я изпълниш на дело.
Искате да кажете, че на доста хора, както депутати така и на политици, не им стиска?
- Да, разбира се. Казвам го директно - в момента няма политическа воля за промени.
Разговора вода Евгения Гърковска

Facebook logo
Бъдете с нас и във