Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВАС ЩЕ РЕШАВА КАЗУСА НИКОЛАЙ ГАНЧЕВ

Веднага след като на 12 декември Висшият съдебен съвет (ВСС) уволни заместник апелативния прокурор на София Николай Ганчев, юристи и магистрати започнаха задочна дискусия как решението на съвета ще повлияе върху самочувствието на слугите на Темида и дали е нарушен Законът за съдебната власт (ЗСВ).
В по-голямата си част коментарите бяха, че кадровият орган абсолютно незаконно е освободил от длъжност Ганчев и ако той се обърне към Върховния административен съд (ВАС), със сигурност ще спечели.
Доколкото Параграф 22 успя да разбере, Николай Ганчев наистина ще обжалва решението на Висшия съдебен съвет пред ВАС. Това ще стане в момента, в който получи протокола от заседанието на 12 декември. Засега пощаджията все още не го бил навестил и той продължавал да ходи на работа, научи Параграф 22.
Според юристи Ганчев ще има няколко коза пред Върховния административен съд. Най-напред, твърдят запознати, Висшият съдебен съвет абсолютно целенасочено е нарушил Закона за съдебната власт, като фриволно е разтълкувал разпоредбите, отнасящи се до изтичането на давността на дисциплинарното производство.
Тук отново ще се върнем назад във времето и с малко смятане ще опитаме да хвърлим светлина по случая Ганчев. Всичко започна на 12 май 2006 г., когато в интервю за столичен всекидневник шефката на Инспектората към Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова обяви, че тогавашният директор на ГДБОП Ваньо Танов е внесъл във ВКП 16 папки с информация, уличаваща в корупция висш обвинител.
На 7 юли същата година приключи проверката, разпоредена от главния прокурор Борис Велчев. Според нея в мистериозните папки фигурират имената на двама обвинители - Николай Ганчев, шеф на отдел Военен към ВКП (по онова време), и на бившия вече русенски окръжен прокурор Люлин Матев. Според информацията на ГДБОП и по данни, събрани чрез специални разузнавателни средства (СРС), през месеците март и април 2004 г. двамата са поддържали нерегламентирани отношения с разследвания от полицията бизнесмен Илиян Пенев-Мацола. Прокурорската проверка обаче изкара Николай Ганчев и Люлин Матев чисти, защото срещу Мацола не е имало нито едно образувано досъдебно производство.
Въпреки това, по настояване на Велчев, който твърдеше, че в случая става дума за морал, на 26 юли 2006 г. ВСС сформира тричленна дисциплинарна комисия, която да прецени дали има основания за освобождаването на Николай Ганчев. Люлин Матев се отърва от позорно изваждане от системата. На същото заседание той си подаде оставката и съветът я прие.
Към момента на образуването на дисциплинарното производство срещу Ганчев в сила все още бе старият Закон за съдебната власт (отменен на 7 август 2007 година). Според чл.173, ал.1 от стария него: Дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено.
Според юристи, ако се приеме, че датата 12 май 2006 г. е моментът, в който е открито нарушението на прокурора Ганчев (въпреки че ГДБОП е пратило документите срещу него месец по-рано), това означава, че едната година вече отдавна е изтекла. Следователно от тази гледна точка заместник апелативният прокурор може да се смята за недосегаем по това производство.
Що се отнася до другия давностен срок, посочен в разпоредбата на чл.173, ал.1, а именно две години от извършване на нарушението, то той е бил изтекъл още когато обществеността научи за отношенията на Мацола и Ганчев. Според справката на ГДБОП Ганчев е покровителствал Илиян Пенев-Мацола през първите месеца на 2004 г., което означава, че в началото на 2006 г. срокът окончателно е изтекъл.
Тия дни обаче някои юристи припомниха много важен факт - към момента на извършване на нарушението от Ганчев (2004 г.) въпросният текст от ЗСВ е звучал малко по-различно - тогава давността на дисциплинарните производства беше определена в чл.170 от ЗСВ, който гласеше: Дисциплинарното производство може да бъде възбудено до една година от извършване на нарушението и не по-късно от шест месеца от откриването му.
През май 2006 г. обаче Народното събрание промени съдебния закон и удължи давностния срок по дисциплинарните производства (чл.173, ал.1 от ЗСВ, който цитирахме).
Според някои юристи обаче в казуса Ганчев трябва да се вземе предвид онази редакция на закона, която е действала към момента на извършване на нарушението, т.е. вече цитираният чл.170 от ЗСВ. Което означава, че давността е изтекла, преди ЗСВ да бъде променен.
Въпреки двете разпоредби в съдебния закон на 12 декември Висшият съдебен съвет направи нещо немислимо. Магистратите приеха, че давностният срок започва да тече... от момента на оповестяване на данните от проверката на прокуратурата на 7 юли 2006 г., защото според тях тогава престижът на съдебната власт е уронен. По този повод някои юристи с право се чудят, ако някой е извършил кражба преди 20 години, но се разбере днес, кога ще започне да тече давностният срок за него - когато е извършено престъплението или когато органите са научили кой е извършителят? Най-вероятно само Висшият съдебен съвет може да даде категоричен отговор на въпроса.
Другият любопитен момент около съдбата на Николай Ганчев е свързан с използването на специалните разузнавателни средства. Преди около три години Висшият съдебен съвет реши, че по време на дисциплинарни производства не може да се използват данните, събрани чрез бръмбари, защото в противен случай ще бъде нарушен Законът за специалните разузнавателни средства. В нормативния акт се казва, че данните от подслушвателните устройства могат да се използват само в рамките на образувано досъдебно производство, а не в дисциплинарно.
Комисията, излъчена от съвета да се занимава с Ганчев, обаче е подходила толкова творчески към този аспект от случая, че направо може да й се завиди. Тя наистина не е използвала данните от СРС, но пък се е позовала на информация в медиите, в които бяха публикувани част от разговорите между Ганчев, Матев и Пенев. Пита се: ако вестниците не бяха ги публикували, на какво тогава щяха да се позоват магистратите? Или ако случайно всекидневниците пуснат подобни записи за други магистрати, дали членовете на съвета няма да реагират като прокуратурата - да се самосезират и да развъртят метлата на уволнението...
Според източници на Параграф 22 голяма част от магистратите в София приемали със задоволство уволнението на Николай Ганчев. Обяснението е просто - още един от т.нар. филчевисти е натирен от съдебната система. Принципният въпрос обаче е дали щяха да реагират толкова ентусиазирано, ако същата процедура се приложеше за някой обикновен прокурор - от Мичурин, да речем? Защото днес е Ганчев, но утре може да бъде всеки един от тях и тогава хич няма да им е весело.
Очевидно казусът Ганчев дава основание да се твърди, че най-висшият орган в съдебната система е извършил тежко закононарушение. Съвсем на място в такъв случай е въпросът какъв пример дава ВСС на обикновените магистрати - дали да спазват законите, или грубо да ги погазват...
Ралица Петрова

Facebook logo
Бъдете с нас и във