Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВАС захвана дела за конфликт на интереси

Заглавието Когато гръм удари, как ехото заглъхва на известната пиеса на Яворов може да бъде приложено сполучливо и към някои последващи ефекти от последният доклад на Европейската комисия за българското правосъдие...
В отрицателната част на иначе положителния документ се казваше, че властите не прилагат ефективно Закона за конфликт на интереси и че едноименната комисия в парламента не е достатъчно обективен орган. Затова и Брюксел препоръча да се създаде извънпарламентарен орган, който да е абсолютно независим в разглеждането на такива случаи.
Депутатите не закъсняха да изпълнят препоръките на Европа и на 17 септември т.г. решиха чрез законодателни промени да се създаде независим орган, извън Народното събрание, който да следи за конфликт на интереси. Комисията ще се състои от петима членове, които ще бъдат избирани с мандат от пет години. Новият регулатор ще може да налага административни наказания.
Проектът бе приет на първо четене, но докато бъде гласуван окончателно законът, към съда се запътиха за решаване някои от сигналите, подадени досега от парламентарната антикорупционна комисия. Безспорен лидер сред тях е делото за конфликт на интереси срещу лидера на ДПС Ахмед Доган, започнало на 2 септември.
В понеделник (20 септември) на официалната страница на Върховният административен съд (ВАС) в ИНТЕРНЕТ бе съобщено, че са насрочени още три дела за конфликт на интереси, макар и не толкова бомбастични като това срещу Доган. Те са срещу шефката на НОИ Христина Митрева, срещу председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов и срещу члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) Капка Костова. Делата са по сигнали на Комисията по за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на Народното събрание (КБККИПЕ).
Според доклад на комисията Костова не е спазила законоустановения седемдневен срок за подаване на декларации. В доклада е констатирано, че тя е положила клетва като член на съвета на 10 декември 2009 г., а декларациите е депозирала в комисията на 22 януари тази година. В свое становище до парламентарната комисия Капка Костова твърди, че при преминаването й от една публична длъжност - съдия във Върховния касационен съд, където е подала декларации, и на друга - член на ВСС, тя остава задължено лице по закона и не дължи подаване на нови декларации. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание пред тричленен състав на ВАС на 6 октомври. Комисията предлага да и бъде наложено административно наказание.
Според доклада, изпратен до върховните магистрати, председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов също не е спазил едноседмичния срок за подаване на декларации. Констатирано е, че доц. Лозанов е встъпил в длъжност като председател на СЕМ на 7 април, а е депозирал декларациите си на 25 май. Лозанов настоява, че е подал подобна декларация, съгласно изискването в Закона за радиото и телевизията и е сметнал, че след като е изпълнил изискването на специализирания закон, не следва да изпълнява общия закон, за какъвто счита този за конфликт на интереси. Делото е насрочено на 11 октомври. По всяка вероятност и в този случай ще има административно наказание.
Третото дело е срещу Христина Митрева - управител на Националния осигурителен институт (НОИ). И тя според доклада от парламента не е спазила законоустановения срок за подаване на декларации. Митрева бе избрана от Народното събрание за управител на НОИ на 5.03.2010 г., а е внесла декларациите си на 31 май. Тя пък опонира, че същия вид декларации е подавала в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, а по точно - зам.-министър на труда и социалната политика, а и при подготовката на документите й за избор като управител също попълнила две декларации. През юли т.г. около Христина Митрева се завихри скандал, след като се разбра, че е получила над 31 000 лева обезщетение за неизползван годишен отпуск.
Делото е насрочено за 11 октомври, заедно с това на Лозанов. Комисията предлага да бъде наложено административно наказание. Според Закона за конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.
Пак през юли от опозицията обвиниха въпросната комисия, че е подвела Брюксел с данни за 941 сигнала за конфликт на интереси, разгледани от нея - като при нито един от тях не се е стигнало до съдебна процедура. В доклада на Европейската комисия пише, че България е отчела пред Европа само 143 сигнала за конфликт на интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във