Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Вече се пише сметката срещу държавата

Делата срещу държавата за погрома над КТБ тепърва ще заливат българските и международните съдилища. Тази седмица стана ясно, че вторият по големина акционер в банката - притежаващият над 30 % от капитала й - Омански фонд, е завел дело срещу България за 700 млн. евро. Новината съобщи адвокатът на Цветан Василев - Константин Симеонов. От думите му не стана ясно пред коя юрисдикция е заведено делото - дали пред някое от европейските съдилища или е потърсен международен арбитраж. Симеонов поясни, че фондът съди държавата заради действията й срещу банката.

Искът на миноритарния акционер е само върхът на предстоящата вълна от искове на ощетени от фалита акционери, облигационери, депозанти, контрагенти и служители на КТБ. Оманският фонд заяви, че ще съди държавата още в първия месец след поставянето на банката под особен надзор, и стана ясно, че е наел адвокати в защита на интересите си. Фондът, подобно на мажоритарния собственик "Бромак", на дребните акционери и на вложителите, беше лишен от правосъдие, след като Върховният административен съд отказа да разгледа по същество жалбите им срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ.

Оманският фонд неколкократно изяви желание за участие във възстановяването на банката и беше уверяван от бившия финансов министър Петър Чобанов, че държавата ще разреши на акционерите да предоставят необходимия капитал и ликвидност. Преди това от изявление на друг бивш финансов министър - Стоян Александров, стана ясно, че оманските акционери са искали три пъти среща с ръководството на БНБ, изявявайки желание да подкрепят КТБ, но до среща не се стигнало заради отказ на Централната банка. Още тогава представителите на фонда в надзорния съвет на Търговската банка - Абдулсалам Ал Муршиди и Файсал Амур Мохамед Ал-Риями, заявиха, че ще съдят държавата, ако не им се предложи като акционери да участват в увеличение на капитала.

Двуличието на управляващите накара фонда да направи нова спасителна стъпка през октомври миналата година. Тогава от името на консорциум с австрийския фонд ЕПИК и с фирмата "Джемкорп" информира БНБ за намерението си да оздравява КТБ. Най-сетне се стигна до среща между  представители на тримата инвеститори и на БНБ, но държавата отново отказа да се ангажира с финансова подкрепа. От акционерите беше поискано първо сами да рекапитализират и да преструктурират КТБ, а  после да се преценява ще бъде ли предоставена държавна помощ.

Шефовете на БНБ побързаха да приключат темата, обявявайки, че консорциумът не е представил оздравителен план, нито дори конкретни инвестиционни предложения. Съдействието на Централната банка се изчерпа с мъглявото обещание консорциумът да бъде запознат с докладите на тримата одитори "при определени условия". Това беше гарнирано с уточнението, че БНБ ще окаже само съдействие за това. Но че не тя, а квесторите са страна по договорите за изготвянето на тези доклади. В крайна сметка докладите не бяха извадени и до ден днешен остават тайна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във