Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Велчев vs Брюксел

Дълбоко засегната от юлския доклад на Брюксел, прокуратурата се изрепчи на Европейската комисия и даде здрав отпор на критиките й. Това стана в отчетния доклад на държавното обвинение за първите шест месеца на годината, публикуван в четвъртък (4 август) на сайта му.
Ако се вярва на оптимистичната прокурорска статистика почти всички, към които е отправено някакво обвинение, са били осъдени. Това твърдение не само е в пълен контраст с доклада на Европейската комисия (ЕК), но е и трудно за вярване. В европейския доклад прокуратурата бе обрисувана в неблагоприятна светлина, а главният прокурор Борис Велчев бе критикуван на няколко места в документа за неефективна работа срещу организираната престъпност и корупцията. Според Комисията издадените оправдателни присъди по дела за корупция по високите етажи, за измами и организирана престъпност разкриват сериозни недостатъци в съдебната практика в страната. ВСС, главният прокурор Велчев и председателят на ВКС Лазар Груев бяха обвинени, че не са анализирали тези недостатъци и не са предприели съответните действия.
Не е така обаче според отчета на държавното обвинение. Твърденията за огромен брой оправдателни присъди са не просто необективни, а недостоверни и явно тенденциозни. Така се формира негативно обществено мнение срещу прокуратурата, базиращо се на невярна информация, громи брюкселския доклад отчетът на държавното обвинение.
Коя е меродавната информация, научаваме пак от самия доклад на прокуратурата. На първо място, разбираме, че тя е все по-затрупана от работа. Според данните, цитирани в доклада, с всяка изминала година броят на делата нараства с 1000, а тенденцията е да започне да нарастват с 1500 годишно. Натовареността на институцията е проблем, който се задълбочава и все повече пречи на прокурорите да се съсредоточат върху изпълнението на основните си функции. Отново се напомня, че това натоварване е напълно обяснимо - всички за всичко се обръщат към обвинението и никой не търси останалите контролни органи в държавата, а те са около 80, кой от кой по-бездейни.
Въпреки предприетите вътрешноорганизационни мерки до радикално решаване на проблема с натовареността на обвинителите не може да се стигне без законодателни промени в НК и НПК и без правилното разпределяне на отговорностите между контролните органи и прокуратурата, заключават авторите на доклада.
Шокиращите цифри в документа обаче са други. Така например от отчета за полугодието разбираме, че осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт са 97.7% от всички лица с постановен окончателен съдебен акт (включително оправданите). Излиза, че оправданите лица са едва 2.3 на сто. А не както се твърди в брюкселския доклад - че е обратното.
Като парен чук ни удря и друга, още по-сензационна цифра от отчета на прокуратурата. По подобен начин стоели нещата и с делата от особен обществен интерес. Осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт в тази категория дела са 97.0 процента. Прочитът на тази цифра сериозно застрашава здравето на хората с по-слаби сърца и лабилна нервна система. Достатъчно е да споменем т.нар. знакови лица от подземието, като братята Красимир и Николай Маринови, знаковия обвиняем за корупция Веселин Георгиев (Батко), Митьо Очите и още много други.
Кой знае защо обаче в документа на прокуратурата не е споменато нито едно от множеството знакови дела, по които има осъдителни присъди. Очевидно е обаче внушението, което трябва да направи отчета - че когато фактите на прокуратурата говорят, боговете в Брюксел би трябвало да мълчат. А не наизуст да се втренчват в нищожните 3 процента неуспеваемост в тази сфера.
Обвинителите не са пропуснали да си ударят една голяма четка. Освен че почти всички дела завършват с осъдителни присъди, повишава се и качеството на прокурорските актове, се казва в отчета. Това се вижда от намаляването на процента на върнатите от съда дела. През 2010 година този процент е бил 6.6 на сто, а тази година е намалял на 5.8 на сто. За подобряване на този показател е допринесла възможността да се протестират съдебните актове за връщане на делата, отчитат от прокуратурата.
От доклада научаваме също, че процентът на върнатите за доработване дела от обществена значимост е много по-нисък - 3.2 на сто. Високите резултати се обясняват с екипния принцип на работа, с по-малката натовареност, прецизност и вниманието, с които прокурорите работят по тези дела. По всяка вероятност в тези три процента влизат дела като Октопод, Наглите, Батко, Ники Пилето и др., които на един или друг етап бяха върнати на прокуратурата.
След юлския доклад на ЕК в юридическите среди се дочуха гласове, че критичните забележки са резултат от недобра комуникация с комисията. В тази посока може би би било добре отчетът на прокуратурата да бъде изпратен в Европейската комисия, за да послужи като основа при следващия доклад през февруари. Дано тогава картината на дереджето на съдебната ни система бъде по-реална...

Facebook logo
Бъдете с нас и във