Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Венцислав Върбанов оневинен докрай

Бившият земеделски министър в кабинета на Иван Костов Венцислав Върбанов е доказано невинен след края на едно от най-дългите дела по време на прехода. Бремето на наказателното преследване падна от плещите му с решение на Върховния касационен съд (ВКС), който потвърди оправдателните присъди на долните инстанции. Върбанов беше обвинен в умишлена безстопанственост и длъжностно престъпление. Още на първата инстанция делото се проточи цяло десетилетие.


Основната теза на обвинителите бе, че Върбанов е нарушил правилника на Държавен фонд Земеделие, като е отпуснал неиздължени кредити, от които 37 млн. лв. така и не са върнати. Допуснал е и нарушения при приватизацията на Добруджанска гора и на Геоводинженеринг. Бившият министър отвръщаше, че по-голямата част от изплатените средства са били предназначени за бъдеща продукция. А във всички случаи, когато са констатирани нарушения при усвояването им, са били заведени дела. За отпускането на държавните средства на частни производители обаче той вина нямал.


През април 2011 г. Софийският градски съд (СГС) оправда напълно Върбанов с мотива, че срещу него не е събрано нито едно уличаващо доказателство. Председателят на състава Петя Крънчева пък дръпна истинска политическа реч във възхвала на Върбанов, стигайки до дълбоко правния извод, че България само губи от липсата на повече хора като него. Според нея поведението на бившия земеделски министър било изключително добросъвестно, но приемниците му не продължили в същата посока. През 2012 г. оправдателната присъда беше потвърдена и от Софийския апелативен съд. Роля за това изигра обстоятелството, че прокуратурата се отказа от повечето обвинения.


Въпреки сходните актове на трите инстанции, делото срещу Венцислав Върбанов винаги е било свързвано със схема за източване на публични средства в полза на обръчи от близки на тогавашната власт лица, а легендата за богатството на ексминистъра е жива. След като СГС произнесе оправдателна присъда, от СГС лично шефката на съдебния инспекторат Анна Караиванова се закани цялото дело да бъде проверено в детайли. Но по-късно ентусиазмът й се изпари. Междувременно името на Крънчева беше замесено в куп скандални дела, но в рамките на една година - 2012-а, предишният Висш съдебен съвет взе, че я направи заместник-председател на СГС и я повиши в ранг върховен съдия. После пък реши да прави пълна проверка на работата й (след като прекрати поради изтичане на давност делото срещу Павел Тренев и Димитър Димитров-Шашмата, подсъдими за изчезналите 6 млн. долара на Майкъл Чорни от Централна кооперативна банка). От всичко това, разбира се, нищо не излезе и Крънчева продължава да задава правосъдните стандарти в ключовия столичен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във