Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Вене Сотиров жертва на грабеж, а не на отвличане?

Вече повече от две години обществото ни се тресе от латиноамерикански синдром на терора - отвличане срещу откуп. Балканите заприличаха на Южна Америка, а България - на Мексико. След похищенията на Михаил Краус и семейство Бончеви обаче всяко отвличане започна да се спряга от пресата и от разни анализатори като престъпление с цел откуп. Само дето напоследък все излиза, че отвличанията за откуп или не са отвличания, или не са за откуп.
Може би най-много въпросителни останаха около случая с бизнесмена Киро Киров. Въпреки пресконференцията, която даде, след като се озова на свобода, Киров не успя да разсее напълно съмненията, че похищението му е постановка или опит за разчистване на сметки от страна на негови кредитори. Друг прелюбопитен случай е този с изчезването на бизнесмена Вене Сотиров, който е в неизвестност вече повече от три месеца...
Всъщност похищенията на Киров и Сотиров отвориха
кутията на Пандора
Покрай тях градският прокурор на София Николай Кокинов обяви, че през последните три години в столицата са регистрирани официално 15 похищения и нито едно от тях не е било разкрито.
Според добре информирани източници обаче през последните години в България и в частност в София са били извършени десет пъти повече отвличания, отколкото са регистрирани и обявени. Преди по-малко от месец поне за кратко в обществото остана усещането, че прокуратурата и антимафиотите са пробили някоя от схемите за похищения с цел откуп. След показна акция на спецченгетата, ръководена лично от заместник градския прокурор на София Роман Василев, трима души бяха задържани за отвличането на Александър Краузе... Оказа се обаче, че преди да бъде освободен, Краузе е посетил няколко питейни заведения с похитителите си - Делян Сърбев, Явор Михайлов и Радослав Пирпазаре. Ако все пак се окаже, че в случая има извършено престъпление, което пък някак си излезе похищение, то със сигурност няма да е с цел откуп. Това престъпление, ако изобщо може да се говори за такова, не е класическо отвличане за откуп. Съвсем не беше изненадващо, че братът на Александър Краузе дължал 60 хил. лв. на единия от потенциалните похитители...
За да не се губи темпо, в края на юли беше похитен 33-годишният Борислав Атанасов. Той е бил вкаран насила в джип от трима маскирани и въоръжени похитители. Любопитен факт е, че Атанасов и семейството му живеят в комплекс от затворен тип в столичния квартал Симеоново, с охрана на входа. Оказа се обаче, че обитателите на комплекса точно тогава сменяли охранителната фирма и всъщност охрана просто нямало. Още на следващия ден се появиха съмнения във вероятността да е отвлечен с цел откуп. Мъжът се оказа криминално проявен, макар и собственик на строителна фирма. Съдружници в АКБ Пропърти са Ива Балджиева и Александър Торбов. Според информирани източници последният преди години е имал неприятности с властите, тъй като е организирал схема за внос на кокаин от Латинска Америка чрез т.нар. гълтачи. В България Торбов не осъждан, но в Германия е признат за виновен по обвинение за източване на кредитни карти.
Пенсионираният наскоро заместник-директор на антимафиотите Калин Михов обясни пред Параграф 22, че трябва да се направи ясно
разграничение между типовете отвличания
По думите му и при класическия тип похищения за откуп, и при разчистването на бизнес отношения, че дори и при похищенията на жени с цел сексуална експлоатация, все се иска откуп от близките на отвлечения. Калин Михов посочи, че най-зловещи са отвличанията за разчистване на бизнес отношения. Той подчерта, че в тези случаи целта варира от получаване на дължими суми до сплашване на конкурента. Във втория случай не било изключено да се стигне и до ликвидиране на похитения.
Бившият заместник-шеф на антимафиотите Михов обясни, че при класическите отвличания за откуп похитителите нямат интерес да нараняват жертвата, а гледат да я върнат здрава, за да получат съответната сума. Той обаче направи уговорката, че ако човекът направи опит да избяга или окаже съпротива на похитителите си, е много вероятно да пострада. Точно поради тази причина отвличанията са престъпления с особено висока обществена опасност. Една от хипотезите за покушението на сина на Венцислав Стефанов - Димитър, допуска, че е възможно младият мъж да е разпознал някой от своите похитители или да е оказал съпротива...
Кои обаче са отвличанията за откуп и кои за разчистване на бизнес отношения? Специалистът от сектора Сигурност даде отговор на този въпрос, като се позова на конкретни данни. Според него, когато от близките на похитения се искат суми до 50 000 евро или незакръглени суми, обикновено става дума за уреждане на бизнес отношения. При класическите отвличания за откуп сумите, които се искали от близките, били далеч по-солени. Отвлеченият син на бившия транспортен министър Вилхелм Краус беше оценен от похитителите му на над 1.2 млн. евро. Въпреки че парите за него бяха платени и той все пак се е прибрал с един пръст на ръката по-малко.
Според тази логика освободеният през 2005 г. британски поданик от гръцки произход Кристоу Фанос, е бил
похитен заради неуредени финансови дела
За това говори поисканият за него откуп в размер на 44 000 паунда. След като Фанос беше освободен, от МВР обявиха, че тримата му похитители са възнамерявали да го застрелят, ако не получат парите.
Калин Михов отбеляза, че у нас се наблюдава и бум на така наречените мними отвличания. При тях жертвата е похитена от свой близък, който иска 2-3 хил. евро от интимната й половинка. Това било моден начин да се извадят лесни пари, но рядко се стигало до плащането на поисканите суми.
От месеци се говори, че според почерка, с който се извършват похищенията в района на столицата, тук работят две основни групи похитители. Калин Михов обясни, че престъпните групи и лесно се формират, и бързо сменят спецификата си на работа - от грабежи, през кражби на коли до похищения. Бившият заместник-шеф на антимафиотите не изключи вероятността в групите да има бивши и действащи полицаи. За сметка на това обаче Михов заяви, че няма данни при разследването на последните знакови отвличания да е изтекла информация от МВР към похитителите.
Михов уточни, че информацията, която би могла да е полезна на похитителите, е много конкретна и е достъпна само за двама-трима оперативни служители, които работят по похищенията. Дори самият той като заместник-директор не разполагал с нея. Специалистът напомни, че в чужбина групи, специализирани в отвличания, са били разследвани по 7-8 години, преди да бъдат заловени от полицията. Той увери, че по отвличанията у нас са работили най-компетентните оперативни работници и те са направили всичко по силите си, за да разкрият похитителите. Това е било отчетено и от западните партньорски служби. Въпреки че не пожела да навлиза в подробности, спецът изказа хипотезата, че не е изключено изчезналият през април Вене Сотиров да не е жертва на отвличане. Той изрази съмнения, че е възможно Сотиров да е пострадал при неуспешен опит за въоръжен грабеж.
От свои източници Параграф 22 научи, че свидетели на похищението му са разказали пред разследващите, че Сотиров е бил натоварен в автомобил, а не се е качил сам, защото не е бил в съзнание. Според експерти, когато похитеният е в неизвестност повече от 60 дни, шансовете да се върне жив рязко намаляват.
Иначе - докато в България търсим ключа от палатката, където е скрит отговорът как да се противодейства на похитителите, в Гърция успешно се справиха с няколко отвличания с цел откуп. Засега май само спецовете в България, Мексико и Колумбия са неспособни да намерят изход от ситуацията...

Facebook logo
Бъдете с нас и във