Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Виртуалното съдилище отвори врати

И у нас вече става възможно хората да си пускат жалбите до съда по електронен път, без да се налага да висят по опашки в деловодството на съда. Нещо повече, ако си в чужбина, не е нужно да идват в България, за да се оплачат в съда.
Това се разбра във вторник (8 декември), когато административният съд в Бургас даде ход на първото дело у нас, заведено по електронен път. Този прецедент за България изпреварва проекта за внедряване на електронния документ и електронния подпис в съдебната система, финансиран по европейската оперативна програма Административен капацитет (ОПАК).
Делото е заведено от живеещия във Франция български журналист Атанас Чобанов. Той получил от Агенцията по кадастър заповед за изменяне на границите на негов имот, която можел да обжалва в седемдневен срок. Журналистът изпратил жалбата си до съда заедно с придружаващите я документи по електронна поща и ги подписал с личния си универсален електронен подпис. Съдът първоначално отказал да приеме жалбата на Чобанов с обяснението, че според Административно-процесуалния кодекс (АПК) документът трябва да бъде подаден в писмена форма и да съдържа подпис на лицето, което подава жалбата. Чобанов обаче настоял жалбата му да бъде приета, като обърнал внимание на съда, че кодексът не прецизира дали подписът на тъжителя трябва да е на хартиен носител. Жалбоподателят, който очевидно добре познава нормативната уредба, се позовал на чл.3, ал.2 от Закона за електронния подпис и електронния документ, според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. А също и на чл.13 ал.3, който гласи, че универсалният електронен подпис има значението на саморъчен подпис по отношение на всички.
Административният съд разгледал жалбата на 8 октомври тази година, но я оставил без движение, тъй като не била внесена дължимата държавна такса. Определението на съда също е изпратено на ИНТЕРНЕТ пощата на журналиста, който веднага внесъл таксата чрез електронно банкиране и изпратил на съда разписката, удостоверяваща плащането.
На 15 октомври тази година десети съдебен състав на съдилището в Бургас с председател съдия Даниела Драгнева е дал ход на делото и го насрочил за 8 декември. В определението изрично е посочено, че известието трябва да се връчи на ищеца на посочения от него електронен адрес.
Този пример показва, че електронното правосъдие може да функционира и при съществуващата нормативна база. Според самия Атанас Чобанов, освен че икономисва време и пари на гражданите, електронното общуване с администрацията и съдилищата е екологично, то пести хартия и се намаляват въглеродните емисии.
Атанас Чобанов препоръчва на притежателите на УЕП (универсален електронен подпис) да оформят правилно изпращаните документи. За да приеме институцията изявлението и да заведе електронна преписка, то трябва да има следния съпровождащ текст:
Настоящото изявление е подписано с валиден български универсален електронен подпис. Съгласен съм да получавам електронни изявления от институцията, до която е адресирано настоящото изявление. Желая потвърждаване на получаването на изпратеното до институцията електронно изявление. Съгласен съм в институцията, до която е адресирано настоящото електронно заявление, да бъдат обработвани личните ми данни за осъществяване на законово регламентираните и функции.
Журналистът разказва, че се е обръщал към много институции по е-мейл с електронен подпис, но рядко получавал отговори въпреки съществуващото по закон задължение на държавните институции да отговарят на всяко подписано по този начин изявление.

Синхронизиране на законите с Брюксел
На 9 декември (сряда) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) публикува на ИНТЕРНЕТ страницата си проект за промени в Закона за електронния документ и електронния подпис, които хармонизират българската нормативна уредба с изискванията на Европейския съюз (ЕС).
С измененията българският пазар ще се отвори за чужди доставчици на е-удостоверителни услуги, тъй като се уеднаквяват изискванията към съдържанието на електронните удостоверения. Проектът предлага промяна и в изискванията към съдържанието на удостоверението за квалифициран електронен подпис, които при досегашния режим влизаха в разрез с установените от стандартите реквизити. Например досега се създаваха пречки за оперативна съвместимост на българските системи при използване на електронни подписи. Очакванията са, че в резултат на конкурентния натиск цените за получаване на електронен подпис ще станат още по-достъпни. В същото време на българските фирми, предоставящи удостоверителни услуги, се осигурява достъп до 500-милионния пазар на Европейския съюз.
Проектът предлага промени в режима на електронните подписи с цел хармонизиране със стандартите в ЕС. В него подписите се класифицират като обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Последният се признава за саморъчен по закон, а другите два - при изрична договореност между страните.
Вече няма да се налага винаги да бъде потвърждавано получаването на електронно изявление - електронният документ ще се смята за доставен при постъпване в указаната за тази цел електронна поща на получателя. Облекчава се режимът за започване на дейност от доставчици на услуги. Вече няма да е необходима регистрация, а доставчиците ще се акредитират, ако желаят да повишават доверието на клиентите си.
Проектът е част от промените в законодателството, свързано с електронното управление. Той е съобразен с приоритетите в декларацията, приета от ресорните европейските министри през ноември.

Електронно правосъдие
ЕК прие през май миналата година документ, озаглавен Към европейска стратегия в областта на електронното правосъдие (e-justice). В него електронното правосъдие е дефинирано като използване на информационните и комуникационни технологии за подобряване на достъпа на гражданите до правосъдие и на ефикасността на правосъдната дейност, под която се разбира всяко действие, целящо уреждането на спор или налагането на наказателна санкция за вид поведение.
Е-правосъдието се вмества в по-широката рамка на електронното правителство и обхваща приложението на технологиите във всички административни процедури. Работата, извършена на европейско равнище в областта на електронния подпис (еSignature) и електронните системи за идентификация (е-Identity), е особено важна за съдебната сфера, където удостоверението за автентичността на актовете е от основно значение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във