Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВИРУСЪТ БОРИЛСКИ ДУШИ РОДНАТА ТЕМИДА

Осем години скита се без дом и покой делото за заклания във Франция български студент Мартин Борилски, за да влезе най-сетне в Апелативен съд - Велико Търново. Осма година килърите на Мартин са на свобода, а съдии и прокурори масово хвърлят отводи.
Първото заседание по скандалния процес трябваше да се проведе в началото на месеца, но беше отложено заради неявяване на адвоката на майката на жертвата. Заради това, че не беше предупредил съда предварително, защитникът Петър Великов беше глобен от съда с 500 лева.
Всъщност по подсъдност делото за жестокото убийство на 24-годишния Мартин трябваше да се гледа в Окръжния и след това в Апелативния съд във Варна като втора инстанция. Вместо това обаче с разпореждане на ВКС то бе разпределено в Шуменския окръжен съд.
Причината са масовите отводи от страна на прокурорите и магистратите в морската столица. На 4 ноември 2002 г., с писмо до ВКП цялата варненска прокуратура дружно се отказа от участие в процеса. Постъпката им бе последвана и от 11 съдии.
Това не е случайно. Както се казва, всяка крушка си има опашка. Просто по стечение на обстоятелствата бащата на единият от подсъдимите - Борислав Желязков, е един от най-известните в момента адвокати и бивш заместник-шеф на Окръжната следствена служба в морската столица.
Началото на процеса беше преди четири години, след като стартира на 22 февруари 2004 г. в Шумен. Поради тежестта на извършеното престъпление и обществения интерес той се разглежда от петчленен съдебен състав с председател Нели Батанова, шеф на Окръжния съд в Шумен. Подсъдими са Георги Желязков и Стоян Стоичков - Барона, и двамата от Варна, бивши приятели на жертвата Мартин Борилов.
Обвинението срещу тях е за извършване на предумишлено убийство по особено жесток и мъчителен начин. Материалите по делото са събрани в 32 тома, които впоследствие нараснаха до 60 тома. Най-любопитното е, че още на първото заседание съдия Батанова се закани да съди бързо и справедливо, но това така и не се случи благодарение на повратливостта на българското правосъдие.
Според френските криминалисти уликите срещу заподозрените са достатъчни за съдебно решение, санкциониращо извършено от тях убийство. Папките по делото също са изпълнени с доказателствен материал.
Въпреки това обаче, типично по български, още в началото делото внезапно зацикля и е отлагано цели осем поредни пъти. В по-голямата си част причина за отлаганията са неизпълнени поръчки от френска страна. По време на целия процес защитата на обвиняемите оспорва събраните от френските криминалисти доказателства, тъй като те противоречали на българския НПК. Общо призованите свидетели от Франция и България са над шестдесет. Не всички от тях, разбира се, се явяват пред Темида, за да бъдат разпитани.
След четиригодишна агония най-после на 27 март 2008 г. Шуменският окръжен съд произнесе дълго чаканата присъда. Обвиняемите Георги Желязков и Стоян Стоичков бяха напълно оправдани по повдигнатото им от прокуратурата обвинение. Искът на майката на жертвата в размер на 400 хил. лв. за причинените й неимуществени щети също бе отхвърлен като недоказан.
След произнасянето на присъдата загубилата завинаги сина си Иванка Въчева бе потресена: Обвинявам този съд в корупция. Нямам доказателства за това, но самата присъда е красноречиво доказателство. Не зная как у нито един от съдиите и заседателите не се намери в една капка разум. Ако не намеря справедливост тук в България, ще си търся правата в международните инстанции, заяви тя.
Не по-малко изненадани от оправдателната присъда бяха и прокурорът, и останалите присъстващи в залата. Представителят на държавното обвинение също беше категоричен, че ще обжалва пред въззивната инстанция решението на окръжните съдии.
Студентът по право в Сорбоната Мартин Борилов беше намерен мъртъв на 20 юли 2000 г. в квартирата си на ул. Льо Курб № 154 в Париж. Младият мъж е в страната на поетите от 1995 година. През 2000 г. завършва магистратура и започва работа в американо-френска адвокатска кантора с начална заплата от 4 хил. долара. Година по-късно уменията и талантът му са оценени и заплатата му е повишена на 10 хил. долара.
На 20 юли 2000 г двама от приятелите на Мартин - Алексис Грамбла и Каролин Тексие подават сигнал в пожарната и полицията. Те са обезпокоени, че от два дни не са виждали Мартин. Вратата на квартирата му е заключена. Младежът не отговарял и на мобилния си телефон.
Когато вратата на жилището е разбита, гледката потриса и свикналите на какво ли не криминалисти. Двадесет и четири годишният младеж лежал мъртъв в една от стаите, подпрян на лакти до леглото си. Тялото и дрехите му били потънали в локви съсирена кръв. По-късно съдебният лекар ще установи, че по тялото на жертвата са били открити 97 прободно-порезни рани, нанесени от хладно оръжие. Още по-късно ще стане ясно, че това оръжие е нож за хартия. Освен че цялото тяло на Мартин е надупчено, черепът му допълнително е счупен с твърд предмет, за който също е установено, че е спортна гиричка.
С разследването на престъплението се заемат опитни френски криминалисти. Те изземат голямо количество веществени доказателства - чужди косми, намерени в двете ръце на убития, дънки с кръв по тях, бежов панталон с окървавен колан. От дрехите французите успяват да изолират три различни ДНК. Едната е на Борилски, другите обаче са на неизвестните му гости, които не е изключено и да са неговите убийци.
Разследването и отсяването на възможните заподозрени отвежда криминалистите до двамата сънародници на убития - Георги Желязков и Стоян Стоичков. Георги и Мартин били приятели още от френската гимназия във Варна, която и двамата завършили. През 1999 г. Георги също заминал да учи в Париж, където Мартин вече бил още от 1995-а. Там двамата редовно се срещали и контактували.
Истинският тласък в развитието на разследването обаче дало сравняването на намерените върху дрехите на жертвата и местопрестъплението ДНК-следи с тези, взети от двамата българи. Проведените лабораторни експертизи били категорични. Откритото ДНК върху дрехите на убития е на Георги Желязков, а това върху джинсите на Мартин - от Стоян Стоичков. Под ноктите на убития също била изолирана ДНК на Желязков. За привличането на двамата българи като обвиняеми роля изиграват и показанията на съседката на убития Мари Бори, както я наричали.
По време на разпита тя разказва, че на 18 юли 2000 г, два дни преди юристът да бъде открит мъртъв, около 20.00 часа чула някакъв странен шум от квартирата му и излязла да види какво става. Когато отворила вратата на апартамента, видяла в коридора двама непознати мъже. Единият - по-висок, вървял с бързи крачки към асансьора. Вторият, по-дребен, подтичвал след него. Направеното физическо описание от съседката на непознатите било доста близко до това на Желязков и Стоичков.
След като разследването се съсредоточило върху двамата българи, криминалистите се натъкнали и върху други любопитни подробности, които още повече затвърдили подозрението за съпричастност на Стоичков и Желязков в жестокото убийство.
Така например в деня, когато бил убит Мартин, двамата многократно набирали номера на жертвата, звъняли на лелята на Георги в Монпелие, както и на домашния телефон на баща му във Варна. Справката в мобилния оператор показала, че картата, от която са извършени позвъняванията, е на името на Георги Желязков. След убийството двамата задигнали от квартирата на Мартин скъпия му мобилен телефон и сложили картата на Георги в него.
През декември 2002 г. Георги Желязков и Стоян Стоичков са привлечени официално като обвиняеми. По време на разпитите те категорично отричат да имат пръст в убийството на сънародника и съгражданина си. Оспорват събраните от французите доказателства. Въпреки това обаче разследването на френската полиция приключва категорично с доказателства за виновност и мнение за съд за предумишлено убийство.
И тъй като и жертвата, и обвиняемите са българи, делото според французите трябва да бъде гледано също в България. Папките с доказателствата, експертизите и протоколите от разпитите на свидетелите, вещите лица и обвиняемите са изпратени от Франция, за да послужат на правосъдието ни. Как бяха използвани те, става ясно от произнесената първоинстанционна оправдателна присъда.
Един от основните въпроси, който така и си остана да виси без отговор, е за причините, довели до жестокото и хладнокръвно убийство. Според едната от версиите Мартин Борилски е бил притискан от своите сънародници да се включи в група за фалшифициране и пласиране на кредитни карти и паспорти. Тъй като отказал и заплашил, че ще издаде Георги и Стоян на френската полиция, те решили да го ликвидират.
Другата версия е, че е бил убит за пари, тъй като при обиска кредитната му карта била намерена у Георги. Според един от свидетелите Мартин знаел, че обвиняемите имат финансови проблеми. Те вече били взели около 12-20 хил. франка (2-3 хил. евро) от друг техен колега.
След пристигането на томовете с документите и доказателствата от Франция нашеското правосъдие въобще не си дава зор. Стига се дотам, че през есента на 2002 г. двата най-авторитетни френски вестника, Фигаро и Монд, обвиняват българската полиция и правосъдие, в умишлено прикриване на убийците на студента.
Казусът Борилски става причина на 28 януари 2003 г при визитата си в София тогавашният вътрешен министър и бивш президент на Франция Никола Саркози да попита вътрешния министър по онова време Георги Петканов очи в очи докъде е стигнало делото за убийството на българския студент. Под натиска на френските вестници в началото на 2004 г. делото най-после тръгва. За да приключи четири години по-късно с безумната оправдателна присъда на шуменските окръжни магистрати.
Вярата и надеждата ни сега са изцяло в справедливостта на магистратите от Апелативния съд. Велико Търново е по-далеч от Варна, отколкото Шумен, и това ни крепи. Тълкувайте го както искате. Смятаме, че вашите магистрати са честни и неподкупни, иначе не биха били избрани за апелативни съдии, правораздаващи над няколко области. Не искаме много. Искаме просто справедливост. Убийците да си получат доживотните присъди. И да се спре най-после тази гавра с паметта на Мартин. Ако това не стане в България, ще търсим справедливост пред Европейския съд, сподели близка роднина на жертвата преди първото заседание в Съдебната палата във Велико Търново. Случайно или не, и то беше отложено. Така че вирусът Борилски, от който нашето правосъдие се е тръшнало на легло, продължава да е на дневен ред.

Facebook logo
Бъдете с нас и във