Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВКАРАХА БРАТЯТА В СХЕМАТА ИВО КАРАМАНСКИ

За втори път в най-новата история на България силови босове от калибъра на Красимир Маринов и брат му Николай, известни като Големия и Малкия Маргин, са зад решетките повече от четири денонощия (по закон полицията има право да задържа за срок от 24 часа, а прокуратурата - до 72 часа). Първопроходник в това отношение е покойният Иво Карамански. На 14 януари 1994 г. следобед той влезе в централната сграда на МВР за справка, а излезе от Софийския централен затвор точно година и пет месеца по-късно - в средата на май 1995 година.
Първоначално от МВР съобщиха, че Карамански е арестуван заради спряно старо дело, по което възникнали нови фактически обстоятелства и разследването трябвало да бъде възобновено. Малко по-късно се чу, че т. нар. Кръстник е бил арестуван за въоръжен грабеж, извършен на 30 срещу 31 декември 1993 г. в столичното игрално заведение Богат - беден.
През лятото на 1994 г. се оказа, че Карамански е бил прибран с цел оцеляване, защото други двама известни покойници - Илия Павлов (основател на Мултигруп) и Васил Илиев (създател на ВИС) много искали да го видят мъртъв.
А накрая, когато в средата на месец май 1995 г. Карамански бе пуснат да си ходи - просто така, стана ясно, че той е бил изваден от играта с помощта на МВР, на прокуратурата и следствието, защото бившите борци са искали да прилапат бизнеса му. При това във всички негови разклонения: рекет, кражби на коли, незаконен хазарт, нелегално производство на алкохол, проституция, контрабанда на цигари и уиски, магистрални грабежи и т. н. Плюс най-апетитната хапка - каналите на Карамански за трафик на горива и оръжие в ембаргова Югославия.
Според хора, близки до покойния Кръстник, в силния си период (1992-1993) той е носил на покровителите си, известни по онова време като кръга около казино Севастопол, по 5 млн. тогавашни лева на ден (около 100 000-150 000 долара). Лицата на тази групировка, просъществувала около три години, бяха Иван Иванов - бивш шеф на направление Оперативно издирване в СДВР, и Христо Величков - бивш директор на Националната полиция, а сега независим депутат, влязъл в 40-ото Народно събрание от листата на Атака.
Изобщо нямаше да си припомняме тези няколко откъса от биографията на покойния Иво Карамански (разстрелян на 20 декември 1998 г.), ако днешната ситуация около Маргините не приличаше поразително на ситуацията, когато той бе елиминиран от големия бизнес:
На 16 ноември 1993 г. (т. е. два месеца преди Кръстника да бъде задържан) 50-60 борци атакуват столичния спортен комплекс Дескрим - щабквартирата на т. нар. каратисти, и пребиват техния лидер Слави Бинев, както и един от доверените му хора - Борислав Цветков, бивш гребец (съотборник на Карамански) и съпруг на Ваня Гешева - олимпийска шампионка по спортна стрелба от игрите в Сеул през 1988 г. и щатен офицер в МВР.
На 17 ноември сутринта из София плъзва вестта, че войната в подземния свят е неизбежна, защото в хотел Орбита са се събрали около 300 бивши борци, а в Дескрим и къпалнята Мария Луиза - около 200 каратисти. В отговор на мълвата за предстоящите кръвопролития тогавашният вътрешен министър Виктор Михайлов (днес адвокат на Иван Тодоров-Доктора - една от мишените на Маргините) организира масирано полицейско присъствие в цялата столица, като изважда на улицата целия състав на полицията, на Специализирания отряд за борба с тероризма (баретите) и на несъществуващия вече Специализиран отряд за борба с масовите безредици (БМБ).
На 31 декември през нощта (малко преди настъпването на Нова година) е взривен ресторант Мираж в столичния кв. Емил Марков, собственост на основателя на ВИС-1 Васил Илиев.
На 11 януари 1994 г. пазарджишката борческа бригада на Иван Ангелов-Кобрата напада един от съдружниците на Слави Бинев - Цветан Божков, който живее в столичния ж. к. Дружба. Той обаче успява да извика помощ и в завързалата се престрелка трима от пазарджиклиите са убити, а Божков е приет във Военномедицинската академия с няколко огнестрелни рани. По оперативни данни на МВР Васил Илиев, брат му Георги, Младен Михалев-Маджо и Дмитрий Минев-Димата Руснака наблюдават кървавото зрелище от паркиран наблизо мерцедес.
На 12 януари вечерта Георги Илиев, Младен Михалев-Маджо и още двама души, останали неидентифицирани, минават с джип Нисан Патрол покрай казино Севастопол и в движение откриват стрелба срещу охраната на заведението. Небезизвестният по онова време негър на Карамански - Кингсли, отвръща на огъня и ранява Маджо, който е изхвърлен от джипа и едвам се добира до Военномедицинската академия. Около час-два след екшъна вътрешният министър Виктор Михайлов поставя униформени постове по всички по-големи столични кръстовища, а полицейски хайки обръщат подземна София с главата надолу.
На 14 януари, в 17 часа, Иво Карамански влиза за справка в централната сграда на МВР, но е арестуван и откаран зад дебелите стени на Софийския централен затвор. В 17. 30 часа вътрешният министър Виктор Михайлов напуска сградата на МВР и заминава на лов в Плевенско.
Полицейското присъствие в столицата е удвоено, а в публичното пространство е пуснат слухът, че хората на Карамански са отчаяни от задържането на боса им и като нищо ще атакуват МВР, за да го освободят. В 20. 30 часа слухът вече е официална новина, съобщена по БНТ от тогавашния секретар на МВР Иван Бояджиев и от директора на Националната полиция Иван Бацаров.
Освен това двамата обрисуват задържането на Карамански като ювелирна операция, отричат в София да се води гангстерска война, но не отричат да има напрежение в подземния свят. Десет минути по-късно пред апартамента на Иван Иванов, официалния собственик на казино Севастопол, трима полицаи от БМБ разстрелват по грешка две барети - подполковник Марин Чанев и сержант Георги Георгиев-Индианеца.
А на 19 януари 1994 г., в столичния ж. к. Дружба, с четири куршума в гърба е разстрелян украинецът Герман Винокуров - бивш военослужещ от съветския контингент в Афганистан, инструктор по източни бойни изкуства, ключова фигура в структурата около казино Севастопол и топла връзка между руската организирана престъпност и нейната неукрепнала още българска посестрима.
Четири месеца по-късно - в средата на май 1994 г., когато Цветан Божков (заради когото избухва престрелката в ж. к. Дружба) умира мистериозно във Военномедицинската академия - само няколко дни преди да бъде изписан, вече никой не си спомня за горещите януарски дни и нощи. Следствието и прокуратурата така и не изправят Карамански пред съда. Приказката, че Цветан Божков е отровен, не прави впечатление на никого. Между каратистите и борците е сключено примирие и всички предварителни производства, образувани по повод на екшъните, са прекратени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във