Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВКС балансира за правомощията на КПКОНПИ

След 15 години прилагане на гражданската конфискация по три различни и многократно коригирани закони, споровете около този специален правен ред продължават с нестихваща непримиримост. Преди дни Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) излезе с тълкувателно решение, подписано седмица, след като Сотир Цацаров представи в парламента годишния доклад за работата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Тогава той обяви, че заради тълкувателното дело във ВКС са спрени 128 дела за конфискация.

 

Заглавията в медиите относно тълкуването на ВКС приписаха на върховните съдии разрешение на вечните проверки за установяване на незаконно придобити активи. Същевременно не беше забелязано, че мотивите на решението са израз и на изначалната подозрителност към гражданската конфискация като възможност за слабо контролирана по съдебен ред властова репресия.  

Тълкувателното дело е образувано по предложение на състав на ВКС, който установил разнопосочна съдебна практика и по трите закона относно характера на срока за проверка от страна на антикорупционната комисия. С изтичането на този срок, държавата следва да предяви в съда иск за отнемане на установеното незаконно придобито имущество в нейна полза.  В случая това е направено

цели 7 години след началото на проверката,

макар тя да не може да продължи повече от 10 месеца, а максималният срок за удължаване е 3-месечен.

Според едни съдебни състави, този срок е само инструктивен и неспазването му не пречи на комисията да предяви иск за отнемане на имущество, когато и ако е готова.

Други съдебни състави обаче решават сходни казуси по точно обратния начин - ако комисията предяви иск за конфискация след изтичане на срока за проверка, съответното дело се прекратява с отказ за разглеждане на претенциите за конфискация.

Отговорът на ВКС е в подкрепа на първото разбиране - че неспазването на срока за проверка

не прекратява правото на комисията

да предяви иск за отнемане на имущество.

Направено е и пояснението, че за причинените вреди от неспазения срок държавата дължи обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

В случая, тълкуването на ВКС наистина е в полза на просрочените проверки, но решаващият принос за това е на законодателя. От една страна той е предвидил изрично в закона възможности за извършване на действия по проверката след изтичането на срока. От друга страна не е обвързал това обстоятелство с прекратяване на проверката като негова последица. И понеже няма спор, че при извършване на проверката и по трите закона комисията действа като административен орган, той може да работи както при прекратителни, така и при инструктивни срокове. ВКС дава обаче да се разбере, че

произволното неспазване на сроковете

не трябва да бъде толерирано и за него да се търси отговорност по ЗОДОВ.

Особено мнение по тълкувателното решение, т.е. несъгласие с мнозинството, са изразили 7 върховни съдии. Сред тях е и Борислав Белазелков - председател на състава, поискал тълкуването. Те "стъпват" на тезата, защитавана от противниците на гражданската конфискация: независимо от исковата процедура, по която се разглеждат претенциите на комисията в съда, тя си остава с наказателно-правен характер и трябва да бъде разглеждана като 

наказателна репресия за престъпна дейност,

доказана с влязла в сила присъда.

Извън конкретния въпрос за характера на сроковете за проверка, в тълкуването на ВКС е посочено и нещо, което може да поднесе неприятни изненади за антикорупционната комисия. А именно, че "трайно установената практика на Европейския съд по правата на човека допуска действието на такъв национален закон на територията на държава, страна по Конвенцията, стига гражданският иск на държавата да се основава на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност". И въпрос отново на съдебната практика е дали наред с размера на предявените искове тези критерии ще бъдат прилагани и по отношение на прекомерното надхвърляне на сроковете за проверка.  

През март, по темата "Гражданска конфискация" се произнесе и Съдът на Европейския съюз в Люксембург, който беше сезиран с преюдициално запитване с 6 въпроса от състав на Софийския градски съд. Поводът - дело за отнемане на незаконно придобито имущество от банкера Цветан Василев и 27 физически и юридически лица, свързани с Корпоративна търговска банка.

Съдът в Люксембург потвърди

съвместимостта на българския закон с правото на ЕС,

което позволява конфискация на незаконно имущество без наличие на предикатно престъпление, доказано с влязла в сила присъда.

Решението на Съда на ЕС продължава да поражда спорове, защото много юристи го смятат за объркващо. В него е прието, че за българския казус са неприложими Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. и Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.

Аргумент за тази неприложимост е, че посочените актове се отнасят до наказателни производства за определени престъпления, а производството срещу Василев и компания е гражданско. Така че все още въпросът "На каква база е търсено съответствие между националното и общностното право в случая?" си остава висящ. Редом до абсурдната позиция на управляващите, според която е съвсем нормално в националното законодателство да се транспонира европейски наказателноправен акт (Рамково решение 2005/212/ПВР) с гражданскоправен нормативен акт (Закон за гражданската конфискацията).  

Пред Съда на ЕС е образувано и друго дело - пак по преюдициално запитване от СГС. Става дума за исковата молба на Антикорупционната комисия срещу бившата ръководителка на Клиниката по дерматология Мирослава Кадурина и съпруга ѝ Бойко Илиев.

Основание за започване на

процедурата по конфискация на имуществото

са обвиненията срещу Кадурина (заедно с покойния вече директор на Военномедицинската академия ген. Стоян Тонев) за сключване на неизгодни сделки, които - според прокуратурата - са нанесли щети на болницата в особено големи размери.

Въпросите към Съда в Люксембург тук са 7, като още с първия са поискани изчерпателни разяснения относно характера на мярката по отнемане на незаконно придобито имущество: дали тя е наказателна - по смисъла на посочената по-горе Директива 2014/42/ЕС на Европарламента и на Съвета, или е гражданскоправна.

Другите въпроси са за установените с директивата минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица, за ролята на презумпцията за невиновност и за разместването на доказателствената тежест в производството по гражданска конфискация, за отношението и към защитата на правото на собственост, както и относно наличието на гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията, включително добросъвестните трети лица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във