Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВКС бетонира скандалната Глава 27 от НПК

Животът на т. нар. съкратено съдебно следствие, който за известен период вися на косъм поради доста странното му на моменти приложение в практиката, бе възроден след тълкувателното решение на Върховния касационен съд от понеделник (6 април). ВКС се зае с проблема, тъй като констатира противоречива и неправилна съдебна практика по приложението на института на съкратеното съдебно следствие от прословутата Глава 27 на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Доста съдии възприеха процедурата нееднозначно и я прилагаха задължително, когато подсъдимият поиска делото му да се гледа по чл.370. Други магистрати пък отказваха прилагането на този институт.
Различните съдийски решения в тази връзка доведоха до множество коментари и обвинения за двоен стандарт при еднотипни наглед съдебни казуси. Както вече е известно, при съкратеното следствие - след пълно признание на фактите в обвинителния акт, съдът е длъжен да наложи наказание под минимума, предвиден в закона.
С тълкувателното си решение ВКС задължи всички съдии да гледат делата по кратката процедура, ако подсъдимият признае фактите, изложени в обвинителния акт, и ако думите му имат подкрепа от събраните доказателства по време на разследването. Докато върховните магистрати обмисляха становището си по проблема, в парламента бяха приети поправки в Наказателния кодекс, които забраниха делата за умишлено убийство, за тежка телесна повреда и за престъпления, извършени в пияно състояние, да се гледат по облекчената процедура от НПК.
Върховните касационни магистрати трябваше да отговорят на няколко въпроса, които изясняват изцяло съдържанието и прилагането на членовете от Глава 27 в НПК. Сред тях бяха какви са основанията първоинстанционният съд да откаже искането на подсъдимия делото му да бъде гледано по реда на чл.370, валидни ли са общите правила за конституиране на частен обвинител, на граждански ищец и ответник, изисква ли законовата разпоредба самопризнанието на подсъдимия да се подкрепи от всички доказателства по делото, или само от част от тях, допустимо ли е прилагането на процедурата за един подсъдим, ако друг обвиняем по делото не е съгласен с нея и други.
В тълкуванието си върховните съдии са категорични, че първоинстанционният съд може да откаже да уважи искане за съкратено съдебно следствие само при липса на визираните в Глава 27 от НПК - самопризнание на фактите, изложени в обвинителния акт, което да се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Освен това, ако се стигне до отказ, той трябва да бъде мотивиран, сочи ВКС. Що се отнася до конституирането на страните по делото, правилата за това са валидни и приложими за тях в случаите на предварително изслушване, като становищата на частния обвинител, граждански ищец и граждански ответник по искането на подсъдимия нямат обвързващ характер.
Според ВКС разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК (регламентиращ частта за самопризнанието и подкрепящите го доказателства) не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице, тълкуват магистратите. Те уточняват също, че съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и 3 от НПК не се допуска за отделен подсъдим, когато друг не е съгласен, същата процедура да се приложи и спрямо него.
Тълкуванието сочи, че при започнала вече процедура на съкратено следствие първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия по обвинителния акт. При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след такова следствие, е недопустимо апелативният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, изрично подчертава ВКС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във