Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВКС и ВАС "се разминаха" за давността

"Двегодишна давност погасява наложените глоби!" - с тези оптимистични съобщения медиите ощастливиха хиляди българи по великденските празници. Повод за всенародната радост даде тълкувателно решение №2/2017 г. на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, оповестено току в навечерието на празниците.

Само че радостта се оказва леко прибързана. Защото "новината" бе вярна, но не съвсем - решението на съда в никакъв случай не означава, че ако някой просто реши да се скатава две години и откаже да си плаща глобите, ще може да се отърве от тях.

Първо трябва да напомним, че и досега в Закона за административните наказания и нарушения (ЗАНН) си пишеше, че глобата не може да бъде събирана, ако са изтекли повече от две години от налагането й. Заради т.нар. "изпълнителска давност", заложена в чл.82 от ЗАНН. Тази давност представлява период от време, установен в закона, след изтичането на който принудителното изпълнение на едно задължение става невъзможно.
 
Това правило обаче важи само ако междувременно срещу нарушителя не е започнало изпълнително производство - т.е. ако глобата не е изпратена за принудителното събиране в НАП. Защото в този случай всяко действие на публичния изпълнител срещу длъжника "прекъсва" изпълнителската давност. А след това прекъсване започва да тече нов срок, който на практика "удължава" давността.

Върховният административен съд всъщност беше сезиран с един чисто "технически въпрос", който обърква съдилищата и предизвиква противоречива практика: колко трябва да е дълъг този нов срок, който започва да тече след прекъсването на давността. И дали тя се "удължава" с още две години, както пише в ЗАНН, или с пет години - както гласят разпоредбите на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), по който работят публичните изпълнители и по който се събират всички останали публични вземания (данъци, мита, такси и прочие).

Има обаче и абсолютна давност - тази, която независимо от всички спирания и прекъсвания накрая "погасява" самото задължение (според ДОПК след десет години се заличават всички публични вземания). Точно тази давност би "отървала" нарушителите от глобите им. Само че съдът въобще не е разсъждавал за нея. Нещо повече: съдиите от ВАС изрично са записали, че тълкувателното им решение е свързано само и единствено с изпълнителската давност. Но то въобще не засяга абсолютната.

В тълкувателното си решение магистратите от ВАС приемат, че новият срок, който започва да тече при "прекъсване" на изпълнителската давност, е две години, а не пет - както пише в ДОПК. Защо? Защото приемат, че глобата не е обикновено публично вземане, а наказание, което се налага с друга цел. И затова режимът за събирането й трябва да е различен от този за митата и данъците.

"Именно спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност и за изпълнението на административното наказание...", поясняват съдиите. И продължават: "Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Ако това въздействие не бъде осъществено в относително кратки срокове за леките нарушения, които се наказват с глоба, постигането на заложените в закона цели става по-трудно или невъзможно, което обезсмисля и административнонаказателната репресия... Доколкото глобата е резултат на реализирането на административнонаказателната репресия, не е оправдано тя да рефлектира върху правната сфера на административния нарушител прекалено дълго във времето. Затова, когато се разглежда правната природа на глобата, превес следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. Изключвайки кратката абсолютна давност по чл.82, ал.3 ЗАНН, законодателят вече е обезпечил в достатъчна степен интересите на фиска", мотивират решението си съдиите от ВАС.

С две думи: ВАС реши с колко може да се "удължава" давността след прекъсването й, но нищо повече. И това тълкуване на магистратите съвсем не означава, че занапред всяка глоба, останала несъбрана в продължение на две години, автоматично ще бъде зачерквана. Макар че със сигурност има хиляди "брадясали" санкции, които с години събират прах из папките по нечии бюра - за тях това ще е краят.

Решението на ВАС в никакъв случай не "изчиства" и всички останали проблеми, които възникват при прилагането на давността. И не е за пренебрегване съмнението дали не беше по-редно въпросът да бъде обсъден съвместно със съдиите от Върховния касационен съд. Тъй като давността засяга и тях - във връзка с прилагането на чл.78а от Наказателния кодекс, който допуска освобождаването от наказателна отговорност за извършени престъпления и наказването им само по административен ред - с глоба. Още повече че практиката на общите съдилища и на ВКС (поне до момента) беше точно в обратен смисъл: там съдиите прилагат "дългата давност", уредена за събирането на публичните вземания в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

В самото предложение за образуването на тълкувателното дело пред ВАС са посочени три решения на общите съдилища - и в трите съдиите са приложили "дългите" давностни срокове по ДОПК.

Първото от тях е решение от 11 юни 2015 г. по дело №520/2015 на ВКС. Делото е наказателно и е за телесна повреда, нанесена през 2013 година. На подсъдимия е отказано освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК, тъй като преди това той веднъж вече се е ползвал от тази законова привилегия: бил е освободен от наказателна отговорност, била му е наложена глоба, която той не платил. И ВКС казва: чл.78а не може да бъде приложен повторно, тъй като деецът не е реабилитиран. А не е реабилитиран, тъй като няма данни, че си е платил глобата. Освен това законът иска не само глобата да бъде платена, но и да изтече една година срок след това плащане - едва тогава може да настъпи реабилитация. "Погасяването на това публично вземане поради изтекла давност би имало своето значение относно реабилитацията за извършеното престъпление. Сроковете за погасяването му следва да се търсят в специалните закони относно принудителното изпълнение. В случая това е Данъчноосигурителният процесуален кодекс (ДОПК), който ги определя в чл.171, ал.1 и 2 като обикновена петгодишна и абсолютна десетгодишна давност, след изтичането на които публичното вземане се отписва и изпълнителното дело се прекратява", казват съдиите от ВКС...

Същата е тезата и в другите две решения, цитирани и в разпореждането за образуване на тълкувателното дело във ВАС: на Окръжния съд в Кърджали (решение 11 от 02/14/2011 г.) и на Апелативния съд в Бургас (решение 45 от 16.3.2016 г.). И в тях става дума за наказателни казуси, отново свързани с повторното прилагането на 78а от НК при несъбрани глоби. И двата съдебни състава възприемат давността по ДОПК. "За да се определи каква е давността за изпълнение на наказанието "глоба", необходимо е да се ръководи от правилата, уреждащи събирането на публичните вземания, респ. - давността на тези вземания. Тези правила се уреждат понастоящем от ДОПК. Предвиждат се петгодишен давностен срок за публичните вземания, считано от първи януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати задължението, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, както и десетгодишен абсолютен давностен срок",  казва съдът в Кърджали. Аналогично е становището и на Апелативния съд в Бургас.

Тези решения съвсем не са единствени - бързият преглед в сайтовете на съдилищата в страната показва, че това е обичайната практика в много от тях. А дали общите съдилища и ВКС ще "ревизират" тази практика - ще видим тепърва. Според Закона за съдебната власт "тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове".


Давността не стига за реабилитация

Има и още един важен ракурс, който трябва да се знае специално по отношение прилагането на чл.78а от НК. Пак според съдебната практика на общите съдилища "платените след изтичане на давностните срокове публични задължения не са недължимо платени. Вземането съществува и след като е погасено по давност, макар и да не може да бъде събрано принудително. След като вземането съществува, то е и изпълняемо. Щом наказанието "Глоба" подлежи на изпълнение, макар и не по принудителен път, то изтичането на давностния срок не означава, че от този момент започва да тече реабилитационен срок. Задълженото лице продължава да търпи негативни последици, защото за него е налице възможност да изпълни, съответно - неизпълнението му продължава да е противоправно"....

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във