Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВКС на ход за банковите лихви

Изрична законодателна промяна или намеса на Върховния касационен съд (ВКС)с тълкувателно решение - тези са двете основни възможности за въвеждане на сигурни правила относно възможността банките да променят едностранно лихвите по кредитите. Въпросът отново е на дневен ред след решението на Русенския районен съд от края на юли по дело на младо семейство срещу Юробанк И Еф Джи България, за което БАНКЕРЪ вече писа.


Според юристи проблемът трябва да бъде уреден трайно и стабилно, защото делата на клиенти срещу банки се умножават. Ефектът е предимно негативен. Освен че товарят съдилищата и вкарват в разходи кредитополучателите, те са потенциална опасност за стабилността на банковата система. Заради липсата на сигурни правила съдебната практика е противоречива, което прави намесата на върховния съд за създаването на обща, задължителна за всички практика наложителна. Но докато това се случи, ще продължаваме да броим прецедентите. Като този на Момчил от Русе, който влетя с летящ старт в новините, без изобщо да е искал това.


Прецедентът от Русе

nbsp;


Момчил Б. и съпругата му са младо семейство икономисти, което през 2008 г. изтеглило ипотечен кредит от 35 000 евро, за да си купи първото собствено жилище. И двамата са изрядни платци - работят, имат добри доходи.


Но лихвата им започнала да нараства и от 248 евро месечно вноската им, след няколко повишения, стигнала до 270 евро. Като хора, които работят с числа и сметки, те потърсили логиката на числата. Защото въпреки срива на Euribor лихвеният процент по кредита им започнал да расте. Нараснали и съответните такси и комисиони по обслужването на заема.


Така започнало делото. Всъщност произнасянето за нищожността на клаузата за едностранното вдигане на лихвата в договора на Момчил е просто допълнение към цялото решение по делото, което той е завел. С това решение съдът е обявил за нищожни още три други клаузи в договора му за кредит. И тези клаузи са базови в цялостната политика на банките. Те не засягат само Юробанк, част от тях се използват от почти всички трезори. Затова и решението на съда в Русе всъщност е важно не само за Момчил, не дори само за Юробанк, а за всички.


Спорните клаузи

nbsp;


Според Районния съд в Русе нищожна е и клаузата, според която, ако банката промени базовия си лихвен процент за жилищни кредити по време на действието на договора, размерът на погасителните вноски, определени при първоначалното сключване на договора, се променят автоматично.


Прогласена за нищожна е и клаузата, с която банката си запазва правото по време на договора да променя таксите и комисионнте, които кредитополучателят плаща при различните операции, и обстоятелството, че новите стават автоматично задължителни за него.


Нищожна, според съда, е и клаузата, с която е предвидено при обезценка на ипотекирания в полза на банката апартамент кредитополучателят да бъде задължен да предостави друго обезпечение или да внесе накуп сума, определена от банката. В противен случай целият му кредит да става предсрочно изискуем.


Всички тези клаузи плюс едностранната промяна на лихвения процент според съда, са неравноправни. А неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите е всяка уговорка в тяхна вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора. Като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Според ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни.


За банките има изход

nbsp;


и той се казва основателна причина. Законодателят е оставил възможност за банките да коригират едностранно лихвите. Това е единственото изключение от общите правила. Финансовите институции все пак могат едностранно да променят уговорки в договорите си, но при определени условия. И едно от тях е да е налице основателна причина. А тази основателна причина трябва да се докаже от тях. Точно това се оказва проблемът по конкретното дело - банката не успяла да докаже, че е имала основания да повишава лихвата и да променя условията в договора. Но само на първа инстанция.


Банката е обвързала повишението на базовия си лихвен процент с изменение на пазарните условия. Понятието пазарни условия обаче е толкова широко по своето съдържание и обхваща такъв необятен брой разнопосочни по действие фактори, че на практика е трудно да се прецени кога се е осъществило въпросното изменение, смята съдът.


Той приема, че неблагоприятните изменения в макроикономическата среда действително са налице и че те се изразяват в нарастване на лошите кредити и ограниченото чуждестранно финансиране. Приема и че това е причината банките да привличат финансов ресурс чрез депозити при по-висок лихвен процент, което води и до по-висок лихвен процент при кредитите. Приема също и че считано от 2008 г. печалбата на банката е намаляла.


Икономически затруднения изпитват обаче не само банките. Такива трудности изпитват и техните потребители, чиито интереси също следва да бъдат защитени, казва съдът. И обявява за нищожни клаузите в договора, в които са предвидени едностранни изменения при неясни условия от страна на кредитодателя. Защото са неравноправни - нарушават изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора.


В крайна сметка съдът в Русе е задължил банката да върне на Момчил 966 евро надвзета, чрез тези клаузи, лихва по кредита за периода от 2012 г. насам. И символични суми от поскъпналите такси.


Случаят в Русе не е единствен. През февруари тази година окръжният съд в Стара Загора е определил като нищожна клауза в договора на друга банка, която също дава възможност за едностранно вдигане на лихвите по кредита. Защото според тази клауза изменението настъпва не при всяка промяна на базисния лихвен процент, а само ако пазарните условия водят до необходимост от увеличаване на лихвата. Тоест допуска се промяна, но само нагоре - при изменение на базисния лихвен процент, съответно на пазарния лихвен индекс SOFIBOR, който ползва тази банка. Според съда липсата на уговорена възможност дължимата лихва да бъде и намалявана при промяна на пазарните условия, водещи до понижаване на базисния лихвен процент, прави клаузата неравноправна.


Всъщност, по-важното в случая с това старозагорско банково дело е, че то е едно от


малкото пробили във ВКС

Насрочено е за разглеждане там през март 2014 година. А това е вече най-висшата съдебна инстанция, от която на практика се очаква да каже правилно ли съдът е разтълкувал закона по отношение на банките и на клиентите им.


Истината е, че повечето от тези спорове никога не стигат до ВКС по една проста причина - обикновено са за малки суми, под 5000 лв., а законът поставя този праг като задължителен за обжалване пред върховния съд. Ако пък финансовото изражение на спора е над този праг, загубилият делото в долните инстанции попада под ударите на правилата за допустимост в новия Гражданскопроцесуален кодекс. Според тях ВКС има право на предварителна преценка дали изобщо да допусне касационната жалба за разглеждане, а основният критерий е наличието на противоречива практика на съдилищата при решаване на подобни казуси. Получава се омагьосан кръг, при това абсурден - хем практиката в долните инстанции е противоречива, хем ВКС не реагира. Това пък позволява всеки съд да си тълкува и прилага закона, както намери за уместно. Затова една и съща банка с един и същи типов договор може да спечели на едно място в страната и да загуби другаде.


nbsp;


nbsp;


Каре:


nbsp;


Решението на Русенския районен съд по дело срещу Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка) от 30 юли 2013 г. е на практика прецедент, но той няма силата на прецедента в англосаксонските правни системи. За разлика от тях, в континенталната система, каквато е и нашата, другите съдилища не са длъжни да решават подобен спор по същия начин. Задължението за уеднаквяване на практиката е на ВКС.


Юристи твърдят, че досега не е имало решение на български съд, което да се отнася до самата клауза. Решенията са се отнасяли обикновено до връщането на пари и са били в полза на ищеца или на банката. Сега обаче русенският съд задълбава, казвайки, че понятието пазарни условия е твърде широко и на практика е невъзможно да се прецени кога има реални предпоставки за увеличаване на базовия лихвен процент и кога - не. Съдът намира, че е недопустимо в един потребителски договор предпоставките за упражняване на това толкова съществено от гледна точка интересите на кредитополучателя право на банката, каквото е правото на едностранно изменение на лихвения процент, да бъдат формулирани по подобен начин и едва в рамките на едно съдебно производство това пределно широко понятие - изменението на пазарните условия, да бъде попълвано със съдържание, с твърдения за настъпилите сътресения на кредитните пазари и с промяна на рисковите условия при кредитирането, пише в решението.


Както БАНКЕРЪ писа, Юробанк И Еф Джи България възнамерява категорично да продължи съдебната битка, смятайки, че договорът й с кредитополучателите е в пълно съответствие с приложимото законодателство. От банката подчертаха, че случаи като разгледания от районния съд в Русе са строго индивидуални и за прецедент не може да се говори, защото решението не е влязло в сила. На ход е Русенският окръжен съд, който ще разгледа делото на втора инстанция. Уеднаквяването на практиката може обаче да стане най-сигурно с тълкувателно решение на ВКС или с нормативна промяна.



Ирина Матева

Facebook logo
Бъдете с нас и във