Параграф22 Weekly

Черно на бяло

ВКС в "защита" на обществения интерес

Върховни съдии сезираха Конституционния съд с абсурдно искане

Кой да защити обществения и публичния интерес, и то със средствата на правото, ако не върховният съд в една държава?! Въпросът е риторичен - но ако държавата не е България. Или някоя друга територия, в която законът е врата в полето, а съдът "актуализира" практиката си според "правилната" страна по делото.   

В дните преди великденските празници се разрази шумен дебат по законопроектите, които разширяват правомощията на прокуратурата за намеса в гражданския оборот. Надделя тезата, че това е опасно, защото застрашава бизнеса. И се стигна до парадоксалната ситуация всички власти и държавни органи да откажат повече власт на обвинителите с мотива, че така нараства защитата на публичния и държавния интерес. Първо, защото никой в тази държава няма доверие на прокуратурата. А и тя самата - не си вярва. И второ, защото облажилите се от хайдушката приватизация определят какво се прави и какво не се прави в държавата. Но ревизията на раздържавяването категорично не е на дневен ред. Пък и самите вносители не криеха, че са бързали да изпълнят поредната законодателна поръчка във войната за активите на Корпоративна търговска банка, спекулирайки със защитата на националния интерес при сделки "за едно евро".

Дотук за прокуратурата. А ето как защитава националния интерес Върховният касационен съд (ВКС): В началото на седмицата стана ясно, че тричленен състав на търговската му колегия е сезирал Конституционния съд (КС) с искане да обяви за несъвместима с основния закон разпоредба от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). По-точно на преходна разпоредба, въведена през 2006 г. и коригирана на два пъти - през 2008-а и 2010 година. С нея законодателят дава възможност на Агенцията за следприватизационен контрол да защитава публичния, държавния и обществения интерес, като учредява законна ипотека върху имуществото на приватизирано дружество в случай че не е изпълнило в срок задължения към държавата. Става въпрос за "забравени" плащания по приватизационни договори, сключени по отменения преди това Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Малко предистория. През август 1998 г., когато голямата приватизация е вече в ход, държавата сключва сделка за продажбата на 78% от капитала на кърджалийското предприятие за добив на индустриални минерали "Бентонит" ЕАД. В началото на 2007 г. (деветата година след сключването на приватизационната сделка) държавата още не си е прибрала парите за продажбата на една от перлите на добивната ни индустрия. Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) решава да действа. По нейно искане Службата по вписвания в Кърджали регистрира законна ипотека за обезпечаване на държавните вземания. Ипотеката е върху недвижими имоти, за които е отбелязано, че са на мажоритарния собственик "Ес енд Би Индастриъл Минералс" АД. 

През 2011 г. държавата още не си е получила парите. Но дружеството атакува наложената обезпечителна мярка с иск пред Кърджалийския окръжен съд. През ноември 2012 г. той излиза с решение в полза на АСК, което собственикът на "Бентонит" обжалва пред Пловдивския апелативен съд. И въззивната инстанция отсъжда точно обратното - отменя решението на окръжния съд и постановява да бъде заличено вписването на ипотеката. Мотивът на апелативния съд е, че вписването на ипотеката е нищожно "поради липса на законово основание и противоречие с материалния закон". 

АСК на свой ред обжалва присъдата и спорът е отнесен към ВКС. И понеже това става при действието на новия Гражданскопроцесуален кодекс, разглеждането му минава през тежката цедка на преценка за допустимост. В крайна сметка разглеждането на делото по същество е допуснато в средата на миналата година "поради констатирана противоречива практика на съдилищата по значим за изхода на делото правен интерес". И тук нещата стават още по-странни. Вместо да посочи коя практика е правилната или да реализира едно от ключовите си правомощия - да преодолява противоречията в нея чрез иницииране на тълкувателно дело, по което да бъде издадено тълкувателно решение, търговската колегия на ВКС решава да се обърне към Конституционния съд.

Сезирането му е придружено със спиране на делото, докато той се произнесе. Прави го конкретният състав, но това едва ли е станало през главата на ръководството. Разликата между тези възможности е съществена - вместо да се стигне до директно произнасяне на състава или до колективно решение на върховните съдии за уеднаквяване на практиката, на КС е поднесено категорично становище в полза на едната страна. Вероятно защото атакуваната разпоредба е пределно ясна и трябва да бъде премахната, за да не пречи.   

В случая ВКС не иска тя да бъде тълкувана, а направо заявява позицията си, че тя е противоконституционна, и иска да бъде обявена за такава. Искането е мотивирано с аргументи, прилягащи далеч повече на адвокатска защита в полза на явно неизправната страна. В основата му е фалшивата теза, че държавата няма право да посяга на имуществото на приватизираното дружество, тъй като то не е страна в приватизационната сделка, а се явявало трето лице по нея. Това означавало, че неговото имущество не може да служи за обезпечение на кредитора, който в случая е държавата.

Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Нещо повече - стремейки се да разкъса връзката между приватизираното дружество и неговите собственици, съставът на ВКС твърди, че приватизационната сделка "води до промяна в принадлежността на правата върху акциите и дяловете, но не и до промяна в принадлежността на правото на собственост върху имуществото на търговските дружества. Купувачът на държавните акции и дялове отговарял с цялото си имущество за неизпълнение на приватизационния договор, но имуществото на приватизираното дружество не можело да служи за обезпечение на поетите от него задължения. 

В искането на ВКС дори не се споменава, че някогашното "Бентонит" ЕАД отдавна не съществува като отделно юридическо лице. Което означава, че собственикът му - "Ес енд Би Индастриъл Минералс" АД, притежава вече не неговите акции, а неговото имущество. То се е вляло в имуществото (патримониума) на купувача в резултат на приватизационната сделка, при която старото дружество се  прекратява без ликвидация. И купувачът вече отговаря пред кредитора си с новопридобитите активи като със свои. А на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол точно това й е работата - да предприема всички мерки за изпълнението на приватизационните договори.

Доводите по конкретните конституционни разпоредби, които атакуваният текст нарушавал, демонстрират неистова загриженост за частния интерес в ущърб на публичния. Правото на държавата да си получи парите потъпквало принципа, че частната собственост е неприкосновена и може да бъде отчуждавана единствено след предварително и равностойно обезщетение на собственика. Тук заиграването е потресаващо, защото нещата са обърнати наопаки. В случая с "Бентонит" изобщо не става въпрос за отчуждителна процедура, а за опит на държавата да си получи цената от неизправния купувач по приватизационна сделка. Съставът на ВКС обаче сякаш не може да проумее, че законодателят й е предоставил средство за това, което присъства в закона.

Според него възможността за учредяване на законна ипотека съставлявало своеобразна привилегия за държавата като кредитор, която й позволява тя да удовлетвори вземането си към неизправния купувач, като пристъпи към принудително изпълнение върху имуществото на приватизираното дружество. Но понеже то било трето лице по приватизационното правоотношение, не можело да носи отговорност за неизпълнените в срок задължения на купувача. Обратното означавало да бъде санкционирано за неизпълнение на чужди задължения, а отнемането на правото на собственост чрез реализиране на законната ипотека не можело да бъде оправдано с обществения интерес. Щом отношенията по приватизационната сделка са частноправни, интересът на държавата не можел да превишава интереса на всеки друг кредитор.

Между "нарушените" конституционни разпоредби съставът на ВКС посочва още принципите на свободната стопанска инициатива, равнопоставеността на частните субекти и държавата в условията на пазарна икономика, закрилата на чуждестранните инвеститори. Черешката на тортата е доводът, че когато "в един преходен момент" те инвестирали в приватизираните дружества, разчитали на тогавашната правна уредба, "изключваща възможността за последващо обременяване на имуществото на приватизираното дружество" за неизпълнени задължения по приватизационните договори. Последващото въвеждане на такава възможност засягало неоправдано правата на инвеститорите, тъй като нямало изискване акциите или дяловете да не са прехвърлени от неизправния купувач.

Иначе казано, ВКС приема тази разпоредба единствено ако тя е осакатена с това изискване - активите, придобити от първоначалния купувач чрез приватизационната сделка, да не са препродадени на друг инвеститор. След като бъдат продадени, държавата остава с пръст в устата пред неприкосновеността на новия собственик. Междувременно дължимите от първоначалния купувач неустойки също не може да бъдат събрани - било защото той вече не съществува като юридическо лице, било защото вече няма активи, или пък защото регистрацията и сметките му са в чужбина. Точно в тази посока вървят нещата и в случая с "Бентонит".

В началото на този месец стана ясно, че заводът е вече в ръцете на френския минерален гигант Imerys. Пазената в строга тайна сделка станала още в края на миналата година, удължавайки веригата на препродажбите. С първата (приватизационната) сделка "Бентонит" е предаден в ръцете на работническо-мениджърското дружество и на няколко компании, финансирани от СИБанк. През 2003 г. те продадоха 97% от капитала му на гръцката S&B Industrial Minerals, чиито собственици вероятно още тогава са смятали въпроса за плащането на приватизационната цена за приключен. Междувременно предприятието всяка година завършва с  печалба от милиони левове, а огромната част от продукцията му отива за износ.

От изявление на гръцкия собственик Одисеас Кириакопулос (бивш председател на Асоциацията на гръцките индустриалци) пред в.“Катимерини“ става ясно, че финансовите измерения на сделката с французите са надхвърлили половин милиард евро. При това гръцката фирма не продавала цялото си участие, а си запазвала контрола на 4.5% от капитала на Imerys, която е най-голямата компания за индустриални минерали в света. В нея Кириакопулос ще е член на управителния съвет, а S&B Industrial Minerals запазва някои отделни производства и цялата си дейност в Гърция. Французите пък са доволни от поглъщането на конкурент, който да им развърже ръцете в борбата с евтината китайска продукция. Само българската държава не може да вземе парите си. Българският съд поставя публичния и обществения интерес в краката на чуждестранните инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във