Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВКС вдигна байрака срещу прекия вот

Няколко седмици продължиха догадките кой е в дъното на съпротивата срещу така желания от Европейската комисия пряк избор на членовете на следващия Висш съдебен съвет(ВСС)от магистратската квота наесен. Все пак завесата се отвори. На семинар в базата на Върховния касационен съд(ВКС) в Лозенец ръководството му призна, че е против въвеждането на директното гласуване, тъй като нямало време да бъде организирано до октомври. Досега единствено правосъдният министър Диана Ковачева опитваше да обясни защо и как е отпаднала тази процедура от законопроекта за промени в Закона за съдебната власт. Тя беше ключова в предложенията на поканените да участват в подготовката му неправителствени организации и най-вече от Съюза на съдиите в България. Но в гласувания от Министерския съвет вариант беше записана модификация на сегашната система - чрез делегатски събрания.


Ковачева приведе сходни доводи - пряк избор чрез електронно гласуване можел да бъде използван едва при избора на по-следващия ВСС, тъй като изработването на съответния софтуер изисквало повече време. Не бил възможен и пряк избор на общи събрания, понеже нямало зала, която да побере наведнъж хилядите съдии, прокурори и следователи. Междувременно Европейската комисия реагира гневно чрез генералния си секретар Катрин Дей и говорителя си Марк Грей. Те дадоха да се разбере, че не приемат тези оправдания и че залогът е какви изводи ще съдържа предстоящият юлски мониторингов доклад. Острият тон на Брюксел обаче отдавна не стряска съдебната олигархия.


Под претекст, че прекият избор ще е много скъп, ръководството на ВКС подкрепи отлагането му с цяла петилетка. Според председателя на съда Лазар Груев организирането на тридневно национално общо събрание на 2000 съдии щяло да глътне поне 1 000 000 лева. Някъде толкова щяло да струва и прилагането на същата процедура за 1700 прокурори и 500 следователи. Новоназначеният заместник на Груев - Красимир Влахов , пък наблегна на невъзможността прекият електронен вот да бъде подготвен до есента. Той трябвало да бъде много добре организиран, за да не се опорочи. Според Влахов нямало спор, че прекият избор е най-демократичен и легитимен, но лошата организация можела да го компрометира. Той не спомена правена ли е консултация със специалисти, но поднесе еднозначната констатация, че проблемът е нерешим в оставащите пет месеца. Специалният софтуер трябвало да гарантира, че в избора ще участват само магистрати, но да запази тайната на вота им. А преди да бъде използвана системата, трябвало да бъде тествана.


По всичко личи обаче, че ръководството на ВКС е против прекия избор не заради евентуалните технически затруднения, а по принцип, и затова раздува въображаеми проблеми. Нещо повече - Груев и Влахов защитиха делегатските събрания. Те не приемали на вяра твърдението, че те се манипулират много по-лесно, отколкото общите, а това вече много пъти се е случвало. Било дори несериозно да се води такъв дебат, понеже съдиите работели с факти. Дори някъде да е имало манипулации, те едва ли имали относимо значение за избора. В стремежа си да внуши прозрачност Влахов дори предложи наблюдатели да следят изборите за ВСС, а медии и неправителствени организации пряко да наблюдават броенето на гласовете.


Какво ще видят те обаче на изхода на вота не е ясно, тъй като контролирането му става далеч по-рано - в самите съдилища и прокуратури при определянето на кандидатите и при избора на делегати за общите събрания. Сред пратениците обикновено са председатели на съдилища и техни заместници. За никого не е тайна, че младите магистрати обикновено нямат думата и освен това административните им началници зорко следят кой от тях за кого дава гласа си. Дори когато общите събрания демонстрират инакомислие, остава усещането, че то е режисирано от съответните административни ръководители. През лятото на миналата година съдиите от районния, от градския и от апелативния съд в София плюс тези, които работят в самия ВКС, бойкотираха чрез празни бюлетини избора на делегати за участие в делегатското събрание, което трябваше да излъчи двама членове на ВСС от съдебната квота. Бунтът срещу безпринципните действия на съвета беше напълно обясним, но отразяваше и съпротивата на съдебната върхушка срещу стремежа на управляващите да настанят свои хора на ключови постове в системата.


По информация на Параграф 22 в магистратските среди се смеят на аргументите за непреодолими пречки за провеждането на пряк избор на членове на следващия ВСС през есента. Говори се, че прекият избор нито е толкова скъп, нито е толкова сложен, колкото го изкарват неговите противници. Той може да бъде направен за един ден, без да е необходимо всички съдии, прокурори и следователи да бият път до София. Вотът може да бъде даден в рамките на няколко часа в петте апелативни центъра - София, Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна, като се използва класическият метод с урна и хартиени бюлетини. В интернет форумите пък се изразява масово недоволство от позицията на ВКС - изказват се категорични мнения, че тя обслужва статуквото и цели кадровата политика да се реализира чрез обичайните брокерски схеми.


nbsp;


nbsp;


Ръководството на ВКС e раздвоено и скептично в оценката си за проекта за нов Наказателен кодекс (НК). Според заместник-председателя на съда и председател на наказателната му колегия Гроздан Илиев това, че работната група не е предложила мотивите си, не дава възможност за категорична положителна оценка, но изключва и възможността за изцяло негативна оценка. Не било ясно каква е философията на проекта и имало нужда от дискусия. Гроздан Илиев смята, че в основата си проектът следва българската правна традиция и съдебна практика, както и че не е далеч от действащия НК, въведен през 1968 година. В условията на масова престъпност Илиев одобрява омекването на наказанията и премахването на доживотния затвор без право на замяна, той споделя схващането, че тежестта и продължителността на наказанието не е решаващ елемент в борбата с престъпността.


Гроздан Илиев изказа несъгласие с предлаганата система от наказания, в която пробацията е останала като наказание, при това на второ място след лишаването от свобода. Илиев смята, че пробацията е нетипична за българските условия и дори не е ясно наказание ли е, или мярка за принуда. Той предлага да останат две основни наказания - лишаване от свобода и глоба. При съществуващите механизми за налагане на присъди под минимума пък подлежало на дискусия дали въобще лишаването от свобода да има минимум и максимум. Като допълнителни наказания Гроздан Илиев препоръчва конфискацията, лишаването от права и евентуално - порицанието. В отделен закон пък трябвало да се уреди система от възпитателни мерки по отношение на условно осъдените.


Илиев признава, че наказателната конфискацията се налага изключително рядко и на практика остава само на книга. Причината е, че по закон конфискацията се постановява за част от имуществото, а не за конкретно имущество. По тази причина прокуратурата не си правела труда да издирва конкретни имоти, коли и банкови сметки. За пример той сочи делото срещу фараона Иво Недялков, който се сдоби със символична осъдителна присъда за длъжностно присвояване. Тя включва и конфискация на 1/4 от имуществото, но прокуратурата не е установила какво притежава към днешна дата Недялков и конфискацията е неизпълнима. Сега делото е върнато за установяване на имуществото, въпреки че самият Недялков отдавна твърди, че няма нищо на свое име, а милионите на вложителите в пирамидата му Ийст Уест Интернешънъл потънаха в джобовете на подставени лица.


В духа на тезата си за масова декриминализация Гроздан Илиев и Лазар Груев смятат за основен дефект на проекта, който го обезсмисля, липсата на разграничение на противообществените прояви на престъпления и на административни нарушения, които да се наказват по облекчен ред. Двамата изказаха съжаление, че това нямало да бъде разбрано от обществото, което искало всичко да се криминализира, а щом е в НК, трябва задължително да е в затвора, щом е в затвора - задължително доживот. Предложената нова система за наказване на опасния рецидив пък била неоправдано засилване на репресията. Премахнатата възможност за споразумение при причинена смърт по непредпазливост също не се харесва на шефовете на ВКС - тя нямало да доведе до завишаване на наказанията, но би забавила този вид дела.

Facebook logo
Бъдете с нас и във