Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Властта се обожестви

Любопитна седмица се изниза - шумни скандали около нашата кандидатура за еврокомисията, смени в кабинета, прокурорско-Маргината многосерийна драма, византийските номера по граничните пунктове, много сняг и минус 23 градуса в Алфатар...
И в залисията около тези вълнуващи за народонаселението теми властта намери за необходимо да се погрижи и за спокойното си бъдеще.
Тихомълком желязна герберска ръка в мека ръкавица написа закон, с който понечи да закове българина пред телевизора, та да гледа и да не вярва на очите си как хората по света могат да протестират.
От четвъртък (21 януари) българинът поединично ще може да занесе цветенце, да се прекръсти или да падне на колене пред свещените сгради на Министерския съвет, на президенството и на Народното събрание. Но не и да протестира около тях организирано.
Посред шумотевицата около блокадата на границите и промените в правителството депутатите от мнозинството полекичка гласуваха на второ четене промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите, които вече ще регламентират божествения произход на властта у нас. Протести не могат да се организират около сградите на парламента, президентството и Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти, приеха депутатите. Отпаднаха и манифестациите като форма на гражданска инициатива.
В името на гарантираното спокойствие на властимащите за решаване на бъднините на народа представителите му в НС заковаха и досегашната забрана митинги и шествия да се правят по нощите. Мнозинството отряза проекта на вироглавия Яне Янев събрания, митинги и протести да се правят по всяко време на денонощието и остави нормата това да се случва само в часовете между 22.00 и 6.00 часа.
Все пак народните избраници оставиха и някое и друго местенце, където българите да могат организирано до дават воля на гнева и протеста си. Може би в името на реформата в съдебната система депутатите отхвърлиха предложението зоните за сигурност да включат и териториите на Върховния касационен и Върховния административен съд - мотивът им бе, че останалите съдилища в страната могат да поискат същото.
Промени бяха направени и в сроковете за уведомление на общинската власт за намеренията да се протестира. Досега организаторите на митинги трябваше в рамките на 48 часа да информират съответната общинска администрация или кметство, на чиято територия смятат да проведат шествие. С гласуването на поправките този срок вече става 72 часа, като в уведомлението трябва да се посочат конкретно организаторът, целта на шествието, мястото, маршрут на движение, времето за протичане. Ако организаторите получат отказ за провеждането на митинга, те ще разполагат с тридневен срок, за да обжалват забраната пред местния административен съд. Според закона магистратите трябва да реагират в рамките на 24 часа, през което време забраната си остава.
Любопитното е, че тези промени напълно повтарят идеите на предишното управление на тройната коалиция. Кабинетът Станишев, при чието споменаване сегашният премиер Бойко Борисов си плюе в пазвата и се кръсти, понечи да прокара същите промени в началото на 2009 г., но намеренията му предизвикаха отпор както от синдикални и граждански организации, така и от медиите. Вторият му опит беше през април, но идеите на Станишев пак не минаха по същите причини.
В някои сайтове бяха разпространени любопитни данни за авторите на сега одобрения законопроект. Това са депутатите от ГЕРБ Ивайло Тошев, Красимир Ципов, Емил Радев. За тях е известно само, че са членове на правната комисия на НС. И тримата са далеч от възрастта на феодалните или синодалните старци (както каже вицепремиерът Дянков) , тъй като са около 40-те. Ще рече - би трябвало да са непоразени от консервативността на хората, чиято младост е минала по манифестациите. Тошев е бил за кратко съдия в Шумен, адвокат и член на управата на местния футболен клуб. Законодателят Ципов пък е работил в МВР и е помагал на шефа на правната комисия Янаки Стоилов от БСП в предишния парламент да съставя законопроекти за МВР, НК, правосъдието. А Радев е адвокат от Варна и шеф на местната организация на ГЕРБ.
Законопроектът на тримата предизвика неодобрението на бившия казионен синдикат КНСБ, останалите заинтересувани примигват като плъхове в брашно и мълчат. Реакция достатъчно странна, ако се има предвид как обществеността скочи срещу възможността властта да ограничи правата на гражданите във виртуалното пространство. Става дума за скандалите около прословутия Закон за електронните съобщения и контролът на МВР върху трафичните данни, където бяха постигнати известни компромиси.
Явно комфортът, в който битуват управляващите, не търпи компромис и е необходимо да бъде и нормативно уреден за в бъдеще. Неслучайно президентът Георги Първанов предрече в петък (22 януари) че кризата може да доведе до социален и политически вандализъм с появата на радикални социални и политически субекти. В такъв случай Законът за събранията и митингите явно е много важен акт за преодоляването на кризата.
Който не е съгласен с това - да иде и да протестира. Най-добре в Гръцко...

Facebook logo
Бъдете с нас и във