Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Вложители: Решението за лиценза на КТБ е нищожно

Решението за отнемане на лиценза на БНБ е нищожно - по закон предложението за него е трябвало да бъде внесено на заседанието на управителния съвет на БНБ на 6 ноември от двама души едновременно: от управителя на БНБ Иван Искров и от подуправителя на управление "Банков надзор" Цветан Гунев. Цветан Гунев обаче не е бил на работа - той излезе (всъщност бе изпратен) в дълъг отпуск, след като бе обявено, че срещу него е повдигнато обвинение за престъпление по служба. Следователно не е участвал при внасянето на това предложение. За сметка на това в закона не е посочено, че то може да бъде внесено от изпълняващата правомощията му Нели Кордовска.

Подуправителят неслучайно се избира от Народното събрание - това е предопределено от особените му правомощия, а и изборът е част от процедурата за законното му встъпване в длъжност. Кордовска не отговаря на тези условия. И това е един от най-често използваните мотиви, с който се иска отмяна на решението на БНБ за отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка. Но той далеч не е единствен.

Атакува се и основанието на БНБ да отнеме лиценза на банката - оспорва се най-вече преоценката на активите на КТБ, основана на оценки, които според вложителите не отговарят на стандартите. Активите на банката би трябвало да се оценят по стойностите им към 20 юни, когато тя бе поставена под специален надзор, а не към 30 септември, категорични са жалбоподателите. Освен това част от тях твърдят, че при оценяването са ползвани порочни принципи: например ако не се намери даден документ в кредитното досие, да се приема автоматично, че той не съществува. При обезценките на кредитния портфейл на банката пък са използвани международен счетоводен стандарт и методология, която ще започне да се прилага чак от 2018 г., твърди се в жалбите. Жалбоподателите питат още не е ли налице конфликт на интереси, при положение че част от одиторите, проверявали банката, предоставят одитни услуги и на част от нейните длъжници - тези, чиито кредити е трябвало да оценяват и чиито задължения всъщност формират част от активите на КТБ.

"БНБ не е представила никакви доказателства, че становищата от собствените й надзорни инспекции в банката са били неверни", твърдят вложителите и смятат, че нито оценките, нито финансовите и надзорните отчети за собствения капитал на КТБ към дата 30 септември 2014 г., изготвени от квесторите, са действително и достоверно правно основание, за да се установи отрицателната стойност на капитала на КТБ.

В някои от жалбите се срещат и други обвинения: например че подуправителят на БНБ Димитър Костов е в конфликт на интереси, защото съпругата му била служителка в КТБ. Настоява се да се провери и дали другият подуправител на БНБ Калин Христов не е в конфликт на интереси, тъй като е член на борда на директорите на "Дружество за касови услуги", където съдружници са четири други, конкурентни на КТБ банки.

Процедурата по поставянето на банката под специален надзор и последващото искане за отнемането на лиценза й са  другият основен мотив, на който вложителите се опират при опита да докажат своята теза. Те твърдят, че квесторите са допуснали серия нарушения на закона. А усилията им след 20 юни, когато банката бе поставена под особен надзор, са били насочени само към ускорено установяване на неплатежоспособността й, но не и към оздравяването й. Според вложителите това противоречи на духа на закона. БНБ е издала решението за отнемане на лиценза, без да установи всички факти и обстоятелства по случая и в нарушение на правилата, категорични са вложителите, а и акционерите в КТБ.

Това всъщност е тяхната последна възможност за защита - отнеме ли лиценза на Корпоративна търговска банка, съдът просто ще обяви и фалита й. Топката сега е във Върховния административен съд. От сайта на съда става ясно, че делата вече са разпределени на различни съдии-докладчици. Част от преписките все още отлежават, защото се очаква да бъдат окомплектовани с нужните документи от страна на БНБ. А камарите с жалби  продължават да засипват съда и изобилстват от несъвсем предколедни настроения.


КАТО ОТДЕЛЕН ТЕКСТ

Акционерите настояват за международна експертиза

Фирмите "Бромак" ЕООД и "Бългериан Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.л.", които са основни акционери в Корпоративна търговска банка, също оспорват отнемането на лиценза й. Ръководствата на дружествата твърдят, че имат правен интерес да атакуват решението на БНБ, защото то засяга пряко техните интереси - като собственици на акции в КТБ те са инвестирали значителни средства, които губят заради преустановяването на дейността на банката.
 

Отсъствието на Гунев от заседанието на УС на БНБ, на което е взето решението за отнемане на лиценза, е основен коз и в техните жалби. Мениджмънтът на "Бромак" обаче сочи още, че допълнително основание за незаконосъобразност на това решение е и присъствието на другия подуправител на БНБ - Димитър Костов. Той трябвало да се въздържи от гласуване поради конфликт на интереси - съпругата му работела в КТБ.
Акционерите на "Бромак" също смятат, че няма основания за отнемането на лиценза на КТБ и че обезценката на активите й е несъстоятелна. Според тях самото производство по специален надзор на банката е проведено незаконосъобразно, тъй като както квесторите, така и БНБ са нарушили серия от правила. Отделно в жалбата на "Бромак" се твърди, че двамата квестори - Станислав Лютов и Елена Костадинчева, не отговарят на условията в закона - да са работили най-малко пет години на длъжност с ръководни функции в банка или в сравнимо с банка дружество или институция. Фактът, че Лютов бил синдик на две банки, съвсем не бил достатъчен.

 

Според акционерите на "Бромак" квесторите са изпращали неправомерно на кредитополучателите писма, съдържащи декларации, които те трябвало да подпишат: че те безусловно "предоставят на разпореждане на КТБ обезпеченията", дадени срещу получените заеми. Подобно изискване е незаконно и то целяло да бъдат отблъснати кредитополучателите да предоставят каквато и да било информация. Освен това квесторите искали в съвсем кратки срокове кредитополучателите да им дадат писмено огромен обем данни за дейността си, при това за пет години назад, а също прогнози за бъдещата си дейност, което също демотивирало хората изобщо да отговарят на тези писма. Това консултантските фирми са третирали като нежелание да се даде информация и са го приели като основание "неправилно, незаконосъобразно и неоснователно да обезценят активи на КТБ", коментират акционерите от "Бромак".  
 

И двете фирми акционери в КТБ настояват да бъде назначена съдебна експертиза, която да установи съответства ли методологията, по която са обезценени активите на банката, на изискванията на европейското законодателство, правилно ли е приложена и изобщо налага ли се такава обезценка и какъв е капиталът на КТБ в действителност. Молбата им е съдът да избере за тази експертиза три вещи лица от списъка на Федерацията на европейските счетоводители, регистрирана в Белгия. Списъкът на вещите лица, които ползва българският ВАС, се определя по наредба, издадена съвместно от правосъдния министър и от управителя на БНБ. А участието на управителя на БНБ в тази процедура само по себе си е основание за съмнение в независимостта и безпристрастността на вещите лица, включени в него, обясняват от "Бромак".

Facebook logo
Бъдете с нас и във