Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Вместо в Шенген - във фризера!

Европа поредно се изгаври с нас, след като в четвъртък (7 март) ни предписа програма дълбоко замразяване в процедурата по присъединяването ни към свободната зона Шенген. Това се случи по време на заседанието на министрите на вътрешните работи на страните от ЕС в Брюксел, на която присъства и МВР-шефът в оставка Цветан Цветанов. Преди заседанието той се ограничи само с коментара, че не бива политическите решения да влияят на съвместната оперативна полицейска работа, която е в интерес на сигурността на ЕС. Неуморният Цветанов, който досега безспир рекламираше нашата готовност да влезем в Шенген, най-накрая вдигна бял флаг. Той обяви, че България ще търси съгласие сред членките на ЕС за присъединяването ни в някой следващ период от време.


Устремът му се сломи окончателно, след като противниците на идеята за приема ни рязко се увеличиха в дните преди въпросната среща на министрите. В началото на седмицата с кинжален удар в гърба ни изненада традиционният ни партньор Германия. Министърът на вътрешните й работи Ханс-Петер Фридрих обяви в интервю, че Германия ще наложи вето на присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, ако по време на срещата на вътрешните министри от ЕС двете страни поискат такова гласуване. Според него гражданите на Германия ще одобрят разширяването на шенгенската зона само ако основните изисквания се изпълняват, което сега не се наблюдава. В България и в Румъния процъфтява корупцията, там могат да се купят документи, което би позволило на неблагонадеждни граждани да влизат в Германия без последващ контрол, заяви в интервюто си Фридрих. Той уточни, че не се обсъжда и възможността за частично встъпване на България и Румъния в Шенген чрез летищата и пристанищата - условието, при което бяха приети някои страни от ЕС в последната вълна от 2007 година.


Казаното от Фридрих потвърдиха и представители на Европейската народна партия, иначе традиционен партньор на слязлата доброволно от власт ГЕРБ. Германският евродепутат от ЕНП Маркус Фебер отиде още по-далеч от вътрешния министър Фридрих, като обяви в четвъртък (7 март), че Румъния и България не отговарят дори на минималните критерии, за да влязат в Шенген. Не виждаме никакъв напредък в Румъния и България. Шенген не е само технически въпрос, каза Вебер в интервю за Радио Франс Ентернасионал.


Към вразите ни през седмицата се присъедини и Финландия. Ден преди преди началото на заседанието на Съвета за правосъдие и вътрешни работи вътрешният министър на Финландия Пейви Расанен също каза, че опитите на Румъния и България да се присъединят към Шенген ще бъдат блокирани. Тя посочи, че причината е високото ниво на корупцията и неспазването на принципите на правовата държава у нас. И правителството, и парламентът на Финландия смятат, че Румъния и България са твърде корумпирани и не спазват принципите на правовата държава, което е условие за присъединяването към Шенген, подчерта Расанен. Колегата на Цветанов се усъмни дори и в основанията ни за членство в ЕС, като заяви, че България и Румъния са били приети твърде лесно в съюза. Твърде много въпроси останаха без отговори и сега ние трябва да се справим с тях, заяви Расанен, изразявайки опасение, че корупцията в двете страни може да им попречи да опазят външните граници на ЕС.


Срещу присъединяването ни МВР-шефката на Финландия се е запънала още от 2011 година. През септември същата година в изявление, разпространено от посолството на Финландия в София, Расанен посочи, че е твърде рано за решение за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство.


Във фризера обаче окончателно ни тикна Холандия. В деня на провеждането на съвета, представители на Ниската земя обявиха, че няма да подкрепят присъединяването на България и Румъния към Шенген поне до декември, когато се очакват следващите мониторингови доклади на Европейската комисия. Както вече е известно, холандците искат най-малко два последователни положителни доклада на ЕК по механизма за сътрудничество и мониторинг, като доклад за състоянието на България се очаква в края на 2013 година. Основанията на Холандия да блокира обсъждането също са до болка познати - оставащите проблеми с корупцията, престъпността и съдебната система.


Категоричността на холандците попари надеждите ни да има обсъждане на въпроса за приема ни през лятото или през есента на тази година. Това са двата сезона, през които при положително развитие за нас бихме могли да встъпим в Шенген, стартирайки първия от двата етапа на приема - отваряне на въздушните граници. Изборът на сезоните е лишен от каквато и да е поетичност, а се дължи изключително на технически съображения - отварянето на въздушните граници е възможно само два пъти в годината, когато преминаваме към лятно или зимно часово време.


Идеята за двуетапно влизане в свободната зона бе възприета и записана в протокола от заседанието на Съвета за правосъдие и вътрешни работи през октомври 2011 г. по настояване на председателя на ЕС Херман ван Ромпой. А председателят на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу по време на двудневното си посещение у нас в средата на октомври същата година заяви, че България отговаря на всички изисквания и е справедливо българските граждани да се ползват от предимствата да пътуват свободно в Шенгенското пространство. Европейският парламент (ЕП) дори прие резолюция, с която подкрепи присъединяването на България и Румъния в Шенген. А шефът на ЕП Йежи Бузек призова всички страни в ЕС да отворят вратата на двете държави за зоната.


Въпреки че в ЕС се чуха и гласове против изискването за два положителни доклада на ЕК - между тях бе и Барозу, очевидно мотивите за отказ заради ширеща се корупция и неефективна борба с организираната престъпност ще тежат до края на 2013 г., че и след това. Непосредствено преди заседанието на Съвета, комисарят на ЕС по вътрешните работи Сесилия Малстрьом наля подличко масло в антикорупционния огън, обхванал повечето членки на ЕС. Тя цитира доклад на ЕС, че годишно съюзът губи до 120 млрд. евро заради корупция. До 20-25% от стойността на държавните договори отиват в джобовете на чиновниците. При това държавните поръчки в страните от ЕС достигат около 15% от общия БВП на Евросъюза, отбеляза тя. Сред страните с най-високо ниво на корумпираност на държавната администрация тя качи на върха България, следвана от Румъния, Чехия, Словакия и Италия. В подкрепа на твърдението си комисар Малстрьом изтъкна, че в България данните за договорите и резултатите от търговете за държавни поръчки изобщо не се оповестяват.


Няма как да избягаме от упреците за корупция и наличие на организирана престъпност, но става все по-очевидно, че зад нежеланието за приема ни в Шенген прозират и други мотиви. В ЕС се засилват ксенофобските настроения - пример за това са воплите на Великобритания, Франция и Германия срещу прилива на български и румънски емигранти. Вътрешният министър на Финландия Пайви Расанен като опарена отрече обвиненията, че позицията на Хелзинки произтича от наплива на източноевропейските бедни роми, които пристигат в страната. А Германия се чуди как да се оправи с вълната от имигранти, предимно български и румънски роми, които консумират щедрите социални помощи в германските градове. В тази връзка вече се обмислят и специални мерки, които ще направят невъзможно ползването на социалните помощи от имигранти, които са се посветили само на това.


Очевидно не ни отказват само защото не изпълняваме основните изисквания за прием в Шенген, както твърди вътрешният министър на Германия Ханс-Петер Фридрих. Те са покрити отдавна, макар и с пропуски тук-там. Тези изисквания са насочени към няколко области - граничен контрол, визова политика според европейското законодателство, миграционна политика, бежанска политика, полицейско сътрудничество и сигурност, контрол на оръжията и боеприпасите, съдебно сътрудничество, борба срещу наркотичните средства, Шенгенска информационна система и защита на личните данни. Във всяка от тези области у нас са приети закони, съобразени с европейското законодателство. Значи зад нежеланието на противниците ни има нещо друго. Според редица наблюдатели на процеса това са вътрешнополитически причини, прикрити зад непрекъснато подновявани нови правила за България и Румъния. Истината е, че играта се определя от богатите държави в ЕС, които определят и политиката да ни се поставят нови условия. Те могат да кажат да или не, когато решат. Дотогава явно ще чакаме.


Дали ще ни огрее в края на 2013 г., не е ясно. Тогава Литва ще приключва шестмесечното си председателстване на ЕС и няма да й е до нас. След това начело на съюза трябва да встъпи Гърция, която е врял и кипял член на Шенген още от 1992 година. Дотогава южните ни комшии обаче едва ли ще са излезли от дълбоката криза, в която се намират. С оглед на това те със сигурност ще сложат на везните ползите и вредите от евентуална подкрепа за приемането ни в Шенген. Това още отсега ни изправя пред неизвестността какви ли ще са даровете на данайците...

Facebook logo
Бъдете с нас и във