Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Време е за Йовковата лястовица в съдебната реформа!

Маргарита Попова е завършила българска филология и право в СУ Св. Климент Охридски. Кариерата й започва през 1990 г. като младши прокурор в Пирдоп. През 1991 г. става районен прокурор на Своге. От 1996 до 2004 г. ръководи Софийската окръжна прокуратура. След това продължава да работи там като прокурор до юни 2006 г., когато обвинител №1 Борис Велчев я привлича в екипа си. Три месеца по-късно Велчев й възлага и функциите на говорител на главния прокурор. През септември 2008 г. оглавява новосъздаденото спецзвено във Върховната касационна прокуратура за борба със злоупотребите с пари от европейските фондове. След смяната на кабинета през 2009 г. става министър на правосъдието в правителството на Бойко Борисов.

Г-жа Попова, как оценявате развитието на съдебната реформа?
- Съдебната реформа тръгна ускорено и в правилна посока. Реформи, които не са правени години, или са правени недобре, не стават бързо. Те трябва да се правят методично, целенасочено, с добра професионална подготовка. Аз сега мога наистина със самочувствие и с удовлетвореност да кажа, че след приемането на Стратегията за продължаване на съдебната реформа и изготвянето на свързания с нея план за действие отчитаме за краткия период от няколко месеца, че институциите работят конкретно по вече очертани реформаторски дейности. Съдебната реформа е адресирана до тях и е политически зададена от министъра на правосъдието. Доволна съм да заявя това. Темата е споделена в разговор с всички европейски партньори и с целия дипломатически корпус на неотдавнашната среща в Министерството на правосъдието. Колегите заявиха, че в министерството в областта на правосъдието се работи постоянно, професионално, зряло. Имаме сили и капацитет да продължим.
Пропастта между отзивите на европартньорите за политическите усилия и за качеството на правораздаването обаче остава. Докога? Има ли опасност да правите реформа, която не води доникъде?
- Мога да разговарям информирано по този въпрос, защото съм човек, който е дошъл от съдебната система. Нашата съдебна система е от онези, които по конституция и закон са устроени така, че да не се контролират в пряката им дейност от министъра на правосъдието - за разлика от други държави, където и съдиите, и прокурорите принадлежат към изпълнителната власт. Те получават указания от правосъдния министър, без това да нарушава независимостта на съдебните и прокурорските органи. В последния доклад на Европейската комисия действително се получи доста рязко и впечатляващо разграничение между това, което се прави в Министерството на правосъдието, и онова, което представлява съдебна практика в съдебната система. Това е факт - правораздаването у нас не е с добро качество. Неслучайно една от основните точки в нашата стратегия е повишаване на качеството на правосъдието и подобряване на управлението на съдебната система, включително и чрез много стабилни мерки в антикорупционната област.
Но нима не е очевадно, че проблем №1 на съдебната система са кадрите?
- В тази насока са и предложените от мен две инициативи на проведеното в края на миналата седмица заседание на Съвета по изпълнение на стратегията за съдебната реформа. Едната е да се свържем по-тясно с преподавателската общност в университетите, в които има стопански факултети, и да направим пет центъра към апелативните съдилища и прокуратури, в които разследващи полицаи, прокурори и съдии да се обучават по счетоводство и финанси при предварително заявени чисто практически нужди и при единна обучителна програма. Целта е да укрепим разследването и правоприлагането в областта на корупцията и стопанската престъпност. Това е проблем, който съм заявила като слабост още преди години, когато работех в прокуратурата. Дойде ред да ни го кажат и отвън. Другата ми инициатива е да променим изискванията за изпитите във висшето юридическо образование - нещо, което никой не направи от години. Чрез надежден и добър подбор в учебните заведения ще обезпечим съдебната система с добре подготвени кадри. За щастие имаме много добър диалог с министъра на образованието г-н Игнатов. Следващите ни няколко срещи ще бъдат посветени на висшето юридическо образование с грижа за подбор, обучение, текущи стажове.
Смятате ли, че безкрайното хвърлянето на средства и сили за обучение на кадрите ще ги накара да правораздават, вместо да оправят делата според рушвета и поръчката? Съдийски състави си позволяват, без да им мигне окото, да постановяват решения в разрез с всички доказателства и дори не си правят труда да пишат мотиви. Това не се прави от незнание, нали?
- Искам хората да знаят - Министерството на правосъдието не решава дела, не контролира дела. Но Министерството на правосъдието начерта надеждна политическа насока с много добър политически документ, който се прие с консенсус, обсъди се, представи се на вниманието на обществото, получи отлична европейска оценка в доклада на Европейската комисия. Аз обаче не искам оценката да остане само за документа - такъв, какъвто е - професионален, добре написан, перспективен. Искам по тази червена нишка да се подредят значими инициативи като лястовиците по Йовковата жица. Добри инициативи, които след години ще бъдат в полза на хората. Не се сърдя, когато понякога хората обвиняват Министерството на правосъдието за несполуките в съдебната система. Те не са осведомени и не знаят, че министърът на правосъдието няма такива правомощия, но затова пък винаги съм готова да ги чуя и да им обясня това. Полза има, защото тази критика е добре дошла за мен и аз я използвам, за да поставя проблемите с цялата острота пред Висшия съдебен съвет (ВСС), пред административните ръководители, които са отговорни за качеството на правосъдието у нас.
Дойдохме си на приказката.
- Те са отговорни да вземат инициативата в ръцете си, да бъдат по-добри управленци, по-компетентни мениджъри. Да не превръщат ВСС единствено в орган за назначаване или за провеждане от време на време на дисциплинарни производства. Съдебната система има нужда от добро управление. Това означава да осъществят много плътна връзка с административните ръководители на отделните й звена, да бъдат по-идейни в рамките на правителствената политика. Всеки орган в демократичната и модерна държава, която и власт да представлява, трябва да съчетае дейността си със зададената от управляващите политика. Подкрепяйки я, той изпълнява задачи, с които помага както на себе си, така и работи за имиджа на държавата като цяло. Така аз разбирам управлението.
Вярвате ли, че ВСС в този състав, формат и функции може да бъде действен партньор?
- Отлично разбирам емоцията и пристрастността ви към този въпрос. Разбира се, че от ВСС такъв, какъвто той се представя в работата си от повече от година насам, няма как да сме доволни. Затова открито и категорично поставих пределно ясни въпроси още през септември миналата година. ВСС все още не умее да заяви добра управленска политика, която да е в състояние да отговори на най-високите изисквания на стотиците интелигентни и кадърни магистрати в съдебната система. Това го казвам абсолютно отговорно и убедено. Една част от членовете на ВСС са избрани от магистратската общност, друга част - от Народното събрание. Нито за единия, нито за другия избор съм сигурна, че са проведени така, че да може качеството на този управленски орган да бъде по-добро от очакваното. Но така или иначе има един конституционно избран орган и трябва да сме в състояние да привикнем да работим по-добре. Трябва да оставят добра управленска практика за следващия постоянно действащ ВСС. А не да влизат от един скандал в друг, което руши не само техния имидж на личности и на колективен орган, но и имиджа на цялата съдебна система. А оттам и имиджа на държавата. Ако това някой не го разбира, значи нито е достатъчно интелигентен, нито е достатъчно грамотен, нито е достатъчно добронамерен. Усилията ми като министър на правосъдието са в насока заедно и под мое ръководство като председателстващ ВСС да се научат да работят по-добре. Защото огромният дял от отговорността за управлението на съдебната система лежи точно върху ВСС. Ако те се провалят или влязат в нови скандали извън тези, в които влязоха и трябваше сами да разрешават, сами да се борят със себе си, мисля, че нямат повече шанс. Това беше върхът, до който могат да достигнат и да се съчетаят с предела на търпение на цялото общество. По-нагоре тоя път не е възможен!
Докога тези хора няма да имат отношение към качеството на правораздаването, измъквайки се с оправданието, че затова си има инстанционен контрол? Какво доверие в съдебната система може да има, щом жалбите на хората срещу извращаващи правото и крещящо продажни съдебни актове получават един и същи отговор: Нямаме правомощия да разглеждаме правилността на акта. Това е работа на горната инстанция. И как ще коментирате нашумялата препоръка на ПАСЕ за въвеждане на механизъм за разследване на съдебни решения при основателно предположение, че са плод на корупция?
Изключително практически и умно поставен въпрос, аз съм абсолютно съгласна. Става дума за проверка на актове на магистрати, които са явно некомпетентни и предизвикват яростта на хората спрямо прокуратурата или съда - несправедливи, неправилни и незаконосъобразни. Инстанционният контрол е само една от мерките, които могат да дадат добър резултат. Подобни актове са израз на превратното тълкуване на независимостта като конституционно понятие, като механизъм и лост, на който малко магистрати в света могат да се радват. Дава им се по конституция и те не съумяват да се ползват правомерно от него или го извращават, криейки се зад вътрешно убеждение. И сега не липсват възможности за контрол. Но няма достатъчен контрол от страна на административните ръководители. Всеки проблем при прилагането на закона може да се обсъжда и никакви независимост, инстанционен контрол, вътрешно убеждение и колективно решение на съдебния състав не трябва да пречат за решаване на проблема и за търсене на отговорност при нарушения. Не може към всички недъзи в съдебната система да бъдат адресирани законодателни промени. Законът не може да се превърне в наръчник, за да станеш почтен, да произвеждаш добра съдебна практика и да си решаваш делата законосъобразно и справедливо. Понятията независимост и вътрешно убеждение девалвираха - от прекомерна употреба.
Кой да ги накара да го правят, ако не ВСС?
- Пак идваме на въпроса, че е много важно кого ще избереш и ще поставиш на ръководен пост, за да упражнява контрол, да носи отговорност и да прави управленска политика. Всеки път, когато избираме хора, виждам пропуски във ВСС, но, слава Богу, забелязвам в последните заседания, че започваме да говорим открито по тези въпроси. Защо сега избираме този, защо не избираме другия, нека да видим какво са свършили - кога преди е било това? Мълчаха допреди година и изведнъж разбирахме за избор с нередности. Добре работещите магистрати са отегчени, а те са мнозинство. Когато дойде апатията и хората решат, че няма перспектива, че не се оценяват усилията и интелектуалният им потенциал, това е пагубно за съдебната система. Тази система носи на плещите си цялата държава, защото решава.
Не смятате ли, че България прекали тежко с модела за независимост на съдебната власт и в резултат на това я изпусна от контрол? В далеч по-развити демокрации работи по-консервативният модел, в който министърът на правосъдието има сериозни правомощия в управлението на съдебната система.
- Парадоксът е в това, че ние говорим за независимост на съдебната система, а тя е на този хал, защото е зависима. Зависимостите, съчетани с недостатъчно професионализъм и идейност, водят до подбор на неправилни хора. От друга страна - независимостта на съдебната система и специално на съда трябва да бъде максимално гарантирана, както в модерните държави, дори когато съдебната система принадлежи организационно и структурно към изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието. Когато понякога в съдебната ни система има някакъв проблем, всеки опит той да бъде дискутиран и системата да бъде критикувана, се възприема като стремеж за отнемане на нейната независимост.
Съдебната система, ако беше независима, нямаше да има тези проблеми, който има сега. При последното ми посещение в Германия министър-председателят на Райнланд-Пфалц Курт Бек сподели, че там научни, професионални и синдикални съдийски структури поставят въпроса за отделяне на съда от изпълнителната власт. Говорим за Германия, където тепърва се борят за това. Ние изпреварихме събитията. Привнесохме много демократични институти в нашата държава, които са характерни и прилягат на далеч по-развити демокрации. Не само по отношение на съдебната власт - същото е и със Закона за държавния служител, който беше приет, според мен, с десетина години по-рано от необходимото. Имахме ли ние европейски работеща администрация, че да се ползва от такива привилегии? Такива закони влязоха в колизия с реалностите в страната и сега берем негативните им плодове.
Но с проекта за нов Закон за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност, стъпвате върху жарава. Докога целият народ ще настоява за ефективно конфискуване на необяснимите богатства, а политически и професионални котерии ще го бойкотират чрез лъжи и манипулации?
Аз внимавам с този закон, защото добре си давам сметка колко е важно как ще се прилага, и че много институции трябва перфектно да взаимодействат. Затова има специална глава за взаимодействието, която беше оценена високо от Венецианската комисия. Липсата на взаимодействие и сега често се случва в администрацията и в правораздаването. Идва преписка и служителят въз основа на формалните процедури ще ти донесе от девет дерета вода, преди да се е помъчил да реши въпроса и ще ти докаже, че от това нещо няма нищо да излезе. Работила съм с всякакви закони. И със Закона за съдебната власт и без такъв закон, и с имунитет, и без имунитет, и с всякакви НК и НПК. Кой лош, кой добър - на мен законът не ми е пречел толкова, и Софийската окръжна прокуратура постигаше отлични резултати. Въпросът е да впрегнеш цялата си професионална мощ, ако нямаш тази мотивация, гражданите не получават добро решение на своите проблеми.
Кой прави внасяните от правосъдното министерство закони? Каква е ролята на ВСС, дават ли идеи?
- Дават становища за това, което ние сме направили, не идеи. Просто не са се научили. Мълчали са при приемането на действащия Закон за съдебната власт през 2007 година. Когато станах министър, ме заляха с недоволство. Питх ги: Кой ви го писа този закон, не ви ли уважаваха, не казахте ли какво искате?! Аз правя законите така - ясна концепция, добър екип, помощ от магистратския съвет и широк кръг заинтересовани институции. Подлагаме всичко на обществено обсъждане, без да се притесняваме от критика и допуснати грешки.
Защо в законопроекта ви за промени в Закона за съдебната власт, който въвежда решително етичното начало в кадруването, конкретните критерии за атестациите на магистрати са заменени с общи? Не трябваше ли критерии като броя на потвърдените и отменени актове, както и добрите мотиви към тях да бъдат изведени на преден план, тъй като са най-точният показател за работата на магистратите?
- Направихме разлика между критерии и показатели. С критериите даваме по-общи формулировки в закона. А ВСС трябва в съгласие с магистратите по места да подреди конкретните показатели в наредба. Както казах, наръчници няма да пиша. Показателите следва да са съобразени и отграничени с оглед спецификата на работата в съда, прокуратурата, следствените органи. Нека ВСС ги обсъди с магистратите, а ние ще помогнем да бъде изготвена наредба.
Коя е най-тежката част от наследството на предишното управление в правосъдното министерство?
- Във вътрешните одити и в одита на Сметната палата са констатирани системни проблеми при възлагането на обществени поръчки, при контрола по изпълнението им, както и при финансовото управление на системата, и признавам, че бяха надминати и най-лошите ми очаквания. Подписала съм детайлна и пространна заповед какво да правят служителите, които отговарят за обществените поръчки. Аз съм поначало пестелив човек, но мога да се съглася да се отпуснат повече пари, ако съм сигурна в ефекта. Държа да знам за какво отива всяка стотинка и каква добавена стойност ще донесе. Що се отнася до затворите, там нещата са замрели от десетилетия и ние за първи път ги извеждаме с тригодишна програма като приоритет. Ще преустройваме сгради и ще строим нов затвор. Чули ли сте някога финансов министър да е отишъл да огледа на място затвор, както направи по наша покана г-н Дянков в Софийския? И нашият, и неговият ангажимент са налице.
Как ще приключи спорът за достъпа до класифицирана информация на членовете на ВСС? Христо Бисеров от ДПС внесе неотдавна законопроект за допълнение на Закона за защита на класифицираната информация(ЗЗКИ), предвиждащ свободен достъп по право за тях, а предложените от вас промени на ЗСВ предвиждат членовете да бъдат подложени на проучване за надеждност. Самите те пък излязоха със становище, че изобщо няма нужда от законови промени, тъй като имали и сега право на свободен достъп.
- ВСС направи при нас предложение да има право на допуск по реда на ЗЗКИ. Аз обаче питам: Членовете на ВСС ще разследват ли дела? В ЗЗКИ допуск по право до класифицирана информация се дава на разследващите, затова са включени там магистратите. Допуск по право имат и президентът, председателят на Народното събрание, премиерът - защото имат задължения за опазване на националната сигурност. Какво общо има с националната сигурност съдебният съвет? Така че добавянето на членовете му към изброените категории лица в чл.39 от ЗЗКИ за нас не е приемливо. Другото становище, което споменахте и което е публикувано на техния интернет-сайт, също не е приемливо. Но ясно показва до каква степен съветът не е единен - пише, че не им е нужен допуск, защото освен членове на ВСС те са и магистрати, а като такива имат достъп по право. Третото становище, което аз съгласувах с председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията Цвета Маркова, е много елегантно. Ако са убедени в почтеността си, няма защо да се опасяват за своята независимост. И аз, когато вече не съм министър, може да стана член на ВСС - не намирам основания да не отида и съвсем спокойно да попълня документите. Затова и в проектозакона казахме - нужно е да се попълнят бланките за допуск. И въпросът всъщност е защо представители на съвета не желаят да направят това. Очевидното в проекта е, че никой не иска да гилотинира съвета чрез допуските, но който не получи правото на достъп до секретна информация, няма да участва в разглеждането на съответния въпрос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във