Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВРЪЩАНЕТО НА ДЕЛА ЗАРАДИ СБЪРКАНА БУКВА Е ВРЕДНО

Инспекторатът към ВСС направи първите си крачки. За разлика от новороденото обаче, първите стъпки на инспектората съвсем не са неуверени. Нито пък е необходимо друг да помага на „пеленачето да усети земята под краката си.
Осемте инспектори от институцията вече успяха да проверят няколко съдилища в страната по различни жалби на граждани, адвокати и др., за да констатират вече обичайните безобразия в съдебната власт. В резултат оттук нататък народният хумор ще разнася легендите за действия на магистрати - колкото смешни, толкова и тъжни.
Най-паметна вероятно ще остане историята от Дряново за двете откраднати през 1996 г. шилета, като разследването на това уникално престъпление приключило... 11 години по-късно. Едва през 2007 г. бил внесен обвинителен акт в Дряновския районен съд.
С това обаче абсурдът не приключил - през същата 2007 г. съдът върнал делото на прокуратурата, тъй като пострадалият стопанин на домашните животни не бил запознат с правата си.
Столичните магистрати и разследващи органи не остават по-назад от дряновските си колеги. Проверка на Инспектората по наказателно дело в Софийския районен съд извади наяве редица безобразия. Ченгета от Столичната дирекция на полицията разкрили непълнолетен, който откраднал велосипед. Чак след две години обаче преписката била внесена в Софийската районна прокуратура.
Неизвестно защо със случая се заели и от „Националната следствена служба, които още две години разследвали горния случай, разкри главният инспектор Ана Караиванова. И чак през 2007 г. преписката по обвинителния акт била внесена в Софийската районна прокуратура.
Районният съд в Левски също е люпилня на „чудни кадри. Двама инспектори засекли случай, в който съдия запитала страните дали желаят процесът да протече по съкратената процедура на... втората година от стартирането на делото.

Ана Караиванова е родена на 14 август 1949 г. в Елхово. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски. През 1972 и 1973 г. е стажант-юрист в Софийската адвокатска колегия. Веднага след това е назначена за заместник районен прокурор на Ямбол. На този пост Караиванова се задържа до 1975-а. През следващата година започва работа като следовател в Районна прокуратура - Провадия, където остава три години. През 1979 г. се премества в столицата, където става районен прокурор. През 1981 г. се „преквалифицира в заместник градски прокурор на София и остава на тази длъжност цели десет години.
От 1991 до 1994 г. Ана Караиванова е депутат в 36-ото Народно събрание, а в периода 1994-1997 г. - в 37-ото НС. До 2005 г. работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия, като същата година е назначена за заместник-министър на правосъдието. В правосъдното ведомство тя отговаря за Агенцията по вписванията и ресорите „Българско гражданство и „Осигуряване на религиозните потребности на лишените от свобода.
В началото на юли 2007 г. Караиванова подаде оставка, а в края на декември беше избрана за главен инспектор към новия Инспекторат към ВСС.

Г-жо Караиванова, за краткия период, откакто заехте новия пост, получихте над 440 жалби и сигнали - най-вече от граждани и адвокати. За какво се отнасят повечето от тях?
- Най-често получаваме сигнали за случаи, в които хората мислят, че делата им са неправилно решени. В нашите правомощия обаче не влиза да пререшаваме дела. Едва ли все пак тези сигнали ще спрат да пристигат. Стараем се да отговаряме обосновано на всички, че не сме компетентният орган.
Достигат все пак и сигнали от вашата компетентност - проверки за забавени и проточени дела...
- Да, но засега те са по-редки. Ние можем да разглеждаме движението на делата и какви нарушения се допускат в това време. Например, когато многократно се отлага един процес, трябва да потърсим причините за това и съответно какви нарушения извършват магистратите.
Какви причини разкрихте досега?
- Има случаи на недостатъчно познаване на закона. Не се търси отговорност на прегрешилите магистрати. През последните години се възприе, че дисциплината е част от независимостта на съдебната система, и в тази насока също не може да се търси отговорност. А това е дълбоко погрешно становище. Магистратите трябва да служат за образец.
Тъй като често това не се получава, какви предписания на административните ръководители спрямо прегрешили магистрати правите?
- Когато пропуските са дребни, препоръчваме ръководителите на съответните съдилища да обърнат внимание или да отчетат този случай, за да не се допускат повече подобни грешки. Защото съзнаваме, че в голямата натовареност някой може да сгреши. Но както във всяка човешка дейност, е важно веднъж допусната грешката да не се повтаря.
Какви са най-честите нарушения на съдии и прокурори?
- Най-големи са слабостите по движението на делата - много често се оказва, че процесите могат да се решат в много по-кратки срокове. Например при анализа на върнатите за доразследване дела във Великотърновския апелативен район видяхме твърде формално тълкуване на закона.
Какво имате предвид?
- Често се случва заради една сбъркана цифричка или разлика в сума от 30 стотинки съдът да връща делото на прокуратурата. Независимо че няма такава специална процедура в НПК, не пречи някое число да бъде променено, без да се бави процесът. За миналата година такива дела са около 4000, което прави около една десета от внесените дела. На мен ми се виждат много, както и на колегите от Европейската комисия.
Трябва ли да се провери кои магистрати най-често връщат дела на прокуратурата?
- Необходимо е да се правят анализи кои прокурори се отнасят по-небрежно към своите задължения. Прави впечатление, че някои от съдиите връщат дела за формални грешки. Защо обаче става това е въпрос на вътрешна дисциплина и аз не смятам, че непременно трябва да се пипа закона. Дълго време плачехме, че са ни лоши законите. Вече е време те да се изпълняват.
Откъде идва това разминаване?
- Може би е следствие от това, че не се събират двете части на съдебната система - прокуратура и съд, които трябва да уеднаквят критериите си.
В проверките сте констатирали „уникални дела, внесени от прокуратурата в съда...
- Прокурорите трябва да могат да преценяват каква е наказателната политика на държавата. Целта на правосъдието е наказанието да е своевременно, защото само тогава има смисъл от него. От старите теоретични постановки на Бекария се знае, че не е решаваща тежестта на наказанието, а неговата неотвратимост. Това означава, че престъпникът знае, че след като е извършил престъпление, веднага и бързо ще получи съответното наказание. Народното събрание се принуди да гласува по-тежки наказания, мислейки си, че хората само като прочетат закона ще се уплашат. Това обаче не действа.
Магистрат, който не може да прецени, че вкарването на обвинителен акт за смешно престъпление отпреди 12 години за сумата от 6.60 лв. не предупреждава обществото, нито пък върши своята роля спрямо извършителя, не е добър професионалист. През тези години извършителят може да не е извършил друго нарушение. Затова магистратите не трябва само да четат буквата на закона, а да разбират неговия дух при прилагането му. Така и съдът няма да се затрупва с подобни дела, защото те са излишни и вредни.
Има ли случаи, в които вещи лица спъват работата на съда?
- О, да. Натъкнахме се на случаи, в които вещи лица многократно молят за отлагане на делото, за да им се даде време да подготвят заключенията си. А щом това се получава многократно, значи те не стават за тази работа. Все пак напливът за списъците за вещи лица не е малък, нито възнаграждението за работата им е ниско. В такива случаи такъв човек трябва да се заличава от списъка на вещите лица или пък да му се наложат съответни парични санкции.
Смятате ли, че може да има разбирателство по отношение на наказателната политика между Инспектората и административните ръководители на съответните прегрешили магистрати? Тоест когато направите предписание да се накаже например с порицание даден прокурор за бавене на дело, неговият ръководител наистина да му наложи това наказание?
- Би трябвало, когато направим предписания за наличието на фрапиращи и тежки нарушения, съответният ръководител да е наложил заслужените наказания. Негово задължение е да направи това още преди ние да му сигнализираме. Възможно е обаче той да не е видял нарушението.
Ние все пак не сме против правосъдните органи, а се стремим да помогнем за постигането на по-добро правораздаване - да се отделят хората, които вършат нарушения, и те да понасят своята отговорност. А другите, които си вършат съвестно работата, да вървят нагоре в йерархията. Те ще дават и добрия облик на правосъдието. Защото има и такива хора. Аз съм ги срещала в практиката си.
Какво трябва да се промени в подготовката на магистратите, че работата им да стане по-качествена?
- Скоро ще имам среща с председателя на Националния институт на правосъдието Пенчо Пенев и ще говорим за тези проблеми. Може би е въпрос на средства повече хора да преминат практическо обучение. Има много желаещи, но едно от оплакванията е, че има повече желаещи, отколкото курсовете могат да поемат.
Ако трябва да погледнете като цяло на работата си, въпреки краткия срок, какъв анализ ще направите на свършеното дотук?
- Равносметката е, че свършихме много работа. Инспекторите са много мотивирани и отговорни към това, което вършат. Преди да назначим административния персонал те вършеха всичко. В същото време бяха много отговорни към задълженията си, включително и като отидат на място за извършване на проверка.
Макар още да нямате служебни коли?
- Да, пътувахме с личните си автомобили. И по личните си телефони звъняхме, защото служебните са ни от миналата седмица. Но в това е смисълът на нашата работа - да отидем на място в съдилищата и да прегледаме възможния обем дела, за да видим еднакво ли се прилага законът. Както и да отправим сигнали до правосъдния министър, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор, а сега вече и председателя на Висшия адвокатски съвет за изготвяне на тълкувателни решения.
Разговора води Борислав Радославов

Facebook logo
Бъдете с нас и във