Параграф22 Daily

Правосъдният министър Янаки Стоилов:

Всяка институция да плаща за присъдите на ЕСПЧ от джоба си!

Служебният кабинет прие да бъде изработена пътна карта за изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека, постановени срещу Република България. Както е известно, това се наложи след пленарното заседание на ПАСЕ на 26 януари 2021 г., когато беше обсъден десетият доклад на тема "Прилагане на решенията на Европейския съд по правата на човека“, изготвен от Комисията по правни въпроси и права на човека на ПАСЕ.

Според данните, посочени тогава, България, наред с Русия, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Италия, Гърция, Молдова и Азербайджан е сред държавите с най-голям брой неизпълнени повече от десет години решения, касаещи сериозни структурни проблеми. Това продължително неизпълнение би могло да се дължи на дълбоко вкоренени проблеми като предразсъдъци към определени групи в обществото, неадекватно управление на национално ниво,

липса на необходимите ресурси или политическа воля,

както и дори открито несъгласие с решенията на ЕСПЧ, се казваше в доклада на комисията.  

През март т.г. правосъдният министър Десислава Ахладова се засили да решава проблема по нашенски - с междуведомствена работна група, анализи, заседания и прочие. С нейна заповед групата бе създадена, с основна цел да анализира осъдителните решения на ЕСПЧ срещу България и да подготви пътна карта за изпълнението им. Групата трябваше да посочи необходимите законодателни промени и сроковете за изработването им.

Това така и не се случи. Наложи се служебният правосъден министър Янаки Стоилов да извади темата от фризера. И тази седмица служебният кабинет прие най-сетне решението да бъде изработена прословутата пътна карта за изпълнението на осъдителните решения на ЕСПЧ, постановени срещу Република България.

Стоилов застъпи и революционната идея

всяка власт да поема от своя бюджет разходите

за осъдителните решения на съда в Страсбург.

"Съществува принципът "Замърсителят плаща!". Ние трябва да направим екологична цялата политика и управлението. Когато някой е причинил определени вреди, държавната институция да понася от своя бюджет разходите за обезщетения. Тук се включват и осъдителните решения от ЕСПЧ”, заяви Стоилов.

Подобно решение би спестило на централния бюджет - следователно и на данъкоплатците - пари, които отиват за присъди, наложени на държавата ни заради гафове на МВР, прокуратурата, съдилищата или други институции. Достатъчно е да споменем че само срещу бившия вътрешен министър от кабинета "Борисов" Цветан Цветанов ЕСПЧ е издала осем осъдителни решения. Заpади непремерени изĸазвания, напpавени от Цветанов, дъpжавата (разбирай всички ние) бе осъдена по делата, заведени от Боpислав Гyцанов и Данаил Славов (задъpжани в опеpация “Mедyзите”), Tенчо Πопов, Алеĸсей Πетpов, Антон Πетpов - Хамстера и бpатята Πламен и Йоpдан Стоянови (задъpжани в опеpация “Оĸтопод), Tони Kостадинов (задъpжан в опеpация “Kасоpазбивачите”). Последната присъда срещу България по вина на Цветанов бе от февруари 2021 г., като този път съдът в Страсбург присъди 3500 евро обезщетение на сина на беглеца от Софийския централен затвор Владимир Пелов.

Cпоред Осмия годишен доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на ЕСПЧ по дела срещу България през 2020 г., до април 2021 г.

срещу България в ЕСПЧ има 491 висящи жалби,

разпределени на съдебен състав. През 2020 г. ЕСПЧ се е произнесъл по 53 дела срещу България, като е  постановил решения с поне едно нарушение на Конвенцията по 35 от тях. За сравнение, през 2019 г. разгледаните срещу България дела са били общо 35, като съдът е постановил осъдителни решения по 13 от тях.

Служебният правосъден министър Янаки Стоилов продължи и епичната си битка, свързана с искането за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев от поста му. На заседанието си в сряда (4 август) Министерският съвет реши да отправи искане до Конституционния съд (КС) за даване на задължително тълкуване на член 130 т В от Конституцията. Въпросът е включва ли се в правомощията на министъра на правосъдието възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор.

Става дума за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които водят уронване на престижа на съдебната власт, съобщи след заседанието на МС служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов. "Смятаме, че искането е допустимо, тъй като по такъв въпрос КС не е давал тълкуване. Нормата на цитирания член от Конституцията е предизвикало противоречиво тълкуване сред членовете на ВСС, което налага по недвусмислен начин да се изясни нейното съдържание", каза Стоилов.

"Членът дава право да се иска освобождаване на съдии, прокурори и следователи, но ние считаме че това правомощие на министъра на правосъдието трябва да важи и за ръководителите на трите съдебни власти. Членовете на МС подкрепиха това искане и то ще бъде внесено в КС", допълни той.

Стоилов има право като министър също така самостоятелно да сезира Върховния административен съд (ВАС) по повод отказа на ВСС да гледа освобождаването на Иван Гешев от поста главен прокурор. По думите му Конституцията разполага с необходимите инструменти стига да знаем как да си служим с тях.

Тази седмица министър Стоилов обяви, че ще поиска кабинетът да внесе

питане до Конституционния съд по темата за предсрочно освобождаване

на тримата големи в съдебната власт. Според него, ако не се запише изрично, че министърът на правосъдието може да поиска предсрочно прекратяване на мандата им, това би означавало, че само Висшият съдебен съвет (ВСС) може да търси отговорност на главния прокурор. А това, твърди Стоилов, противоречи на идеята за баланс и разделение на властите.

Министърът огласи вчера и намерението си във ВАС да бъде внесена жалба срещу решението на съдебните кадровици да не се занимават с искането за оставка на Иван Гешев. „Конституционният съд не се е произнасял по този въпрос, така че е добре по недвусмислен начин да се даде отговор за възможността на министъра на правосъдието да прави такова искане, то да бъде разгледано и да се стигне до произнасяне по същество“, каза Стоилов и допълни, че темата има своето място, както пред КС, така и пред ВАС.

„Призовавам следващия министър да прояви силна ангажираност по темата. Процедурата пред КС ще се развие така или иначе, но е важно във ВАС да се отстоява позиция. Това ще бъде конкретен тест за разлика от всякакви общи заявления за съдебна реформа, които се банализираха и се превърнаха в прикритие, а не във воля и реални действия“, заяви той вчера.

По думите му, ако не се признае процесуална легитимация на министъра на правосъдието да прави такова искане, няма как да бъде приведена в действие конституционната разпоредба за предсрочно освобождаване, включително на най-висшите ръководители на съдебната власт, поради извършване на тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължения или накърняване престижа на съдебната власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във