Параграф22 Weekly

Мария Шукерова - председател на Асоциацията на синдиците в България:

Всички продажби - в регистър

В началото на годината бе учредена Асоциация на синдиците в България, която стартира с твърде амбициозни идеи: да събере в единен електронен регистър продажбите на фирмени активи на обявените в несъстоятелност предприятия, да съдейства на синдиците и да работи за издигане на професионалния им престиж, да участва в законодателния процес. Това са и темите, по които разговаряме с председателя на асоциацията Мария Шукерова.

Г-жо Шукерова, какво наложи създаването на асоциацията и за решаването на какви конкретни проблеми, с които се сблъсква съсловието, смятате, че тя би могла да бъде полезна?

- Основната ни цел е асоциацията да подпомага дейността на синдиците в България, а също и да информира обществеността за функциите, правомощията и отговорностите ни. Факт е, че в последните години и особено след световната финансова криза, производствата по несъстоятелност отбелязаха чувствителен ръст - те се оказаха единственият целесъобразен начин за уреждане на отношенията между длъжниците и техните кредитори. Само че хората и досега не са напълно наясно с ролята на синдика. В известна степен непознаване на спецификата на нашата работа има и сред бизнеса, а също и в някои професионални среди. Затова нашата идея е да работим най-вече в тази насока.

Може да се направи много и по отношение на повишаване на квалификацията на синдиците, защото от тяхната компетентност в голяма степен зависи дали едно производство по несъстоятелност ще бъде проведено успешно. Освен това според нас има нужда от законодателни промени по отношение на детайлизирането на правомощията и статута на синдиците, което пък би спомогнало за повишаване на ефективността в работата ни, би довело и до ускоряване на производствата по несъстоятелност. Разполагаме с експерти, готови сме да си партнираме с институциите, можем да бъдем полезни да се подобри уредбата на производството по несъстоятелност. Защото проблеми има, а ние сме хората, които всеки ден се сблъскват с тях.

Проблемите, за които говорите, обаче не са само за синдиците. Те май са най-вече за кредиторите, които все по-често се оплакват, че не успяват да си върнат дължимото...

- За съжаление у нас производство по несъстоятелност все по-често се открива едва когато длъжникът вече не разполага с парични средства или с друго имущество, няма даже средства за покриване на началните разноски. В тези случаи съдът просто спира производството и ако в продължение на една година не се открие имущество или никой кредитор не покрие разноските, то се прекратява. Дружеството длъжник се заличава, а вземанията на кредиторите се погасяват - т.е. те не получават нищо, дори и най-минимален процент от вземанията си.

Това ли е причината оздравителното производство да съществува у нас по-скоро само на хартия и почти никога да не може да бъде приложено? И как в тази ситуация би се вписал новият вид производство, което приеха депутатите в края на миналата година - това за стабилизацията на търговците?

- Всъщност, оздравителното производство се прилага. Само че то твърде рядко е възможно. И да - една от причините за това е, че до производство по несъстоятелност се стига едва в момент, в който дружествата най-често са вече декапитализирани или е налице свръхзадлъжнялост. При такова положение рядко е възможно да се стигне до етап на оздравяване. Същевременно за изготвяне, приемане, утвърждаване от съда и съответно надлежно изпълнение на план за оздравяване на едно предприятие е необходимо съдействие между всички страни в производството по несъстоятелност - длъжник, кредитори и, разбира се - синдик. Защото при неизпълнение на плана за оздравяване на предприятието се стига до възобновяване на производството по несъстоятелност.

Що се отнася до процедурата по стабилизация на търговците, която се въведе сега - тя е добро законодателно решение, което е в унисон с европейските практики. Тя би могла да окаже значително влияние по стабилизиране на бизнеса в страната. В нея обаче се крият и опасности. И е добре всички страни по едно такова производство да са наясно с рисковете. Според мен е твърде лесно да се открие едно такова производство, а рисковете за кредиторите с обезпечени вземания са големи. Това е така, защото със стартиране на производство по стабилизация се спират всички производства по индивидуално принудително изпълнение, както и започналите производства по реда на Закона за особените залози. И е възможно да се стигне до ситуация, в която кредиторите с обезпечени вземания да не могат да се удовлетворят, а същевременно състоянието на обезпеченото им имущество ще се влошава. Така че има и добри страни, има обаче и опасения как това ново производство реално ще се прилага - тепърва ще видим какво ще се получи в практиката.

Имате ли вече идеи за законодателни решения, с които да "забързате" производствата по несъстоятелност и да ги направите по-ефективни за кредиторите?

- Първо бих искала да уточня нещо важно: синдици, които днес вече са членове на асоциацията още преди създаването й, са участвали в работни групи към Министерството на правосъдието и са участвали в обсъждането на различни промени в Търговския закон. Участвахме и в изготвянето на последните му промени, в частта за въвеждане на фигурата на помощник-синдика например. С тази нова фигура ще се намалят разноските в производството по несъстоятелност, ще се спести време по отношение на изпълнението на задълженията на синдика, при  необходимост от опис на цялото имуществото на длъжника в различни населени места например - той може да бъде извършен едновременно от синдика и помощник-синдика и да приключи по-бързо.

Предстои ни да работим и по въвеждане на промени в други проблемни области. А те не са малко. Един от проблемите вече го казах: необходимостта от по-детайлно уреждане на статута и правомощията на синдика. Липсата на такава уредба създава предпоставки за поява на противоречива практика в различните съдилища. От друга страна, се дава възможност и за недобросъвестно поведение на длъжниците и за опити за манипулиране на производството по несъстоятелност. Ето ви пример: знаете, че поне част от работниците и служителите на търговец, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, обикновено имат право на вземане от Фонда за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. За да получат работниците тези вземания обаче, е необходимо да бъде обработена счетоводна документация, но в повечето случаи тя не се предава на синдика. Това се случва в огромна част от производствата по несъстоятелност и е проблем, който би могъл да се реши по законодателен път. Или друг пример: има случаи, в които производството е открито, дейността на търговеца е прекратена, но синдикът не може да влезе във владение на имотите му, за да ги отдаде под наем и така те да генерират приходи за предприятието, а оттам да се погасяват (поне частично) задълженията към кредиторите. А това би бил добър начин да се реши и проблемът с липса на средства за покриване на началните разноски в производството и да не се стига до неговото спиране. Често се сблъскваме и с друго: има съдилища, които не спазват сроковете, в които трябва да се произнасят по молбите на синдиците - аз имах случай да чакам едно такова произнасяне седем месеца, въпреки че в закона пише три дни. Но този срок съдиите го приемат като инструктивен, а не като задължителен. През тези седем месеца обаче ръцете на синдика са вързани. Дори за най-простичкото нещо - например охраната, която пази обектите на длъжника, не може да си получи заплатите. Или друга хипотеза, с която и аз се сблъсках: според закона, когато едно дружество влезе в производство по несъстоятелност, другите съдебни процедури срещу него спират. Съвсем логично спират и изпълнителните производства пред частните и държавните съдебни изпълнители - просто защото производството по несъстоятелност е универсално - неговото предназначение е да удовлетвори всички кредитори, не само един. Но невинаги се случва така - има случаи, в които частни съдебни изпълнители налагат възбрани и запори върху имущество, което би трябвало да бъде включено в масата на несъстоятелността, предават го на трети лица, предприемат действия, с които създават пречки на синдика, и в крайна сметка се стига до намаляване на масата на несъстоятелността и до увреждане на кредиторите...

А нямат ли и синдиците все пак вина за безобразните случаи на производства по несъстоятелност, които се точат по 10, че даже и по 20 години?

- Няма как да скрием, че има случаи, в които и синдиците необосновано забавят производствата. Така пък се увеличават разходите, които в крайна сметка са в тежест на кредиторите. Точно затова държим толкова много на идеята си да създадем Етичен кодекс, с който да се въведат етични критерии и корективи за дейността на синдиците, да доведе до дисциплиниране, да сведе до минимум случаите на мудност и евентуално недобросъвестно поведение от страна на колеги. Възприемането на общи за всички етични правила за поведение би допринесло за повишаване на авторитета и доверието в професията ни.

Другото ни предложение, което пък цели да повиши не само ефективността, но и прозрачността в дейността на синдиците, е регистърът на продажбите, обявени от синдиците. Той е вече почти готов, достъп до него може да бъде осъществен на интернет страницата на асоциацията: http://syndic.bg/. Предстои неговата синхронизация с данните, въвеждани в съществуващия сега "Специален бюлетин за обявления на синдици за предстоящи продажби на имущества от масата на несъстоятелността", който се води от Министерството на икономиката. За разлика от бюлетина обаче, в нашия регистър информацията ще бъде значително по-пълна, а освен това ще има възможност за публикуване на снимки или скици на обектите. Популяризирането на регистъра сред потенциалните инвеститори ще съдейства за по-добрата реализация на продаваното имущество, информацията ще достига до по-широк кръг лица, ще има възможности за търсене - по местоположение, по обект, информацията ще е отделно за движими вещи, имоти и моторни превозни средства.

Това са две конкретни инициативи, които обаче ще имат реален ефект. А това е и нашата цел - чрез асоциацията да бъдем полезни на колегите си, на бизнеса, а и на обществото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във