Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВСС бере ядове с Кокинов и Ситнилски

Черни облаци се сгъстяват над Висшия съдебен съвет подир безоблачното небе на приключващата съдебна ваканция.


Най-важните дисциплинарни казуси, чието разрешение се очаква след края на лятната пауза, са тези с бившия градски прокурор Николай Кокинов и все още члена на съдебния съвет Камен Ситнилски.


Ако кадровиците на съдебната власт са смятали, че проблемите около бившия шеф на СГП са приключили с неговото отстраняване от системата, те са се лъгали - грижите им едва сега започват. Градският прокурор на София беше освободен от началническия си пост, а впоследствие и дисциплинарно уволнен заради погазване на нормите на Етичния кодекс на българските магистрати. Причината бяха записи на скандален разговор между него, експремиера Бойко Борисов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов на 15 април в дома на Борисов в Банкя.


От разпространения тогава в медиите запис става ясно, че Николай Кокинов дава информация на Мирослав Найденов за делото, което се води срещу бившия земеделски министър. В разговора тогавашният началник на градската прокуратура се опитва да си издейства ходатайството на Бойко Борисов за назначаването му на овакантения пост на апелативен прокурор на София. В записаните диалози става дума също и за изводите на доклада от проверката на прокуратурата в МВР за незаконното подслушване, преди още държавното обвинение да ги обяви официално. В беседата между тримата бившият градски прокурор прави вулгарни и цинични коментари по адрес на свои колеги прокурори и на журналист.


Нека да припомним, че веднага след като шокиращият разговор беше публикуван в медиите, Кокинов сам подаде последователно молба да бъде отстранен и като шеф, и като прокурор. Както Параграф 22 вече писа, на 7 август магистратът внесе жалба във Върховния адинистративен съд (ВАС) , в която оспорва решението на кадровия съвет за своето дисциплинарно уволнение. А преди няколко дни на сайта на ВАС бяха публикувани и подробните мотиви за това искане.


В тях адвокатът на Кокинов Петя Милкова атакува аргументацията на ВСС, която се базирала единствено върху записите от СРС.


Не може да се кредитира като доказателство по делото съдържанието на разпространените аудиозаписи, тъй като не са резултат от законно приложени СРС, твърди Милкова. Като доказателства по делото следва да се кредитират единствено събраните в хода на проверката на ВКП обяснения, дадени от самия Кокинов, Бойко Борисов, Найденов и други разпитани по казуса. Бившият премиер дава обяснения пред прокурор от Върховната касационна прокуратура на 29 април. При тези обяснения той отрича да е била подавана към него от страна на градския прокурор каквато и да било информация или документи по досъдебни производства.


Прокурорът по делото срещу Мирослав Найденов Ваня Стефанова (която наскоро стана заместник-шеф на ДАНС) е отрекла градският прокурор да е искал от нея информация за това производство. Стана ясно, че по казуса е разпитван и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Когато Висшият съдебен съвет започна скоростно дисциплинарно произоводство срещу Кокинов и още на 11 юли го уволни за уронване на престижа на съдебната власт, тогава кадровиците на Темида се позоваха и на обясненията на участниците в разговорите и на други свидетели в рамките на проверката на Върховната касационна прокуратура.


Но се оказва, че впоследствие всички приписани му от ВСС нарушения на етичните норми се извеждат от съдържанието на разпространените аудиофайлове, се сочи в жалбата до ВАС. Това е и основен акцент в оспорването на решението пред ВАС и искането за неговата отмяна.


Пред прокурор от ВКП Кокинов е обяснил още на 29 април, че в разговора в Банкя по делото срещу Мирослав Найденов е коментирана информация, която вече е била изнесена по медиите. В подкрепа на това твърдение адвокат Милкова прилага към жалбата файлове на статии в електронни издания на вестници.


В крайна сметка, от изложеното в мотивите излиза, че вредите, нанесени на Темида, не са по вина на Кокинов, който е провеждал лична среща с премиера в Банкя, което не е незаконно. Вредите са дошли от публичното оповестяване на тази среща.


От нашето внимание не следва да убягва фактът, че вината за този неблагоприятен резултат не се дължи на поведението на господин Кокинов, доколкото същият не е допринесъл за разпространение на записите по медиите, а на действията на трети лица, пише в документа.Кои са тези трети лица? Това са хората, пратили записаното на медиите, и самите медии, които го направиха обществено достояние.


Излиза, че естеството на разговора в Банкя е без значение, тъй като автентичността на тези записи въобще не е доказана.


Това дотук.


Но ако ВСС продължава да използва единствено аудиозаписи, изтекли в медийното пространство за целите на дисциплинарни производства, вероятно наесен го чака поне още един скандал, подобен на казуса с Кокинов.


Въпросът с ползването на записи за дисциплинарни производства може да създаде проблеми пред ВСС и по казуса Камен Ситнилски и компания, в който срещу члена на съдебния съвет и още двама записани със СРС магистрати са повдигнати обвинения по съмнение за търговия с влияние.


В края на юли казусът с Николай Кокинов бе и един от аргументите за допустимостта на производството срещу Ситнилски. В случая с бившия заместник главен прокурор също ще се преценява доколко има и други доказателства извън записите, макар и в този случай те да са направени със законни СРС в рамките на наказателно производство.


Освен това текат дисциплинарни дела и срещу окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев и апелативния прокурор на Бургас Емил Христов. Тримата заедно със Ситнилски бяха посочени като виновни за накърняване на престижа на съдебната власт заради участието си в разговори, които създадоха сериозни съмнения за лобизъм при избора на прокурорската квота във ВСС. В момента се води проверка и за изтичане на информация, за да се разбере кой е изнесъл СРС-тата.


Покрай този скандал ситуацията около Христов и Ванчев се затегна. След изтичането на записите прокуратурата откри, че срещу двамата прокурори са водени стари дела, които бяха възобновени. Емил Христов е преследван наказателно за длъжностни престъпления, а Ванчев - за уреждане на фалшиви дипломи.


Ако бъде отменено решението за дисциплинарното отстраняване от прокуратурата на Николай Кокинов, неговото име ще се прибави към все повече набъбващия списък на уволнени от ВСС и върнати на работа от ВАС магистрати.


Последният от тях е съдия Мирослава Тодорова, която предишният кадрови съвет уволни дисциплинарно за просрочени мотиви към дела, но административният съд я възстанови. Преди нея на работа бе възстановен и замесеният в скандала в Приморско Веселин Пенгезов.


На работа в съда вече си ходи и младата Деница Урумова, също изхвърлена от системата заради имотния скандал край морето.


Баща й Николай Урумов и неговият колега от ВАС Панайот Генков бяха наказани с намаляване на заплатата заради същия скандал с крайморските имоти, но също бяха реабилитирани.


Изобщо, предишният ВСС - нарочно или не - така си подработваше мотивите към наказанията на магистрати, че повечето от тях не издържаха във Върховния административен съд. Ако и в случая с Николай Кокинов се запази традицията, той спокойно може да се кандидатира не само за адвокат, каквото желание вече изяви, но и отново да се върне на стария пост, на който още няма титуляр. Може да кандидатства и за апелативен прокурор на София - и там ще има скоро избори...


nbsp;



В иска на Кокинов се споменава особеното мнение на шефа на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров относно мотивировката на решението за уволнение на Кокинов. Той казва на заседанието, че записите не могат да се ползват, а така остават недоказани две нарушения - че е предаден доклад на прокуратурата, както и че Кокинов ползвал вулгарен език по отношение на колеги.



На сайта на ВАС е публикуван и протоколът от заседанието на ВСС с особеното мнение на Тодоров като член на дисциплнарния състав. Мотивите му са именно в това, че записите не представляват годно доказателствено средство и когато едно обстоятелство се доказва единствено с тях, то на практика е недоказуемо.





Като червена нишка в жалбата на бившия градски прокурор преминава твърдението, че разговорът в дома на Борисов е бил от личен характер и това го оневинява. Не може да бъде пренебрегнат фактът, че този разговор е бил от личен характер и се е провел в дома на бившия премиер, пише в мотивите.



Правилата за етично поведение не оспорват правото на лични и социални контакти по принцип, като смисълът и съдържанието на тези контакти трябва да са житейски убедителни и обществено приемливи, пише в жалбата. Ако обаче върнем лентата назад и си припомним подробностите от изнесените в медии аудиозаписи по времето на този уж личен разговор, в него кажи-речи не се чува друго освен за съдебни дела и разследвания.



Изключение правят отклоненията от темата в посока на сексуалната ориентация на този или онзи магистрат или за интимните връзки на Мирослав Найденов, но и те са в контекста на конкретни дела.

Facebook logo
Бъдете с нас и във