Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВСС бие отбой за съдебните такси

Висшият съдебен съвет (ВСС)внезапно даде заден ход по въпроса за увеличението на съдебните такси. От изявление пред медиите на председателя на бюджетната комисия на съвета Иван Колев тази седмица научихме, че има голяма вероятност през 2012 г. да не се стигне до увеличение на таксите. Колев, който от близо година агитира в полза на увеличението, изпрати противоречиви сигнали - от една страна, виновно било финансовото министерство, което вече няколко месеца бавело изготвения от ВСС проект, от друга - при всяко увеличение на съдебните такси следвал спад в приходите и те се възстановявали чак след две-три години.


Новото си виждане за съдебните такси финансовият шеф на ВСС изложи във връзка с идеите на съвета за съдържанието на бъдещия съдебен бюджет. Става въпрос за увеличение с повече от 60 млн. лв. за 2012 г., в която сума обаче не се предвиждали средства за увеличение на заплати в системата. Парите били нужни за покриване на увеличените осигуровки, за подмяна на компютри, за ремонти в съдебните сгради, за назначаване на задължителните служители по сигурността на информацията и т.н. Тазгодишният бюджет на съдебната власт е 387 млн. лв., а за догодина съдебните управници ще поискат 450 млн. лева. Те обаче едва ли вярват, че финансовият министър Симеон Дянков ще одобри тази оферта, след като преди година оряза заявката им със 100 милиона. Един от аргументите в тази посока е и споменатото от Колев бавене на проекта за скок на съдебните такси.


Песимистичният и драматичен тон на Колев относно таксите се вмества отлично в контекста на искането за по-висок съдебен бюджет. Посланието е: или вдигнете таксите, или увеличете бюджета, направете поне едното. В края на миналата седмица за пореден път такава промяна поиска и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев. Бюджетирането на съдебната власт беше основна тема на проведената в София конференция на Мрежата на председателите на върховните съдилища от страните на Европейския съюз. Там Груев коментира изненадващо предпазливо темата за таксите, като каза, че размерът им трябва да се преосмисли, но не непременно към увеличаване или намаляване, а в посока на търсене на разумен баланс, какъвто сега липсва.


Председателят на ВКС обаче даде крайно неподходящ пример с таксата от 30 лв., която се плаща за решаване на въпроса за допустимост на касационната жалба по граждански и търговски дела - един въпрос, който се решава от тричленен състав на върховни съдии. Груев пропусна да спомене, че огромната част от тези произнасяния се състоят в определение от две странички, с което недоволната страна бива отрязана от касационно обжалване дори ако долната инстанция е увредила тежко правата й. Подобни актове, представляващи чиста проба отказ от правосъдие и узаконяващи беззаконието, са абсолютно шаблонни, съдията докладчик ги пише на принципа Copy/Paste, а другите двама съдии в състава в повечето случаи ги подписват безкритично.


Но за умерения изказ на Груев има и друга причина. Оказа се, че изнесените на конференцията данни не подкрепят еднозначно надуването на таксите. Стана ясно, че има голяма разлика в практиката на различните страни от Евросъюза - някъде таксите са високи, в други клонят към нула. На конференцията беше даден пример с Австрия. Там сумите са толкова високи, че понякога са проблем дори за представителите на средната класа. По тази причина се е наложила практиката на застраховки, които покриват различните видове разходи по водене на дела, включително тези за съдебни такси и за адвокати. Общата сума от различните видове съдебни такси е дори по-висока от необходимата за издръжката на всички съдилища - 111%, и представлява цели 70% от разходите на цялата съдебна система, включително и за местата за лишаване от свобода. Така субсидията от централния бюджет се свежда до едва 30% от стойността на съдебния. Но това е в Австрия.


За подобни приходи от съдебни такси мечтаят вероятно и нашите съдебни началници, но цитираните думи на Колев и Груев подсказват за известно отрезвяване. Самоиздръжката е възможна само ако... е възможна. В най-бедната и ограбена членка на Евросъюза подобно решение би превърнало правото на достъп до правосъдие в кух термин. Други са обаче съображенията на съдебната власт да смекчи тактиката - опасението, че повишаването на таксите може да има обратен ефект - държавата да го използва, за да свие субсидията от централния бюджет. Подобен вариант би устроил напълно финансовия министър Дянков, но ако сметката на съдебните началници не излезе, воят в системата ще е страшен. У нас държавната субсидия е в размер на 3/4 от сумата на огромния съдебен бюджет и всяко оттегляне на държавата ще е болезнено. А основания за това отдавна са налице, тъй като няма друга еврочленка, в която доверието към съдебната система да клони твърдо към нулата.


Някои от таксите, разбира се, може да бъдат увеличени. След като Иван Колев повдигна въпроса в началото на годината, ВСС поиска от съдилищата в страната да изпратят предложения. Както можеше да се предполага, българският вариант на преосмисляне в цените означава единствено покачването им. Сред основните предложения са въвеждане на такса в размер между 20 и 50 лв. за обжалване на наказателните постановления, които само за нарушения на Закона за движение по пътищата са десетки хиляди. За наказателните дела от частен характер се поиска увеличение от сегашните 12 лв. на 50-100 лева. Повече пари в пъти бяха поискани и за издаване на удостоверение за съдимост, което сега струва 5 лева. Колев повтори и тезата си, че административното правосъдие е прекалено евтино за тези, които са решили да ползват съдебната система на чужд гръб. Не може акционерни дружества и ООД-та да завеждат дела в административните съдилища и да плащат едва 50 лв. такса. А водят дела с години, и то за милиони левове.


И все пак в началото на годината Иван Колев беше доста по-войнствен. Тогава финансистът на ВСС поиска търговците да си плащат изцяло пререгистрацията на фирмите, понеже съдебната власт плаща на Информационно обслужване АД по 15 лв. на дело за прехвърлянето на данни от съда в Търговския регистър. Покрай това Колев нахока държавата, че греши, като удължава срока за пререгистрация на фирмите. Ако бях аз, нямаше въобще да им регистрирам фирмите. Щях да ги залича, след като не спазват срока, отсече магистратът. Иван Колев разигра и картата с грижата за данъкоплатците, казвайки, че не е справедливо с парите им да се плаща за какви ли не безумни дела, завеждани от някои граждани с психически отклонения, които само се чудели за какво да се съдят.


Особено активен в дебатите тогава беше и новият член на ВСС Георги Колев. Председателят на Върховния административен съд беше директен - той предложи простите съдебни такси, като тези по административни дела, да бъдат заменени от пропорционални такси върху материалния интерес, който в тези дела често е много голям. Според него сумите трябва да са съобразени с действителността и инфлацията, но надали ще се възприеме идеята и по административни дела таксата да е процент от интереса. В същото време Георги Колев направи мрачната прогноза, че парите за издръжка ще стигнат до септември. Последните три месеца съдебната власт няма да може да си плаща ток, вода, парно, телефон и други текущи нужди. Сега, в края на октомври, и това все още не се случва. Нещо повече - Висшият съдебен съвет и Специализираният наказателен съд се настаниха в нови сгради, за които бяха пръснати милиони.


В началото на юли миналата година Иван Колев твърдеше същото - че съдебната система е с празни джобове. Ние вече нямаме пари в бюджета. Много е евтино правосъдието в България. Знам за възраженията, че трябва да се осигури равен достъп до правосъдие на всички, но има редица текстове в законите, които гарантират това. Навсякъде по света съдебните производства са скъпа услуга и всеки, който иска да я ползва, трябва да плати за нея, тръбеше тогава Колев. Сред спешните нужди тогава той посочи и огромните обезщетения при пенсиониране на магистратите, надхвърлящи по 70 000 лв. на човек.


В крайна сметка съдбата на таксите ще решава Дянков. Щом като проектът на ВСС стои при него толкова дълго време, той вероятно има съображения различни от тези на съвета. Истината е, че дори когато са привидно умерени, съдебните началници дърпат чергата към себе си. Те не обелват нито дума за призивите пропорционалните такси да бъдат ограничени до разумна горна граница - така както е предвидена долна. Вместо това предлагат крайно тежката пропорционална такса от 4% върху материалния интерес по граждански дела да се ползва като модел и при административните, в които хората се борят срещу държавата и общините. В масовия случай тези дела биват решавани в тяхна полза, а жалбоподателите ще се превърнат в донори на огромни суми.


В битката за таксите трябва да се следва основното правило, вписано в Закона за държавните такси: той ги дефинира като суми, които се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, за която се дължат. Такса от 10 лв. може и да е под стойността на правосъдната услуга, но такса от няколко хиляди или десетки хиляди лева е многократно над стойността й. При това без гаранция, че услугата Правосъдие, за която се плаща, изобщо ще бъде получена. Не трябва да се забравя и друго - призивите на съдебните началници таксите да бъдат преосмислени така, че да не се ограничи достъпът на гражданите до правосъдие, звучат разумно. Но на практика порочният модел в българското правораздаване се състои в това да възпроизвежда липсата на правосъдие, за да привлича гражданите в съдилищата.


nbsp;


nbsp;


Докато съдебните началници се борят на високо равнище, съдилищата прилагат свои бюджетни хватки. Странните похвати, с които някои от тях попълват бюджетите си, бяха критикувани от омбудсмана Константин Пенчев. В становище до ВСС той настоя да бъдат прекратени незаконосъобразни действия, като например събирането на такси за преписи и фотокопия по наказателни дела от общ характер, което противоречи на Закона за държавните такси (ЗДТ).



Омбудсманът беше сезиран от гражданин, че Окръжният съд във Варна не се съобразява с чл.5, буква к от ЗДТ, според който от заплащане на държавни такси се освобождават всички документи и книжа по наказателни дела от общ характер. Ръководството на съда и инспекторатът на ВСС отговорили, че трябва да се прилага т.19 от Тарифа №1 към ЗДТ, според който съдилищата събират такси за издаване на заповед, удостоверение, включително и свидетелство за съдимост, за което се искат 5 лв., за препис от документи, който струва 2 лв., и за фотокопие от документи (за всяка страница по 10 ст., а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 7 ст.).


След проучването, което направил омбудсманът , стана ясно, че в различни съдебни райони съществуват различни практики при събирането на такси за получаване на преписи от присъди и от мотиви към наказателни дела от общ характер. В едни съдилища събирали такси, в други - не, а в трети предоставяли свободно делата на заинтересуваните страни, за да си правят ксерокопия за собствена сметка. Практика, която винаги носи риска да изчезнат документи от делото.


В становището на омбудсмана пише, че текстът на чл.5, буква к от ЗДТ, според който всички документи и книжа по наказателни дела от общ характер се освобождават от държавни такси и има императивен характер. От друга страна, тази разпоредба е закон, а Тарифа №1 е подзаконов нормативен акт и не може да му противоречи. Точка 19 в тарифата следва да се прилага само в случаите, когато липсва закон, изключващ събирането на такса, т.е. по всички съдебни, прокурорски и следствени дела, с изключение на наказателните дела от общ характер. В подкрепа на своите изводи Пенчев цитира и решение в този смисъл на петчленен състав на Върховния административен съд, който той председателстваше до неотдавна.


Всъщност противоречива по събирането на тези такси практика прилагат не само отделните съдилища, а и съдиите в тях. Нарушаването на закона бива оправдавано със своеволни тълкувания, според които забраната за събиране на такси по наказателни дела от общ характер се отнасяла само за заверените преписи, но не и за незаверените. Последните били прост консуматив във вид на канцеларски материали, тъй като става въпрос само за ксерокопия на документи. И онзи, който иска например да му преснимат цяло дело от 200-300 листа, трябвало да си плати материалите. Ясно е обаче и друго - няма разпоредба, която да дава това право на петимни за повече приходи съдебни началници. Забраната за събиране на такси по наказателни дела от общ характер не дели преписите на заверени и незаверени и това не може да бъде преодоляно с широта в тълкуването. Но исканото - дадено, а даденото - взето. Иде реч за има-няма 20 години, откакто е въведена забраната...


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във