Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВСС - кадрови резили до полуда

След като стана ясно и от междинния доклад на Европейската комисия, че истинската съдебна реформа все още предстои, дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС) за избор и назначения на магистрати продължава да предизвиква недоумение. Най-вече защото все още е част от познатия до болка от предишните години режим на кадрови резили.
Последното наддаване за началнически постове по време на заседанието на 17 февруари се оказа умопомрачително. И доказа за пореден път, че големият проблем на съдебната система не е нито законодателството, нито претрупаността с работа, а кадрите.
Съдебните началници трябваше да решат кои магистрати да назначат за административни ръководители на две крайно сладки звена в съдебната система - окръжната прокуратура в Плевен и окръжния съд в Шумен. Основните кандидати за тези постове представляваха обаче такава китка от светли персони, че на човек да му настръхне косата. В крайна сметка до избиране на титуляри за двата поста така и не се стигна и те ще останат под ръководството на временно изпълняващи длъжността магистрати. Тепърва ще се насрочват нови конкурси и ще се провежда нов избор без гаранция, че начело в списъка няма да са същите кандидати.
Парадоксалното в случая е, че единственото достойнство на конкурсите в двата града досега е, че... се провалят за трети пореден път. Първият беше през декември 2009 г., а вторият - през юни 2010 година. На третия конкурс за избор на окръжен прокурор
в Плевен се явиха трима кандидати
- сега изпълняващият длъжността окръжен прокурор Марио Василев (който вече изкара един редовен мандат), заместникът му Димитър Захариев, прокурорът от същата прокуратура Искра Ганева и прокурорът от Върховната касационна прокуратура Ваня Савова. Захариев обаче се отказа от надпреварата преди гласуването, което с голямо усилие би могло да бъде отчетено като белег на почтеност. Защото е засечен в има-няма 104 разговора с фамозния посредник Красимир Георгиев - Красьо Черния и по този повод бе понижен в ранг в разгара на скандала с търговия с влияние в съдебната система през лятото на 2009 г., но до последно не оттегли кандидатурата си. Миналия четвъртък (17 февруари) обаче Захариев дойде във ВСС и обяви, че се отказва от участие в надпреварата.
Началникът му Марио Василев обаче реши да не плюе на шанса си. Нищо че него Красьо Черния направо го обяви за приятел, с когото празнуват рождени дни, а
тяхна обща снимка от местния ресторант Кайлъка цъфна в медиите
ВСС не го наказа дисциплинарно, тъй като бил засечен само един негов телефонен контакт с Георгиев. Доколкото Красьо Черния също е от Плевен за двамата не е проблем да контактуват колкото искат по купони и рождени дни, вместо да го правят по телефона.
Какво представлява правораздаването в Плевен стана ясно през ноември миналата година след ареста на адвокат Диян Мичев, който мнозина определиха за Красьо Черния № 2. Тогава споменатата Искра Ганева и колежката й Диана Маркова се оплакаха, че са заплашвани с убийство. Оказа се, че магистрати, адвокати, депутати и откровени мутри в града действат като престъпен синдикат в опит да откраднат завод с цел да приберат няколко милиона евро от европейските фондове. От СРС-тата по делото излезе и класическият диалог, съпътстващ оправянето на делата в града. Според неофициална информация Мичев, който уреждал по втория начин не само своите дела, но и на други хора, казвал: Виж там онзи моя човек, за когото говорихме, ако си спомняш. А съответният плевенски магистрат отговарял: Да, проблема съм го уредил, приказвал съм с нужния човек. Депутатът от РЗС Дарин Матов, бивш главен счетоводител на Балканкар, пък гарантирал, че ако успеят да отмъкнат завода Подемпласт край Долна Митрополия, ще уреди еврофинансирането.
Разследването на плевенския Октопод водела заплашваната Искра Ганева, която се сблъска с отвода на всички наказателни съдии от Плевенския окръжен съд, когато трябваше да се разглежда мярката за неотклонение на адвоката. Оказа се, че разследват Мичев за още куп престъпления, но ръководството на адвокатурата не е предприело мерки за отнемане на адвокатските му права. В записан разговор между Мичев и плевенски съдия пък адвокатът настоява двете прокурорки да бъдат разкарани. Още ли ще бъдат на работа да ме тормозят тия?, питал адвокатът. Буквално ще унищожим Маркова и Ганева. Ти видя, че те освободихме и направихме всичко за теб, и сега няма да те оставим, отговаря съдията, чието име разследващите неясно защо крият. Същият съдия уверил Мичев два дни преди проведеният през юни конкурс за окръжен прокурор, че той ще бъде провален и не излъгал.
Самата Искра Ганева пък се оказа тамплиер. И то топнат в... тамплиерски скандал. От собствените й разяснения пред ВСС стана ясно, че срещу нея има сигнал от Ордена на тамплиерите. Но едва след молбата на съдебните началници да поясни за какво става въпрос Ганева обясни, че е
член на Ротари клуб и почетен член на тамплиерския орден
понеже искала да се занимава с нещо положително.
Тамплиерите започнали да събират пари от редовите си членове за мантии, значки и други атрибути. Ганева ги отрязала с довода, че е само почетен член, и не дала дори стотинка. Разправията обаче не приключила по рицарски и вбесената Ганева решила да се заяде с ордена. Установила, че тамплиерите са злоупотребили с поне 20 хил. лв., събрани от другите членове, и подала надлежно сигнал при колегите си от Плевенската районна прокуратура. Тамплиерите пък отвърнали с канонада от жалби в различни институции срещу почетната си членка.
Третият кандидат, Ваня Савова, също е прокурор с минало. През 2003 г. тя беше уличена от тогавашния окръжен прокурор на Плевен и член на ВСС Евелина Попова в нерегламентирани връзки с криминално проявено лице с висящо дело. С него тя пътувала на международна юридическа конференция в Швейцария. Савова отвърна тогава с искане до бившия главен прокурор Никола Филчев да бъде извършена цялостна проверка на Плевенската окръжна прокуратура, защото има какво да се види. И добави, че атаката е заради предадена от нея на най-високо ниво информация за рушвет, който магистрат е взел за решение по конкретно дело. Вместо да погнат въпросния магистрат, след седмица я уведомили, че е по-добре да не си създаваме неприятности.
Та ето такива магистрати напираха да водят Плевенската окръжна прокуратура. На този кадрови фон членовете на ВСС даваха вид, че провеждат сериозен избор. И не само даваха вид, ами някои от тях заставаха зад определени кандидатури. Главният прокурор Борис Велчев се изказа в подкрепа на Марио Василев. Вместо да коментира скандалите там, той препоръча стария шеф за нов, понеже там се натрупа сериозно напрежение през годините, а и ние се забавихме с избора.
Представляващата ВСС Анелия Мингова, която е от Плевен, пък настоя да бъде избрана Ваня Савова. Да прекъснем безвремието, което продължава вече шест години, и да дадем ясен сигнал, че искаме качествена промяна в стила на управление на прокуратурата там, изригна патетично Мингова. За Савова се застъпи и Капка Костова, определяйки я като изключително силен човек с характер и каузи, които умее да отстоява.
Повечето членове на ВСС пуснаха обаче недействителна бюлетина и никой не събра необходимите 13 гласа. Савова събра шест гласа, Василев - три, а Искра Ганева - един. На балотажа между Савова и Василев се случи същото - Савова получи пет гласа, Василев - също пет, а единадесет бюлетини отново се оказаха недействителни.
Кандидатите
да оглавят Шуменския окръжен съд
не падаха по-долу от плевенските си колеги прокурори. За поста в Шумен се бореха и. д. председателят на съда Нели Батанова, както и съдиите Тодор Тодоров и Румяна Райкова от Шуменския районен съд. Тъй като никой от тях не събра необходимия брой гласове, на балотаж се класираха Батанова и Тодоров. Тодоров получи значителните 11 гласа (от 23-ма членове на ВСС) и само два не му достигнаха да спечели конкурса. За Батанова гласува само един член на съвета, а 11 от бюлетините бяха недействителни.
Съдия Тодор Тодоров беше изритан от поста
председател на Шуменския районен съд точно заради отличните си контакти с Красьо Черния. Бяха установени няколко техни лични срещи и пет телефонни разговора, в които станало дума именно за кадрово ходатайство във ВСС. Миналия юни Тодоров поиска от съвета конкурсът за ръководител на Шуменския окръжен съд да бъде отложен, тъй като бил в депресия, но държал да бъде изслушан. Въпреки че констатира тежко нарушение на Етичния кодекс, ВСС само го понижи в ранг за срок от две години. А както стана ясно при последния избор, Тодоров не само се подреди сред кандидатите за поста, но даже се оказа фаворит и за малко не го спечели.
При предишния избор миналата година пък избухна спор по повод на добрата оценка, дадена на Батанова от атестационната комисия на ВСС. Началникът на инспектората към съвета Анна Караиванова се възпротиви, че оценявайки по неясни критерии, съветът никога няма да постигне обективно определяне на качествата и действията на кандидатите за висши постове в съдебната власт. Караиванова поиска да узнае как се дава добра оценка на съдия, забъркал кашата по скандалното дело Борилски. Тя имаше предвид, че Нели Батанова беше председател на съдебния състав, който първи оправда Георги Желязков и Стоян Стоичков, подсъдими за убийството на студента Мартин Борилски в Париж. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев и тогавашният председател на Върховния административен съд Константин Пенчев тогава напомниха деликатно, че съдебните действия на Батанова не бива да се оценяват точно в този момент, тъй като делото все още не беше приключило. Тя събра 12 гласа и за едната бройка не успя да грабне поста. Няколко месеца по-късно ВКС потвърди тежките осъдителни присъди на Желязков и Стоичков, което беше най-ярката оценка за работата на Батанова.
При такъв неизчерпаем извор на кристалночисти кадри брадясалата, но вечно жива идея за съдебна реформа ще трябва да пие отново една студена вода. От извора или от чешмата на съдебната система - без значение. И в двата случая тече мътилка, която никое нормално общество и държава не биха търпели чак две десетилетия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във