Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВСС - "пощенска кутия" за влоговете в КТБ

Етичният шеф на ВСС Ясен Тодоров е наясно, че синдиците на КТБ едва ли ще се вкарат в играта срещу магистратите.

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще остане в обичайната си роля на "пощенска кутия" спрямо магистратите, чиито доходи се разминават в декларациите пред Сметната палата и влоговете в Корпоративна търговска банка (КТБ). Израза употреби председателят на етичната комисия на съвета Ясен Тодоров, давайки да се разбере, че за пореден път ще се отчита дейност с предизвестен резултат, т. е. евентуални дисциплинарни мерки срещу депутатите няма да има.

Междувременно оповестяването на последния списък с вложители в КТБ развихри дебат в съдебната система по друга знакова реплика - на председателката на временната парламентарна комисия за КТБ Десислава Атанасова, която призна, че банката е била на властта, "но като че ли най-вече на съдебната власт”.

От една страна, Тодоров обяви, че ще поиска от синдиците на КТБ да предоставят на ръководената от него комисия

разбивка с влоговете на магистрати по години

за да може да се направи съпоставка с декларациите им пред Сметната палата. По думите му това ще е първата стъпка от проверката, която комисията реши да започне след огласяването на последния списък, в който сред имената на вложители на публични държавни длъжности има десетки съдии и прокурори.  С това ВСС отвръща на критиките, че изнесената информация е на практика безполезна, тъй като е посочен максималният размер на депозитите за период от пет години преди затварянето на банката, което осуетява детайлната проверка на декларациите по години. 

Тази първа стъпка от проверката по думите на Ясен Тодоров може да се окаже обаче и последна, тъй като синдиците няма как да бъдат задължени да направят такава разбивка. Ако все пак я направят, съветът щял да "пресее" действащите магистрати от напусналите системата. И едва след това да изпрати редуцирания списък на Сметната палата, която да провери има ли несъответствия между информацията от синдиците и декларациите на магистратите. Това означава, че засега ВСС няма да направи нищо, въпреки че стъпките, които възнамерява да предприеме, са правилни. Съветът ще чака резултати от Сметната палата и от НАП, на която ще бъде изпратено писмо с искане да информира кадровия орган, ако данъчните установят нарушения на закона от страна на магистрати.

Ясен Тодоров има, разбира се, основания да изтълкува ролята на ръководената от него

комисия като "една пощенска кутия"

но то е както заради закона, така и заради нежеланието да се изправи срещу истината. Тодоров подчерта, че той и колегите му са "организатор на проверката", но не разполагат с правомощия за нещо повече, защото "няма как ние да седнем и да сверяваме декларации и не напразно законодателят е вменил това на други органи".

Което дава отговор защо комисията няма да се ангажира със срокове - можели само да помолят останалите институции за спешност, "но това е всичко".

Въпросът е

какво ще направи ВСС

след като дойдат резултатите, ако, разбира се, това стане. Преди седмица, оповестявайки решението на съвета за проверката,  Ясен Тодоров звучеше по-решително. Тогава той обяви в аванс, че има данни от Сметната палата за несъответствия между декларираното имущество и сумите на влоговете в банката. Тодоров подчерта в прав текст, че такова несъответствие представлява дисциплинарно нарушение и ако данните се потвърдят, ще се пристъпи към образуването на дисциплинарни производства.

Междувременно Ясен Тодоров окачестви тезата на Десислава Атанасова, че КТБ е била "банката на съдебната власт" като внушение. Но тя можела да си го позволи, тъй като на фона на общия брой работещи в съдебната система процентът на засечените с влогове в КТБ е незначителен. Огромната част от магистратските влогове в списъка пък не са високи, а има и такива от по няколко лева. Това предизвиква друг въпрос: дали са прочиствани списъците, за което очевидно също има данни, тъй като от синдиците ще се иска и информация за заличавания.  

Разнопосочните настроения в съдебните среди изрази и председателят на Съюза на съдиите Атанас Атанасов. Той нарече твърденията, че КТБ е била банка на съдебната власт, "прибързани", но призова за проверки както на декларациите и данъчните задължения, така и на произхода на средствата. Подчертавайки, че "всяко замазване и оставане на съмнения ще подкопае доверието в съдебната система", Атанасов  посочи на етичната комисия какво може и трябва да направи по случая. По думите му тя има правомощия да иска информация от всички държавни органи, когато случаят е свързан с магистрати, както и да изслуша съдии и прокурори, за които възникват някакви съмнения. Същевременно председателят на съдийския съюз призова ВСС да направи статистика и на споменатите в списъка магистрати с малки влогове, за "да се види, че е мит, че магистратите като общност са някакви свръхбогати хора с несъответстващи доходи".

Ясно е обаче, че

проверката ще затъне

и заради някои принципни разминавания. Ако ще се проверяват магистратите с влогове в КТБ, трябва да се проверят и онези с влогове в други банки, включително и в чужбина, доколкото е възможно. Защо депозитите за едните да са етични само защото остават непроверени, а тези в КТБ да са неетични след проверка, предизвикана единствено заради фалита й? Това никак не се връзва със заявката на етичната комисия на ВСС, че "проверката ще обхваща всички - магистрати, членове на съвета и инспектори и няма да работи избирателно".
 

Каре:

Че ключови механизми за противодействие на корупцията у нас не работят, не изненадва вече никого. Новата правосъдна министърка Екатерина Захариева призова също след проверката за разминавания на влоговете с декларираното пред Сметната палата да се провери "дали средствата са от незаконна дейност". Захариева е права, че "големият въпрос е за произхода на средствата по тези сметки и дали магистратите са получавали преференции от банката".

Произходът на средствата обаче може да бъде проверен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество едва след повдигнато обвинение или влязло в сила наказателно постановление с голяма стойност, каквито условия липсват. Наказателноправният път за санкциониране също не работи, макар че има изричен състав в Наказателния кодекс на тази тема. Съгласно чл.313, ал.1 от НК "който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от 100 до 300 лева."

Практиката на съда е обаче точно обратната - че недекларирането на имущество не е престъпление, защото има само уведомителен характер. Едно от трите обвинения, по които оправдаха Христо Бисеров, беше точно по този текст - за недекларираните му пред Сметната палата средства в Швейцария. Съставът на Софийския градски съд (СГС) мотивира акта си с аргумента, че "тези декларации имат за цел единствено да създадат публичност на имуществото на тези лица, но не акцентират върху достоверност на обстоятелствата в тях". В двора на Сметната палата пък беше хвърлен камъкът, че тя излиза със заключения за съответствие дори когато има разминаване до 10 000 лева. Абсурдният извод на съда е, че "дори да има несъответствие в декларацията, тя въпреки това ще е в съответствие с целите, които преследва законът".

 

 

Определиха арбитрите  по делото "Омански фонд срещу България"

Британският съдия Алан Вогън Лоу ще председателства тричленния състав по арбитражното дело, заведено от Държавния резервен фонд на Султаната на Оман срещу България във Вашингтон. Другите двама арбитри са посоченият от ищеца канадец Дейвид Хей и посочената от ответника Бригите Щерн. Фондът ще бъде представляван по делото от адвокатската кантора Freshfields Bruckhaus Deringer, а финансовото ни министерство е наело британско-американската Arnold & Porter и българската "Томов и Томов".

Оманският фонд е вторият по големина акционер в КТБ и притежава над 30% от капитала й. Според адвоката на Цветан Василев - Константин Симеонов, размерът на иска е 700 млн. евро. Оманският фонд заяви, че ще съди държавата още в първия месец след поставянето на банката под особен надзор, тъй като не му беше позволено да участва във възстановяването й чрез увеличаване на капитала. Фондът три пъти иска среща с ръководството на БНБ, но тя им беше отказана. По-късно оманците предложиха и оздравителен план вече от името на консорциум, в който бяха и австрийският фонд ЕПИК и фирмата "Джемкорп". Но държавата отказа да се ангажира с финансова подкрепа. Съдействието на БНБ се изчерпа с мъглявото обещание консорциумът да бъде запознат с докладите на тримата одитори "при определени условия". В крайна сметка докладите не бяха извадени и до ден днешен остават тайна.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във